Megalithic Sanctuaries in Southwestern Bulgaria

 

 

 

 

Резюме

Колективната научна монография "Мегалитни светилища от Югозападна България" съдържа резултати от над двадесет години теренни изследвания в планините на Югозападна България, в резултат на които са документирани множество топоси, изпълнявали ролята на зони с култова или ритуални функция, т.е. били са осмислени и превърнати в свещен участък или светилище. Като автори на монографията и специалисти в проблематиката сме далеч от мисълта, че е възможно да се включи всичко по темата в една единствена книга, но все пак смеем да твърдим, че "Мегалитни светилища от Югозападна България" съдържа едни от най-значимите паметници от региона, които са имали важна роля в миналото, а днес все още са енциклопедичен пример за дефиниране и разпознаване на свещеното пространство.

Първите три глави на монографията са разделени на географски принцип и биха могли да бъдат подходяща основа за изучаване и опознаване на свещените зони и средища във високите планини Рила и Пирин, съответно малко познатата мрежа от светилища в Западните Родопи и сходните им обекти по поречието на р. Струма. По този начин представяме една от най-пълните картини на сакралните пространства от времето на траките в Югозападна България. Нещо повече, интердисциплинарният характер на изследването му дава пълнота, която не може да бъде постигната от класическо археологическо изследване. Този факт особено ясно се долавя в четвъртата глава, където през призмата на етнографията и културната антропология са документирани поверия, легенди и възприятия, съхранени в народната памет на местните общности. Те създават цялост на образа на сакралната география и разкриват как едно пространство е осмисляно като свещено.

Изключително достойнство на монографията е фактът, че освен документиране и описание на скално-изсечените топоси, петата глава се ангажира с проблемите по опазване и представяне на изследваните паметници на съвременното общество. Комплексният характер на този тип паметници на културното наследство изисква специфичното им представяне и свързване с общата картина на материално и нематериално наследство, показано в музеите. Тази "топла" връзка между паметник и музей няма как се осъществи без използването на съвременните дигитални технологии.

Не на последно място трябва да отбележим, че съпътстващият монографията корпус на мегалитните светилища в Югозападна България, съдържащ множество цветни илюстрации и GPS координати, би могъл да се превърне в настолна книга и пътеводител за всеки любител на историята, природата и планините на Югозападна България.