През 2019 г. екипът на
Центъра за древни европейски и източносредиземноморски култури
работи по проекта "Интердисциплинарно изследване на
култа към Великата Богиня-майка в българските земи и
Балкано-анатолийския регион".
Реализирането на
проекта започна с антропологическо проучване на култовата
приемственост в нематериалното културно наследство в трансграничния
регион България - Гърция.
Проучванията в българската
страна бяха съсредоточени в с. Тешово, където беше изследван
сакралният пръстен от светци около селото - Св. Дух, Св. Архангел
Михаил, Св. Пантелеймон и открояващият се вр. Св. Петър, на който е
разположено едноименното черковище.
На територията на
Гърция документирахме отбелязваното на празника Духовден в село
Волакас. Интересът ни беше привлечен от специфичното за празника
конно шествие, което започва от Волакас и се изкачва до едноименния
параклис в планината Боздаг (гр. Фалакро), където, начело със
свещеника, се извършват обредни обиколки на сакралното пространство
и се яде курбан от ярешко месо. В края на деня празникът продължава
в самото село с обредно шествие на мегдана, последвано от кушии,
наподобяващи тези на Тодоровден.
В края юни дейностите
по проекта продължиха с изследвания на няколко скално-изсечени
светилища в Анатолия.
Най-впечатляващото от всички е
скалното светилище, разположено край античната гръцка колония
Фокея. Сакралната територия е мащабна, разположена е на три съседни
скални хълма. Наблюдават се правоъгълни и трапецовидни ниши, в две
от които бяха регистрирани релефи на Великата богиня Кибела. Три
силуета на протосклптури бяха изследвани на централния хълм.
На източния хълм край Фокея се наблюдава монументална пещера,
сакрализирана в древността и посветена на Великата богиня.
Монументалните скални групи наоколо са маркирани с големи групи
скално изсечени ритуални стълби и като цяло напомнят на скално
изсечени зикурати. Този паметник намира добри паралели в скалните
светилища Татул и Ковил, и Ангел Войвода в Западните
Родопи.
В този регион бяха обходени също
скалните светилища Олтарът на Зевс и Дяволската трапеза, които също
имат много добри паралели сред проучваните от екипа ни светилища в
българските земи.
Край гр. Маниса, разположен в
подножието на свещената в древността планина Сипил /древната
Магнезия край планината Сипил/ беше изследван хетския скален релеф
на Великата богиня Кубаба, разположен в м. Акпинар. Изследвана беше
и една правилно оформена със свод-горе пещера, разположена източно,
в съседство с релефа. Локализирано беше местоположението на
скално-изсеченото светилище. "Тронът на Пелопс", разположено в
същия регион на релефа и пещерата.
Проучени бяха паметници от античния
град Сарди: светилището на богинята Артемида, наследено от
византийска църква, Гимназиона, Синагогата и част от Форума на
Сарди от Римската епоха. Обходен беше и акропола на античния град
Сарди, от където беше документирана свещената в древността планина
Тмол, свещеното езеро на Гигес като свещена земя на предците на
лидийските царе, както и огромния могилен царски некропол,
разположен на южният бряг на езерото. Сакрализираната територия на
езерото има паралел с тракийското скално светилище на Попово езеро
в Централен Пирин и може да послужи за разчитането на част от
символите в нашия паметник.
