Югозападен университет "Неофит Рилски"

Тази виртуална културна разходка е пътуване до най-големите и атрактивни за културния туризъм мегалитни светилища в трансграничния регион България - Гърция, разположени по поречието на река Струма от района на град Серес в Република Гърция до ж. област гр. Благоевград в Република България.

Тази виртуална разходка е пътуване до най-големите и атрактивни за културния туризъм мегалитни светилища в трансграничния регион България - Гърция, разположени по поречието на река Струма от района на град Серес в Република Гърция до гр. Благоевград в Република България.

Скално светилище "Черната скала"

Започваме нашето пътуване от град Сидирокастро, област Серес, Република Гърция. Североизточно от града се намира забележителното скално светилище "Черната скала", проучено археологически от известния гръцки археолог Катерина Перистери.

Светилището е разположено в малък разлом, в който доминира изсечена в скалата култова ниша. Нишата се намира високо в северната част на светилището, което позволява огряването ѝ от слънцето. До нея се стига по изсечени в скалата стъпала, завършващи с площадка на три нива. Стъпалата са силно разрушени. Има надпис "АПОЛОН", част от тялото на Аполон, тяло на бог Пан без глава и други фрагменти от женски статуи на нимфи. Според археологическите находки светилището датира от 2-ри до 4-ти век сл. н. е.

Скално светилище "Черната скала"	Скална ниша в северния отвес	Свещеният извор на Нимфите

Общ изглед	Стена от 4 в.

На по-ниско ниво е имало извори, образуващи малко езеро, което вече не съществува, поради отводнителни дейности в района. В дълбочината на разлома е имало свещена пещера, която след разрушаването на култовото светилище през 4 в. сл. н. е. е обитавана от овчари в днешния си вид.

Скалното светилище "Черната скала", посветено на Аполон, Нимфите и Бог Пан от II в. сл. Хр., показва връзката на мястото с езически култове, които се срещат и в други региони на Балканите.

Светилището е достъпно по асфалтов път, на 3 км североизточно от град Сидирокастро.

Монументални скални гробници в района на църквата "Св. Димитър и Св. Зона"

В източната част на Сидирокастро, на отвесните скали в района на църквата "Св. Димитър и Св. Зона", се наблюдават две изсечени монументални скални гробници. Входовете им са оформени като фасади на антични храмове, завършващи в горната част с триъгълен фронтон.

Една от гробниците по-късно е превърната в християнски храм. Днес тя е включена като част от интериора на църквата "Св. Димитър и Св. Зона" и служи като олтар на храма. Местното население вярва, че разположената край олтара иконата на св. Зона дава здраве. Ето защо е покрита с оброчни дарове.

Църквата "Св. Димитър и св. Зона". Скално-изсечена гробница, оформена като фасада на античен храм	Църквата "Св. Димитър и св. Зона" - интериор	Иконата на св. Зона, покрита с вотиви

Фасадата на другата гробница се намира северно от църквата "Св. Димитър и св. Зона". Останала е недовършена в Античността.

Паметниците са на 2 км източно от центъра на град Сидерокастро и са достъпни по асфалтов път.

Параклисът "Свети Пантелеймон" край Рупите

Продължаваме на север, пресичаме българо-гръцката граница при Промахон/Кулата и стигаме до античния град Хераклея Синтика (близо до село Рупите, община Петрич, Република България).

Параклисът "Св. Пантелеймон" е разположен на левия бряг на река Струма в отвесните монументални скали (между днешните села Левуново и Генерал Тодоров). Святото място е проучено от изследователския екип на проф. Васил Марков от Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград.

Параклисът е наследник на древнотракийско мегалитно светилище, изсечено в сакрализираните скали. След християнизирането на тези земи, свещената пещера, разположена в северния край на свещеното пространство, е превърната в скална църква. В олтара ѝ вместо икона има вграден античен релеф, смятан днес за образа на свети Пантелеймон.

Скален параклис "Св. Пантелеймон"	Античен релеф, възприеман за икона на светеца

В южния край на светилището е разположена малка проходна пещера, обърната на запад към залеза. Хората вярват, че тук е живял св. Пантелеймон, поради което хората извършват различни лечебни ритуали в пещерата. За да са здрави, минават през нея, връзват червен конец на стълбата, храстите и скалите, оставят здравец и други цветя върху иконата на светеца и палят свещи в сакрализираната пещера. Някога сварявали отцепените от пещерата камъчета и пиели водата за здраве.

Пещерата на св. Пантелеймон - поглед отвън	Следи от традиционни лечебни практики

Българската народна вяра е съхранила забележителна легенда за това свято място, известно още като "Пчелната скала". Легендата разказва, че когато турците дошли по тези земи, могъщият български юнак Крали Марко се биел с тях. Като не успял да ги победи, той се оттеглил в скалата, заедно с майка си, и започнали да отглеждат пчели. Пчелите са там и днес. Никой обаче не може да стигне до меда и той капе в река Струма. Най-вероятно се отнася до наследство от древен тракийски мит, посветен на Великата богиня, чийто най-ранен зооморфен образ е пчелата, както и нейния син - мъжкото божество в древна Тракия, наследено от фолклорния герой Крали Марко.

Пещерата на св. Пантелеймон. Поглед от вътрешността към р. Струма	"Пчелната скала" считана за дома на Крали Марко и майка му

До светилището се стига по асфалтов път. Отстои само на 4 км от село Левуново, Сандански, както и от село Генерал Тодоров, Петричко.