Връх Митровица е разположен на
водослива на три реки - Градинишка, Ретиже и Места - факт, който
прави мястото особено сакрално. Самият връх е величествен и
разпознаваем, поради двуделния скалист връх, открояващ сред околния
терен. От Митровица се открива величествена панорама към
Осеновската каменната сватба, към тракийското светилище в циркуса
на Попово езеро в Пирин, към мегалитните светилища на връх Острец и
връх Кара кая в Родопите.
Светилището е многостъпално.
Култовите площадки се развиват във височина. Най-сакралната част от
светилището се намира на най-високата скална площадка. Там
сакралното пространство във височина се развива на три нива със
следи от култови практики. Дебелият културен пласт и множеството
фрагменти битова и строителна керамика дават основание да се мисли,
че на средната площадка през трако-римската епоха е изградена
неголяма зала, обслужвала култа. Точно тук е кръстът на
християнското черковище "Св. Димитър", което на практика наследява
древното тракийско светилище. Именно патронния празник Димитровден
е дал наименованието на върха - Митровица. От друга страна
Митровица е женски топоним, който, заедно с етнографското сведение
за колене на женско животно за празника, дава основание да се
предположи, че християнският светец е наследил тракийско светилище,
посветено на женско божество. Хипотезата се поддържа и от даровете,
открити в иманярските изкопи - тежест от вертикален стан, тежест от
вретено, железен сърп и др., т.е. атрибути на Великата богиня
майка.
Освен кулминацията на върха, където
е най-сакралната част на светилището, важно е да се подчертаят
няколко ключови места, маркиращи подстъпите или свещения път.
Най-долу и най-ниско в източното
подножие на Митровица в местността "Падала" беше регистриран
огромен кръгъл мегалитен жертвеник с форма на каменна могила, осеян
с тракийска керамика и различни дарове. Около значителна по
размерите си каменна могила, служеща за жертвеник се развиват
неголеми архитектурни комплекси, които още 2004 г. заварихме силно
пострадали от иманярска инвазия. От при проучването частично се
наблюдаваше суха зидария, както и строителство на хоросанова
спойка, фрагменти от римска строителна керамика. Битовата керамика
датира паметника от предримската, римската и късноантичната епохи.
Откритите дарове - железен сърп, прешлен от вретено, тежест за
стан, както и топонима Митровица ни карат да мислим, че се касае за
светилище на Великата богиня, отъждествявана в трако-римската епоха
навярно с Деметра. За съжаление този уникален древнотракийски
култов паметник, за който може да се предполагат следи от
мистериален култ, беше унищожен изцяло от иманярите чрез ползването
на верижна техника през 2005 г.
По-нагоре по свещения път се
наблюдават три каменни съоръжения - каменни могили, унищожени от
иманярите. В първите две бяха открити фрагменти тракийска керамика,
работена на ръка. Следва каменният венец, в който са изсечени
множество скални жертвеници, ориентирани на юг. Следва екстремното
издигане на скалистия връх Митровица, където на няколко нива се
издига сакралната територия.
Наред с посочените елементи,
в подножието на Митровица наблюдаваме поредица от скални
групи. На около 150 м. южно от каменната могила е разположен
"Въртен камък" - забележителна по формата си скала с Г-образна
форма. Въртен камък представяла мегалитна арка, ловяща ранните
изгреви на слънцето от източния хоризонт. От южната страна на
скалата се наблюдава още една по-висока арка, вероятно свързана с
улавянето на лъчите по време на зенита на слънцето на южния
небосклон.
Източно от каменната могила в
местността "Падала" е разположен скален жертвеник, известен като
"Железарницата". На 200 м. южно от него се издига скалният масив
"Ветрилницата" - висока около 12 м. скала, заравнена отгоре, за да
се оформят три култови площадки, маркирани с вкопани в скалата
ями-жертвеници.
В съседство от юг, върху най-добре
изявения конусовиден връх в тази част на Западните Родопи - Острец
беше регистриран друг значим култов обект. Конусовидният връх
завършва с добре заравнена елипсовидна площадка с
приблизителни размери 75 на 40 м. Наблюдават се следи от
архитектурни градежи. За съжаление и този паметник е напълно
унищожен от иманярската инвазия. Керамичният материал, открит при
обхождането на екипа на Ал. Гоцев, датира от предримската и
късноантичната епохи.
Широката усвоена територия на двете
средища дава основание да се предположи съществуването на царски
център, светилище и зараждащ се прото-градски център около тях,
които вероятно са западнали след създаването на новия локален
център - Никополис ад Нестум.
Скално светилище Митровица.
Мегалитна арка
Върхът на сакрализираната скална
територия
Скално изсечен жертвеник
м. Падала. Скалната могила -
жертвеник
Провиране през сакланата арка
Антична керамика от територията на съвременното
черковище
Антична керамика от територията на
съвременното черковище
Тракийска керамика от
могилата-жертвеник
Тракийска керамика от каменната
могила - жертвеник
м. Падала. Дарове от мегалитния
жертвеник с форма на могила
(Гоцев, Ал., Марков, В.
Теренно обхождане с цел издирване на археологически обекти по
проект "Тракийски светилища от Западните Родопи и Пирин" - В: АОР
за 2004 г. София: АИМ при БАН, 2005, с. 66-67; Марков, В. Културно
наследство и приемственост. наследство от древноезическите свети
места в българската народна култура. Благоевград: УИ Неофит Рилски"
2007).