Фотодокументиране на скално светилище край Коматински скали
GPS Координати
N 41. 50. 25, 067
E 22. 59. 17, 436

Скалното светилище край Коматински скали е разположено в землището на с. Брестово, общ. Симитли и представлява внушителен скален венец. Върху високата част на венеца няма значими следи от обработка на скалата. Характерните за скалните светилища изсичания и система от канали се наблюдават в южното подножие, върху по-ниска скална група. Фактът, че при наличие на по-високо разположена скална група, е избрана и маркирана по-ниската е изключително интересен и възможните причини за това може да са няколко. Възможно е по-ниската скала да е предпочетена, защото е с по-твърд състав от този на големия скален венец. Възможно е също така върху главния венец да е имало изсичания, които с времето да са изветрени или ерозирали.
Маркираните скали са достъпни от североизток, а от югозапад са отвесни. Най-голямото изсичане, с диаметър около 1 м, е ситуирано в западната част на скалната група, върху заравнена площадка. С централната част на площадката го свързва канал, а улей води към ръбът на скалата. От тази площадка се разкрива впечатляваща панорама - на юг се наблюдава добре изразеното било на връх Кадийца с открояващи се възвишения по него, на север е масивът на Коматински скали, в който се откроява естествено образуван човешки силует.
Мястото на светилището може да бъде описано като театрална сцена, заобиколена от върхове, била и скали, за които може да бъде предположено, че са хоризонтални маркери при проследяване на движението на небесните тела, както това е засвидетелствано при голяма част от мегалитните и скално-изсечени обекти.
Във връзка със светилището трябва да бъдат отбелязани още скално-изсеченият кръст, който свидетелства за приемственост на свещеното място и регистрираните в иманярски изкопи около него фрагменти тракийска керамика.

Komatinski skali 2Komatinski skali

Скално светилище край с. Дебочица, Благоевградско
GPS Координати
N 41. 51. 23, 428
E 22. 57. 44, 876

Скалното светилище е разположено на скалист склон, отвесен от юг, разкриващ панорама на югоизток към масива на Коматински скали с локализираното там светилище и на изток - към голяма част от върховете на Пирин. Върху скалите се наблюдават изсичания, като някои от тях са с категоричен изкуствен произход. Не е локализирана керамика.
Районът е интересен със своята урбанистична разпокъсаност и наличието на селища и махали (Домозетска, Мурджовци и др.) на родов принцип, част от които са присъединени към общ. Благоевград, а други към общ. Симитли. Вероятно важна средищна функция за махалите е имал изоставеният вече Тросковски манастир, както и предшестващите го локални сакрални центрове като масива на Коматински скали и редица по-малки черковища.
Тази консервативност при усвояване на пространството, определя в голяма степен удобните места за заселване, за обработка на земя и такива за средищна и култова дейност. Поради тази причина местните черковища трябва да бъдат изследвани като вероятни приемници на по-ранни култови топоси. Примери в това отношение са църквата св. Димитър в с. Падеж, построена върху римска гробница, черковището св. Илия над Джебирска махала в местността Куклица, където каменният кръст е поставен върху могила с археологически материали раножелязната епоха.

Domozetska mahala 2Debotchitsa

Коматински скали                                                                                                        Дебочица

Фотодокументиране на скално светилище Скалето и черковище Св. Панталеймон
GPS координати на Скалето
N 41. 29. 18, 325
E  23. 16. 24, 365

GPS координати на Св. Панталеймон
N 41. 27. 34, 31
E  23. 16. 22, 62

Panorama 1Panorama 2

Скално светилище Скалето край с. Левуново и черковище Св. Панталеймон над с. Генерал Тодоров са два съседни скални топоса по средното течение на Струма. Светилището в местността Скалето е регистрирано по археологически път от М. Домарадски и дава материални свидетелства за почитането на скалата. Черковището на св. Панталеймон от своя страна съхранява повече от нематериалното културно наследство във вид на лечебни практики и легенди, които говорят за приемственост между езичество, народна култура и християнство.

Panteleimon 1Panteleimon 2
При теренното обхождане на Скалето забелязахме, че порестата структура на скалата и наличието на пукнатини са изключително подходящи за обитаването им от диви пчели. Този факт кореспондира със съхранената легенда за Крaли Марко, който се оттеглил, за да отглежда пчели в пещера при Св. Пантелеймон. Наблюденията намират паралел в топонимите на скалите със скално-изсечени ниши от Източните Родопи, чиито имена в превод от турски oзначават кошер, пчела, и т.н., със съхранените практики за използването на ниши за ловене на пчелни рояци в Македония, както и с топоними на скално-изсечени паметници от Унгария. На тази база можем да предположим, че пчеларството е виждано като форма на инициация за достигната най-висша степен на мъдрост и посвещение в тези сакрални центрове.

Skaleto 1Skaleto 2Skaleto 3Skaleto 4

Оброчището на Св. Панталеймон в скалите над Генерал Тодоров е интересно и с вградената в олтара на параклиса оброчна плочка, вероятно с античен произход, която според интерпретациите върху култовата приемственост може да бъде приета като оброчна плоча на Асклепий. Всъщност олтарна абсида е самата естествена скала, в която е вградена плочката с изобразени две човешки фигури, почернени от восъка на свещите. Самият параклис до скоро беше покрит с ламаринен навес. Към днешна дата е обновен, но в стремежа си да направят добро, дарителите са стигнали твърде далеч, защото самата оброчна плоча е боядисана, а двете човешки фигурите на нея са оцветени в най-ярки цветове, като дори около главите им са изрисувани златни нимбове.

Panteleimon 7Panteleimon 3Panteleimon 5Panteleimon 6

Фотодокументиране на местността Тремошница над с. Лиляново, общ. Сандански

Местността Тремошница е разположена на скалиста тераса с отвесни склонове над река Санданска Бистрица, от която се разкрива внушителна гледка към върховете на Пирин. На мястото е построена църква, но като най-сакрална част се оформя малка пещера в скалната стена до църквата. Всяка година на 19 ноември се коли теле и се приготвя курбан в чест на Св. Иван Рилски".
Месността е свързана с легенда, записана в с. Лиляново общ. Сандански, според която на мястото е живял св. Иван Рилски. Легендата е изключително интересна, тъй като разказва жизнената история на Св. Иван Рилски, без да е свързана с официално приетите локации за родното място и житейския път на светеца. Този факт за пореден път свидетелства, че в легендарния материал и по-конкретно в топосите, свързани със светеца се наблюдава по-стар митологичен пласт.
Легендата разказва, че Св. Иван първоначално живял във Валестата скала срещу Тремошница. Жителите на с. Цалим го подгонили и той се преместил от другата страна на реката в пещерата в местността Тремошница. Там Св. Иван си изтърсил обувките, които били пълни със жито. Затова всяка година се ражда жито, без да е сято. После Цалимци го подгонили и от Тремошница и Св. Иван избягал в село Поленица (разказ на Иван Николов от с. Лиляново, роден през 1934 г.).
Тремошница има визията на предхристиянските скални топоси, като трябва да се отбележи, че близо до нея има малък водопад. Местността, може да се окаже част от по голям скален комплекс. На пътеката, която извежда до там бяха регистрирани следи от иманярска инвазия, но не беше регистриран културен пласт.

Tremoshnitsa 1Tremoshnitsa 2Tremoshnitsa 3Tremoshnitsa 4

Фотодокументиране на над Градището край с. Таваличево, Конявска планина
GPS координати
N 42. 20. 2, 902
E 22. 52. 0, 589

Крепостта Градището над с Таваличево е вече известна на науката, като някои изследователи я отнасят към тракийската древност, а други оспорват това твърдение и я определят като късноантична. Съседният на Градището скален език е карстова скала, в която някои форми и структури пораждат подозрение за изкуствен произход и приличат на вкопавания и улеи или поне отговарят на местата и позициите, на които сме свикнали да виждаме изсечени жертвеници. Изсичанията са ситуирани около скалния ръб на платото (език), с пряка видимост към Градището и връх Кукла. Наблюдават се фрагменти керамика.
Трябва да споменем, че голяма част от селищата в Конявска планина имат топоси, свързани с легенди за Крали Марко. Типични примери са селата Катрище, Коняво и Лиляч. В с. Лиляч например има две такива местности:
- Църквище, където в началото на 20ти век е построена и селската църква "Св. Георги Победоносец", позиционирана над скално светилище Провиралката, известно с извършваните лечебни практики в скална среда
- Милкина кория, където героят се оттеглил и живее в пещера.
Легендите са еднотипни и отбелязват скално-изсечени жертвеници, свързани с доминиращата Конявска планина, от която скочил конят на Крали Марко. Това поражда хипотезата за Конявска планина като локален култов и царски център, хипотеза изказана от Г. Михайлов именно за местността Градището над с. Таваличево.

Tavalichevo 1Tavalichevo 2

 

Литература

Гоцев, А. (2003): Проучване на тракийски култови центрове от I-во хилядолетие пр. н. е. в Западните Родопи (по археологически данни). - В: В. Марков, А. Гоцев, А. Янков. Сакралното пространство в древна Тракия. Благоевград: УИ "Неофит Рилски", стр. 7-46.

Гоцев, А. Марков, В. (2005): Теренно обхождане с цел издирване на археологически обекти по проект "Тракийски светилища от Западните Родопи и Пирин" през 2004 г. В: А

Гоцев, А. Марков, В. (2005): Теренно обхождане с цел издирване на археологически обекти по проект "Тракийски светилища от Западните Родопи и Пирин" през 2004 г. В: Археологически проучвания и разкопки през 2004 година. София, стр. 66-67

Марков, В. (2003): Сакрално пространство от Западните Родопи и Пирин, В: В. Марков, А. Гоцев, А. Янков. Сакралното пространство в древна Тракия. Благоевград: УИ "Неофит Рилски", стр. 64-105.

Марков, В. (2007): Културно наследство и приемственост. Наследство от древноезическите свети места в българската народна култура.Благоевград: УИ "Неофит Рилски".

Марков, В. (2010): Древнотракийско наследство от българската народна култура. Велико Търново: Фабер

 

Автор на текста: Антон Генов
Редактор и онлайн оформление: Димитрия Спасова