Югозападен университет "Неофит Рилски"

Текстът е извадка от брошурата Routes for Cultural Tourism in the Cross-Border Region Bulgaria-Greece, публикувана в рамките на реализираните дейности по проекта Integrating Bulgaria-Greece cross-border significance historical and archeological assets into one sustainable thematic tourist destination (Borderless culture). Проектът е финансиран от Програмата за междурегионално сътрудничество INTERREG и е съфинансиран от Европейския фонд за регионално развитие и от национални фондове на страните, участващи в Програмата за сътрудничество INTERREG V-A "Гърция-България 2014-2020″.

 

Бабугери в Старо Струмско, Югозападна България

Маскарадите са едни от най-устойчивите обичаи на Балканите. В Югозападна България и Северна Гърция те се свързват главно с Нова година, която разбира се съвпада с началото на астрономическата година и с нарастването на деня след зимното слънцестоене, маркирано в календара с празниците между Игнажден и Йордановден.

Едно от местата в Югозападна България, където провеждането на маскарадни шествия е особено устойчиво и е важен елемент от местната идентичност е Старо Струмско (част от кв. Струмско на гр. Благоевград). Подготовката за маскарада започва в началото на декември, когато се провеждат шествия със звънци. Същинските шествия са два пъти в годината - на 1 и на 14 януари, когато е Васильовден, т.е. Нова година по нов и по стар стил. Най-важната обиколка, която е запазила елементи на обредност, е на 1 януари и в нея се включват всички участници. Шествието на 14 януари е по-скоро дефиле на маските от кози кожи.

Струмско. Карнавално шествие на Нова година.	Струмско. Музикансти, следвани от булката и младоженеца.

Рано сутринта на Нова година, в определен предварително час, всички участници в маскарада се събират пред църквата "Св. Димитър", за да тръгнат заедно по обичайния маршрут. Шествието се води от музиканти, поп, булка и младоженец. Около тях танцуват бабугерите, а след тях се движат останалите персонажи. Целта им е да обиколят всички къщи в Старо Струмско, за да пожелаят здраве и берекет през Новата година. Накрая отново се връщат на площада, за да изиграят пред очакващите ги зрители финалния си танц. Трябва да се отбележи, че дори по време на обиколката да са свалили маските си, в последната част на шествието към площада и на самия площад всеки бабугер гордо носи своята маска.

Струмско.	Финалният танц пред църквата "Св. Димитър"

Кукерската група се състои от маскирани участници, носещи няколко типа маски. Най-интересните и същевременно изключително скъпи за изработка и съхранение са маските и костюмите от козя кожа с дълъг косъм. Цветът им варира от сивобял, тъмнокафяв до черен.

Важна част от участниците в карнавалното шествие са също така персонажите, пресъздаващи образа на старци. Най-често те са облечени в дрипав традиционен костюм. Мъжете носят потури, риза, пояс, на гърба си задължително са оформили гърбица, ходят приведени и куци, подпират се на дълги и криви дървени тояги. Женските персонажи са облечени в традиционна женска носия. Те също ходят приведени, но за разлика от мъжете носят на гърба си цедилка, в която са задянали бебе или селскостопанска продукция. Лицата на старците днес се крият зад комични гумени маски.

Сред главните обредни лица в маскарадната дружина са също така булката и младоженецът, тъй като важна част от карнавала е обредното пресъздаване на сватба. Техният зооморфен вариант са водените от мечкар една или две мечки, които често имитират сексуални пози и сексуален акт.

Струмско.	Маскирани участници в шествието.

Друг важен участник в кукерската група е свещеникът, облечен в свещеническа одежда и калимявка. В ръцете си държи менче, пълно с вода и китка от чимшир или здравец, чрез които благославя хората.

Наред с посочените лица, в кукерската група често присъстват циганки кючекини, маски от съвременната действителност, като сестри, лекари, певици и др. Не на последно място трябва да се отбележи, че все още част от карнавалното шествие са отглежданите в Струмско животни, най-често магарета, но понякога се използват петли, козли и др. Магаретата обикновено теглят рало, с което символично се оре или са впрегнати в каруци, украсени със селскостопански инвентар и продукция.

 

Арапи в с. Волакас, Северна Гърция

Празниците, свързани с отбелязването на Нова година във Волакас имат своята кулминация на 6-ти, 7-ми и 8-ми януари, когато се отбелязват Йордановден, Ивановден и Бабинден.

Йордановден започва с литургия в църквата "Св. Илия", след която черкуващите се събират край разположения в центъра на селото водоизточник, в който свещеникът хвърля кръста, за да освети водата. Празникът продължава с веселие и хора на открито. Шествие, водено от музиканти, свирещи на дайре и гайда, тръгва из селото и влиза във всички къщи с младоженци, оженили се през предишната година. Целта е младоженците да бъдат изведени при водоизточник и да изиграят хоро в ледената вода.

Вечерта младежите посещават своите близки и особено домове, в които има млади девойки. На изпроводяк крадат от покъщнината. Всички откраднати предмети събират в центъра на Волакас и ги пазят до сутринта. На следващия ден родителите излизат, за да видят какви предмети са откраднати и ако ги искат обратно, трябва да ги откупят.

Настроението на Ивановден е приповдигнато още от сутринта, защото на този ден ще излязат арапите. Към обяд всички се събират на площада, където традиционно се приготвя гозба от дарено ярешко месо. Тъй като времето е студено, а улиците са покрити със сняг, за замръзналите туристи, дошли от цяла Гърция и съседна България да гледат карнавала, местните са приготвили буйно горящи огньове и казан с топъл чай. Ако не искате да стоите на площада, а да потърсите арапите, трябва да обиколите улиците на Волакас. Със сигурност ще ги откриете, събрани в някой гараж, където трескаво се подготвят, а подготовката не е лесна работа - отнема часове.

Волакас. Подготовка за маскарада.

Маскарадната група се състои от два типа обредни персонажи - арапи и булка с младоженец. Арапите са мъже, ергени и малки момченца, облечени в специфично облекло - около кръста им са увити няколко ката одеяла, за да изглеждат дебели, на гърба им е оформена гърбица, като връхна дреха носят дълъг до коляното или глезените елек от вълнена тъкан, краката са обути в цървули от кожа на диво прасе, главата и раменете са покрити с ярешка кожа, а на кръста висят масивни звънци. Ръцете са голи, но боядисани в черно. В черно са боядисани и лицата. Завършен вид арапите придобиват с поставянето на топуза (дървен чук) отпред на колана и с масивния дървен меч, на който ще се подпират, докато танцуват. Булката и младоженецът също са мъже, но облечени в традиционна мъжка и женска празнична носия.

Волакас. Арапите танцуват	около булката и младоженеца.

В ранния следобед арапите са готови и излизат в центъра. Събрани на едно място, те дрънчат, а булката и младоженецът, държащи месали в ръце, танцуват между тях. Основната цел на младоженеца е да пази булката, но тъй като тя е предизвикателна, а докосването й носи късмет и плодородие през годината, всеки се опитва да я доближи. Достигне ли до нея обаче, тя го сграбчва с месала, а арапите се приближават и натискат врата на смелчагата с мечове, след това очернят лицето му. Ако се вгледате внимателно в снимките, ще видите черни петна по лицата на всички зрители.

Най-голямото предизвикателство пред зрителите е да сграбчат малките арапи. Това е и най-рискованото действие, защото причинява буен гняв у възрастните. Ако чуете силно дрънчене, трябва да знаете, че някой смелчага е опитал късмета си, но веднага след това около него се е събрала цялата дружина, за да го накаже и изгони.

Волакас. Опит за кражба на малък арапин.	Волакас. Арапите наказват похитителя.

Друг важен момент е свързан с това булката да избяга незабелязано. Веднага се намира кой да я отвлече и да я покаже на балкона на предварително определена за целта къща, като демонстративно сграбчва нанизите със жълтици, висящи на гърдите й. Младоженецът се гневи и се опитва да я върне, а арапите дрънчат заплашително и не се успокояват, докато виновникът не бъде доведен и наказан с типичното натискане на мечовете по врата му.

 

Карнавална сватба в с. Волакас, Северна Гърция

На Бабинден във Волакас се пресъздава традиционна сватба с всички съпътстващи я ритуали, явяваща се продължение на маскарада от Ивановден. В миналото сватбата е била ялова, т.е. сватбената двойка е била съставена от двама мъже. В наши дни ритуалът е осъвременен и жените се включват активно, като най-голямата промяна се състои в това, че за булка се избира жена, а не мъж. Днес булката и младоженецът се определят предварително и често не са жители на Волакас, а любители на традициите от други населени места на Гърция.

Сватбата започва около обяд и приключва 3-4 часа по-късно. Тъй като обредът не се пресъздава на сцена, а по традиция има три къщи, разпръснати из селото, в които се подготвят участниците и се изпълняват съответните ритуали, свързани с кума, младоженеца и булката, цялото село се превръща в сцена на сватбената церемония.

Сватбеният обред започва в дома на младоженеца с обличането му в традиционна мъжка празнична носия. В традиционна носия са облечени и всички участници от неговата свита - деверът, музикантите и др., които под формата на празнично шествие обикалят къщите, за да калесват за сватба. Ще познаете поканените по парчето памук, затъкнато в калпака.

По същото време в дома на булката са се събрали моми и жени. Те са част от свитата на момата, такива са и присъстващите туристи. Всички се възприемат като скъпи гости и се черпят с блага ракия. В дома на момата можете да видите как е изглеждал традиционният сватбен костюм във Волакас и най-вече как се забражда булката.

Волакас. Забулване на	булката

Когато подготовката й приключи, участниците се събират около софра с обреден хляб. Най-възрастната жена благословия хляба, разчупва го над главата на бъдещата невестата и след това го раздава на присъстващите. Междувременно пристига шествие от дома на младоженеца, което има за цел да извести булката, че скоро ще дойдат за нея.

Волакас. Обредно разчупване на хляб.

Най-важното обредно лице в сватбените ритуали в миналото е кумът. Неслучайно и тук той е на почит. Неговото калесване е с особено старание - два пъти шествие от страна на младоженеца кани кума и едва на третия път той се съгласява и тръгва.

Как се калесва кум за сватба? Пред дома на младоженеца се извива хоро, което прераства в празнично шествие - най-отпред вървят музикантите, след тях деверът, носещ сватбеното знаме, следвани от родителите, от близки и роднини. Когато достигнат до дома на кума и съобщят причината за посещението, кумът не се съгласява - традицията повелява той да откаже. Затова шествието се връща обратно и след кратка почивка още веднъж се извива хоро и се тръгва по познатия маршрут. Кумът все още не е съгласен и отново отпраща.

Волакас. Обредно шествие към дома на кума.	Волакас. Преминаването през момините двори.

Едва на третото калесване се съгласява и кани сватбеното шествие в дома си, за да почерпи, да благослови присъстващите и да поведе хоро към дома на невестата. Когато пристигнат обаче се оказва, че не могат да влязат - момините дружки са залостили вратата и не допускат никого. Кумът и кумата по традиция трябва да преминат през това препятствие, като заплатят поисканата сума. Едва тогава следва извеждането на булката.

Сега сватбеното шествие продължава към църквата. Когато пристигне в центъра на селото, там вече ги очаква свещеник, който извършва бракосъчетание. Свещеникът е подготвил специална Библия, в която вместо евангелски текстове, има снимки на разголени мъже и жени. За да забавлява зрителите, когато подава Библията на младоженеца, той отваря страница със снимка на разголен мъж, а когато я приближи към младоженката - показва страница със снимка на гола жена. След бракосъчетанието зрителите минават, за да поздравят младоженците, да ги дарят и да бъдат благословени от попа със същата илюстрована Библия.

Финалната част на ритуала е свързана с въвеждането на младата булка в дома на младоженеца. На прага ги посреща свекървата. Тя поставя на земята малка стомна, а булката трябва да се опита да я счупи с крак. Разбира се не успява и тази работа я върши младоженецът. Приобщаването на булката към новият й дом продължава с мазането на мед по вратите. След това тя сяда на столче и в скута й се поставя дете за плодородие.

Волакас. Венчалната церемония.	Волакас. Буйни хора пред дома на младоженеца.

Сватбената церемония приключва с буйни хора. В този момент към нея се присъединяват маскарадни участници - мечкар с мечки. Мечките са облечени в кожи, на кръста си носят чан, с който дрънчат. Те разкъсват хорото и започват да дрънчат, да симулират сексуален акт. Накрая се впрягат в рало, за да извършат символичното заораване.

 

Гергьовден в с. Брезница, Югозападна България

Гергьовден е един от най-хубавите пролетни празници, съвпадащ с началото на новата аграрна и скотовъдна година. Традиционният човек в близкото минало го почита повече от Великден, като казва: хубав ден е Великден, но много по-хубав е Гергьовден. В миналото, а на места и до днес, наред с курбаните, които са задължителни на този ден, се играят специални гергьовденски хора, младите се люлеят на специално вързани за този ден люлки, извършват се различни обреди, свързани с стадата и т.н.

Тъй като Гергьовден бележи началото на нов природен цикъл, като на всяко начало може да се предскаже какво предстои през годината. Ритуалът е известен като пеене на китки и се наблюдава и днес, като в отделни селища той е запазил известна автентичност. Един такъв пример наблюдаваме в разположеното в полите на Пирин планина с. Брезница, Гоцеделчевско.

Брезница. Подготовка на китките	вечерта преди Гергьовден

В Брезница чрез пеенето на китки на Гергьовден се цели да се предскаже по обредно-магически път какво предстои занапред - дали ще си здрав, дали ще се ожениш, дали ще пътуваш много и т.н. За целта жените и особено момите подготвят китки в деня преди празника за себе си и за своите близки.

Китките (представляващи малки букети) се състоят от цъфтящи по Гергьовден цветя, към които се добавя здравец и специално набрано и изсушено за този ден цвете, което местните наричат топчета. Към китката задължително се добавя някакъв белег, тоест предмет, който се нарича на конкретен човек. В миналото белезите са били копчета, пръстени, гердани и други предмети от бита. Днес разнообразието им е голямо и осъвременено, като се започне от различни детски играчки и се стигне до предмети, които по някакъв начин характеризират този, за когото е подготвена китката.

Брезница. Отключването на катинара.	Брезница. Обредно оглеждане на участниците в огледало.

На свечеряване китките се носят в предварително определено за целта място, а в наши дни - в определена предварително къща в селото. Изсипват се върху голяма черга и се размесват, за да няма преднамереност в избора им на следващия ден. Разместените китки се слагат в съд с мълчана вода. Съдът се покрива с вълнена престилка и огледало и се заключва с катинар. По традиция трябва да пренощува под трендафил.

Рано на следващата сутрин, още преди да е изгряло слънцето, жените се събират отново. Нареждат се около съда с китките. Най-отпред сядат певиците по двойки, тъй като изпълнението на песните е двугласово. Срещу тях на ниско столче сяда девойката, която ще изважда китките. Останалите жени и деца се нареждат наоколо. Девойката покрива краката си с пъстра черга, отключва катинара, сваля веригите, взима огледалото и се оглежда в него, след което го завърта така, че всички присъстващи също да се огледат. В момента, в който слънчевите лъчи огреят земята, певиците запяват, а девойката изважда първата китка, вдига я високо, за да се види белегът и да се разпознае чия е.

Брезница. Изваждане на	китките.

Това действие се повтаря отново и отново, докато не бъдат извадени всички китки. Певиците са най-малко две двойки, за да може при изваждането на китката едната да запее стих от произволна песен. При следващото изваждане пее втората двойка и така се редуват, за да има разнообразие в песните.

Димитрия Спасова - автор на текста и фотографиите

 

ЛИНК към цялата брошура

ЛИНК към електронния вариант на маршрута