Изображенията с фолклорно
съдържание от монументалната възрожденска живопис в Югозападна
България са съхранили забележителни сцени, носещи информация за
античното и древнотракийско наследство в българската народна
култура.
Сред тях се откроява сцената
"Мерило праведно", която се среща в монументалната възрожденска
живопис в множество църкви от региона на Югозападна България -
църквите в селата Бистрица, Тешово, Добърско, в Роженския манастир
и др. Показано е тегленето на душите на мъртвите на везни. От
лявата страна са изобразени ангели, които са поставили на везната
добрите дела на мъртвия във вид на свитъци. От другата страна са
сложени лошите дела на починалия. Край нея са дяволите, които
дърпат с куки тази част на везната, за да натежи повече и да могат
да завлекат душата ва мъртвия в огнения ад.
 |
 |
| "Св. Димитър", с.
Тешово |
Роженски манастир |
Самият ад е изобразяван обикновено
долу в дясно, с многобройните мъчения за грешниците, които са
показвани потопени в огнената река и измъчвани във връзка с
греховете, които са направили. Така например на врата на кръчмаря,
който е смесвал виното с вода вечно виси бъчва, на мелничаря, който
е слагал пясък в брашното, за да краде от зърното, вечно виси
воденичен камък, на пияницата дяволите вечно наливат в устата вино.
В огнената река са потопени и блудниците. Специално място е
отделено и на почитателите на старите езически лечебни обреди. В
ада е изобразено и ходенето на врачка/баячка, като лекарството
което тя дава на болния е показано като екскремент от дявола. От
друга страна праведните души се отнасят от крилатите ангелив рая,
за вечен блажен живот, който е показан в небесните селения. Място,
където живеят Бог и светците.
 |
 |
| "Св. Йоан Предтеча", с.
Бистрица |
"Св. Безсребърници",
Сандански |
Разбира се всички тези сцени имат
дидактическа и етическа стойност за епохата на Възраждането.
Тяхното начало, обаче може да се открие дълбоко в древността, в
древноегипетските митологични представи и изобразително изкуство,
засвидетелствани в Книга на мъртвите на древните египтяни. Там в
сцената "Съдът на Озирис", в която най-рано е засвидетелствано
тегленето на душата на везни, за да се установи праведноста и да се
определи послесмъртната й съдба. През раннохристиянската епоха
сцената е преосмислена в християнски дух и чрез средновековното и
ренесансовото изобразително изкуство е достигнала до българската
възрожденска монументална християнска живопис.
Другата забележителна сцена, която
откриваме в българската монументална християнска живопис от
Югозападна България е вдъхновена от народната митологична представа
и запазените до късно в Югозападна България народни обредни
практики по свалянето на луната от небето във вид на крава, за да
бъде издоена от магьосница, тъй като млякото й се считало за
особено лечебно. Сцената се среща в монументалната живопис на
църквите в селата Лешко и Палат, където е превърната в
нравоучителна сцена в християнски дух. Показано е как магесницата
дои не луната, превърната на крава, а дявола. Ритуалите по
свалянето на луната на земята са ни известни най-рано от хетските
култови практики в Мала Азия. Можем да предполагаме, че аналогични
обреди са имали и древните траки. За това косвено свидетелстват и
лунарните изображения, изсечени в скалите, от тракийските мегалитни
светилища.
 |
 |
| "Архангел Михаил",
с.Лешко |
"Йоан Предтеча", с.
Бистрица |
Като древно езическо наследство
може да се определи и изобразяването на душата като дъх, пара,
излизаща от устата на мъртвия, в сцената "Архангел Михаил взема
душата на грешния". Тази сцена е широко разпространена във
възрожденската християнска живопис от Югозападна България, но само
в църквата "Успение Богородично" в Кашина душата е изобразена
излизаща като пара, като дъх от устата на грешника. Изображение,
което напълно кореспондира с една от представите за душата в
българската народна вяра - като пара, като дъх.
Изследването на стенописната
украса на църквите от Югозападна България са осъществени през 2020
г. от екип преподаватели от катедра "Културология" при Факултет по
изкуствата на Югозападния университет "Неофит Рилски", в рамките на
Национална научна програма "Културнo-историческо наследство,
национална памет и обществено развитие" (КИННПОР).
Автор на текста: проф. д.н.к. Васил
Марков
Редактор и онлайн оформление: гл. ас. д-р Димитрия Спасова