Резюме
Колективната научна монография
"Мегалитни светилища от Югозападна България" съдържа резултати от
над двадесет години теренни изследвания в планините на Югозападна
България, в резултат на които са документирани множество топоси,
изпълнявали ролята на зони с култова или ритуални функция, т.е.
били са осмислени и превърнати в свещен участък или светилище. Като
автори на монографията и специалисти в проблематиката сме далеч от
мисълта, че е възможно да се включи всичко по темата в една
единствена книга, но все пак смеем да твърдим, че "Мегалитни
светилища от Югозападна България" съдържа едни от най-значимите
паметници от региона, които са имали важна роля в миналото, а днес
все още са енциклопедичен пример за дефиниране и разпознаване на
свещеното пространство.
Първите три глави на монографията
са разделени на географски принцип и биха могли да бъдат подходяща
основа за изучаване и опознаване на свещените зони и средища във
високите планини Рила и Пирин, съответно малко познатата мрежа от
светилища в Западните Родопи и сходните им обекти по поречието на
р. Струма. По този начин представяме една от най-пълните картини на
сакралните пространства от времето на траките в Югозападна
България. Нещо повече, интердисциплинарният характер на
изследването му дава пълнота, която не може да бъде постигната от
класическо археологическо изследване. Този факт особено ясно се
долавя в четвъртата глава, където през призмата на етнографията и
културната антропология са документирани поверия, легенди и
възприятия, съхранени в народната памет на местните общности. Те
създават цялост на образа на сакралната география и разкриват как
едно пространство е осмисляно като свещено.
Изключително достойнство на
монографията е фактът, че освен документиране и описание на
скално-изсечените топоси, петата глава се ангажира с проблемите по
опазване и представяне на изследваните паметници на съвременното
общество. Комплексният характер на този тип паметници на културното
наследство изисква специфичното им представяне и свързване с общата
картина на материално и нематериално наследство, показано в
музеите. Тази "топла" връзка между паметник и музей няма как се
осъществи без използването на съвременните дигитални
технологии.
Не на последно място трябва да
отбележим, че съпътстващият монографията корпус на мегалитните
светилища в Югозападна България, съдържащ множество цветни
илюстрации и GPS координати, би могъл да се превърне в настолна
книга и пътеводител за всеки любител на историята, природата и
планините на Югозападна България.