Лясковският връх, известен в миналото още като "Бориката" или "Св. Дух" е сакрализиран скалист връх в Южен Пирин, със значителната надморска височина от почти 1500 м. На върха му се наблюдава отвесна скална пещера. Около нея, отново в най-високата част на Ляски връх, екипът на Центъра за древни култури регистрира през 2004 г. древнотракийско светилище, функционирало през I хил. пр. Хр. до IV в. сл. Хр. Керамичният материал показва, че култовите действия продължават рез Средновековието и Възраждането, но вече в християнизиран вид.

Lyaski 3

Панорама с Ляски връх

Народната вяра свързва Ляски връх с последния дом на сина на змея - господар на Южен Пирин. Легендата разказва, че като остарял старият Пирински змей предал функциите си на двамата си сина. Единият от тях гръмнал, треснал на връх Великден, грабнал поповата щерка Топлица и я направил своя жена. След дълго търсене попът открил дъщеря си с малко дете на ръце в пещерата на "Св. Гергската скала" и се опитал да я върне. Змеят обаче научил всичко и изместил дома, заедно със семейството си, високо в планината - в пещерата на Ляски връх /Св. Дух/.

Почитането на Ляски връх се свързва с празника на св. Кръстор - 22 май /9 май по стар стил/. Местната легенда определя св. Христофор като много красив момък, за когото мечтаели да се оженят всички моми. "Па той пък не щял да се жени и казва: "Господи, моля ти се дай ми кучешки образ, да не ме искат момите. Я искам да се посветя на теб!" И тога Господ го е обърнал. Даже имашe колизма такава в църквата (в църквата на Старо Ляски - бел.). Имаше колизма с кучешки образ на св. Дух. И тя е стара. Никой не може да каже коя година е. Той ли е направил първия курбан? Той! И затова тия дето не са женени, те колят курбан. Оженен човек не го коли, защото той си е бил ерген, момче си е бил. А защо черен овен? Черен, той е бил момче, вакъл. Курбан се коли черен. Защото той си е бил ерген. Въобще курбаните ги колят черни.. Черни брави колят курбани, черен коч." /Разказ на Радка Благова Бучкова от с. Ляски. Източник: Архив на експедициите на Университетския научно-изследователски център за древни европейски и зточносредиземноморски култури. 2004 г./.

Въпреки официалния патрон, местното население свързва денят повече със св. Дух, на който се прави курбан от незапомнени времена до днес, а целта е да се осигури дъжд и плодородие през годината, да се предпазят нивите от градушки.

Курбанът се коли рано сутринта при изгрев слънце над отвора на отвесната пещера. Жертвеното животно задължително е черен овен, върху рогата на който се палят две свещи. С глава обърната на изток, животното се заколва така, че кръвта му да изтече в отвора на жертвената яма. След одирането черното руно, рогата и копитата се пускат в жертвеника като дар на митологичния персонаж, живеещ в него. Месото се сварява.

Jertva na cheren oven jertvoprinoshenie

Жертвоприношение на черен овен над скалната яма-жертвеник

Прииждащите рано сутринта жени обкичват отвора на скалната яма, край която е поставена и иконата на Св. Кръстор, с цъфтящите наоколо "змейски" цветя - комунига, перуника, люляк. Поставят дарове край отвора - храни, битови предмети, обредни хлябове, украсени с просфорка. В старо време в отвора пускали монети, а младо момиче слизало в пещерата и поставяло там обредните хлябове. Многобройните, събрани на куп восъчни свещи обгарят входа на ямата-жертвеник, напомняйки за свещените функции на огъня - божество, посредник между смъртните и боговете в тракийската древност и при индоевропейците като цяло.

Darove Podnasqne na darove

Ляски връх. Дарове край ямата-жертвеник                        Поднасяне на дарове край ямата-жертвеник

След приготвянето на курбана се чете молебен, като населението и свещеника отново са разположени около окичената пещера. Веднага след молебена следва обредното "извъртане на дупката". Възрастни жени, хванати за полите си в отворено хоро, танцуват със змиевидна стъпка в кръг около пещерата-жертвеник. Като се обърнат с лице на изток, те спират и дружно се прекръстват. Всичко се повтаря три пъти. Танцът се извършва с хороводна песен, чието съдържание е изключително показателно за древния езически архетип на изследвания обред, както и за почитания тук в древността митологичен персонаж:

Йой, ти милинки Святи Дух,
Като гръмнеш и треснеш
Сичка ся гора потриса:
И мъжко дете фаф майка,
И рудо ягня пуд овца,
И люта змия в грамада.
О слушяй наш тя молитва
Мирен дъш прати пу нивя
Пу ниви и пу люваде.
Чувай градини и лозя
От град, градушка и вятър,
Та ша ти курбан дунисем
И ша таи молба принесем.
И ду година със зравя".

Obredno horo

Обредното хоро край ямата-жертвеник

Курбанът се изяжда на върха. Задължително условие е да не се връща от него в селото - каквото остане се изсипва в пещерата.

Само поставената до отвора на пещерата от Ляски връх икона на св. Кръстор и последващият молебен над готовия курбан са намесата на църквата по време на празника. Християнският обред стои изкуствено прилепен, към богатата древна езическа обредност, изпълнявана тук - в територията на тракийското светилище, мислено според българската народна вяра като дом на змея. Вероятно Св. Кръстор не е бил избран случайно като християнския приемник на древния езически митологичен персонаж тук. Неговата кучешка глава напомня за кучеглавия и вълчи облик на змея от Древна Тракия.

 

Lyaski 1Lyaski 2

Демонстрация на популярните в миналото мъжки инициации                      На слизане от върха

Забележителни при обредните практики на Ляски връх са следите от мъжка инициация. Принасяният в жертва черен овен задължително се коли от неженен млад мъж /ерген/. Още по-показателни в това отношение са спортните игри, които съпровождат празника. Те се провеждат в местността "Въпата", след като приключи курбанът. Въпата е ниска, сравнително равна площадка в североизточното подножие на върха. Там се извиват до мръкване кръшни хора. Младите неженени мъже се състезават да вдигат тежък камък и който го вдигне е готов за женене - обредни практики, които сближават празника Св. Дух от Южен Пирин с Гергьовден.

 

Литература

Марков 2010: Васил Марков. Древнотракийско наследство от българската народна култура.

Марков 2009: Васил Марков. Културно-историческо наследство от култа към змията-змей в земите на тракийските сатри. Благоевград

Марков 2007. Васил Марков. Културно наследство и приемственост. Наследство от древноезическите свети места в българската народна култура. Благоевград

Yankov, Markov 2004: Yankov,A., Markov, V. The Holy Spirit Holiday in the village of Novo Lyasky, Gotze Delchev Region. - In: Art and Culture with no Limits. Blagoevgrad: Neofit Rilski, 2004, p. 45-60