Резюме
Изследването е интердисциплинарно и
кръстосва научните полета на историята на културата и на
психологията. Теоретична база на текста са
трудовете на Карл
Густав Юнг и неговите последователи. Юнг нарича архетиповете
универсални образи, съществуващи от древни времена и намиращи силно
проявление в митовете и във вълшебните приказки. В изследването се
следва концепцията, че ако едно явление е характерно за всички
човешки общности, то представлява израз на архетип на колективното
несъзнавано. Основен репер за нейното прилагане
е културата на Древна Тракия.
Първа глава е
посветена на архетипа на "Майката", който намира проекции в
образите на женските божества. Без да се засяга тезата за социалния
строй на обществото и остарялата кабинетна концепция за матриархат,
се подчертава наличието на огромен брой артефакти от палеолита,
неолита и халколита, представящи образа на женско божество. Това от
своя страна сигнализира за ранно формираната фундаментална роля на
този мисловен и митологичен конструкт и предопределя неговата
трайност.
Във втора глава са разгледани
образите, олицетворяващи дейната, борбена, оцеляваща страна на
мъжкото начало, като проекции на архетипа "Божественото дете",
"Детето-герой". В тракийски контекст този образ е анализиран във
връзка с митологизирането на образа на владетеля.
Трета глава е посветена на
"оттеглилия се герой". Той е разгледан като отделен архетипен образ
- така нареченият образ на "помощника", "мъдрия старец",
"отшелника". Този образ се намира на границата с трансцендентното и
божественото.
В четвърта глава е
анализирана митологемата "свещен брак" като архетипна алегория на
отношенията между мъжкото и женското начало в митовете.
Текстът на пета глава
представя мегалитните и скално-изсечени паметници, анализирани на
база възприятието и въздействието на свещените
пространства.