Маршрут:
Кръста - Свети места и празници на с. Брежани - Черковището
край с. Мечкул - Черковищата на с. Сенокос - Минерални извори в с.
Ощава
Мнозина познават Кресненското
дефиле като досадно и опасно препятствие по пътя към Гърция. Не са
много хората, които са имали възможност да зърнат неговата красота
и драматизъм отгоре. В този туристически маршрут ще ви изведем от
добре асфалтираните главни пътища, за да ви запознаем с красотите
на стария път в югозападното подножие на Пирин, където се намират
селцата Полето, Брежани, Мечкул, Сенокос, Стара Кресна и Ощава.
Макар интересен и много живописен,
трябва да отбележим, че този маршрут все още не е достатъчно
разработен. Регионът е с намаляващо население и повечето местни
жители са потърсили работа в близките градове - най-вече в
областния център Благоевград. Макар и с носталгия да се завръщат
към родното си място за някой родов или църковен празник, липсата
на инфраструктура и поминък са пречка за трайното им завръщане.
Идеите за развитието на туризъм са налични в местната общност,
което личи от появилите се няколко къщи за гости, както и
ентусиазмът, с който местни жители от с. Сенокос основават
туристическо дружество. Подпомогнати от кметския наместник, с
доброволен труд се заемат с разчистване и маркиране на
туристическите пътеки и маршрути и поддръжката на някои от местните
забележителности - множеството параклиси, черковища и рушащите се
църкви. Идеята за развитие на различни форми на туризъм е заложено
в плановете на общини Симитли и Кресна, които посвещават редица
мероприятия и активности на тази кауза.
Кръста
Когато пътувате от Симитли към
Кресненското дефиле, преди да навлезете в дефилето при хубаво време
пред очите ви се разкрива драматична картина - високата пирамида на
връх Пирин, фланкирана от скалистите плата по левия бряг на Струма.
Именно натам трябва да тръгнете. Мястото е разпознаваемо и с
наскоро издигнатия двадесет и пет метров светещ кръст на
историческия връх Кръста над с. Ракитна, посветен на мястото, до
което достига освободителната руска армия по време на
руско-турската война 1877-1878. Пътят минава през село Полето и
започва в серпентина да се катери нагоре до момента, в който
достига село Брежани (Фотография 1). Вероятно Брежани е известно на
любителите на кулинарния туризъм със своя празник на кестена, който
се провежда през октомври когато е сезона на този деликатес.
Фотография 1. Село Брежани общ
план.
Свети места и празници в землището на с.
Брежани
Старото име на Брежани е Сърбиново
и той е важен център в движението на четите на ВМРО. Също така има
данни за праисторическо селище в местността Равен в покрайнините на
селото, интересни са и традиционните за региона януарски кукерски
празници. Кукерските игри са възможност за потапяне в местните
традиции, освен Празника на кестена. Ако искате да се озовете в
света на предците ни, имате уникалната възможност да видите как те
гонят злото по улиците на селото в началото на всяка Нова
година.
Брежани е разположено на двата
бряга на дълбокото речно корито на Брежанска река, ляв приток на
Струма. Когато навлезете в селото по тесния път над дълбокото речно
корито, през него се открива гледка към няколко стари миньорски
блокчета, надвиснали над реката. Сградите изглеждат някак
неприветливо, но в същото време придават интересен облик на селото.
Малко преди да достигнете центъра на селото, надясно е отбивката за
Ракитна и Мечкул, която изглежда като тясна селска уличка.
Съответно и пътят става доста по-тесен, но все пак асфалтов в
по-голямата си част, ако не броим дупките. След около 5 километра
се достига кметството на село Ракитна, от него вдясно от пътя към
най-високата точка на терена в посока дефилето е подстъпът към
споменатия връх Кръста. На склона към него между няколко вековни
дъба се намира изключително живописното черковище на св. Илия на
село Ракитна (Фотография 2).
Продължавайки към следващото селище
Мечкул, едно от най-големите изпитания за пътуващите е открит
рудник за въглища - той почти е унищожил слабия асфалтов път и е
показателен колко несъвместими са културният туризъм и индустрията,
ако няма добро планиране и стратегия.
Фотография 2. Черковище на св.
Илия в село Ракитна.
Черковището на свети Мина край с. Мечкул
На около 3 километра след Ракитна и
може би километър след рудника предстои едно от най-интересните
места в маршрута - черковището на свети Мина край с. Мечкул. В
момента, в който пътят престава да се изкачва и започва спускането
към селото, вдясно се вижда отбивка - черен път, който отвежда до
черковището. При първото ни посещение пътят беше сравнително
проходим дори за лек автомобил, като изключим финалното спускане
към параклиса, но както е известно, състоянието на черните пътища
бързо се променя, така че вероятно ще трябва да прецените на място
и ако се наложи, да продължите пеш. Разстоянието до параклиса е
около 2 километра. Мястото е изключително живописно и наситено с
история. Когато наближите, като на картичка се вижда малка бяла
църква на фона на скалите от Кресненското дефиле (Фотография
3).
Фотография 3. Новият и старият
параклис на черковището на Св. Мина в село Мечкул.
Това е новата църква на
черковището. Старият параклис представлява обикновен бетонен
заслон, а прибраният оброчен камък вътре показва, че първоначално
черковището е било под открито небе.
Около параклиса се намира старо
гробище с каменни кръстове. Тези от тях, на които има дати,
показват края на деветнадесети и началото на двадесети век. Мястото
е свързано и с драматични събития от времето на Балканската война,
когато тук загива цялата чета на Христо Апостолов - за това
свидетелства поставена мраморна плоча на мястото. Интересен е
фактът, че мястото има и своята антична история. За нея разказват
множеството открити на терена керамични фрагменти, тежести за стан
и парчета метален шлаг (свидетелство за развит рудодобив в района).
По терена около скалите с причудлива форма личат масивни зидове, а
някои скали са маркирани с изсичания (Фотография 4).
Фотография 4. Скали и зидове
около черковището на св. Мина при село Мечкул.
Този факт предполага, че новото
свещено място на черковището може да е предшествано от по-ранен
култов център. Една от скалите с изсичания е свързана с легенда от
епоса за Крали Марко и лечебната сила на водата, събрана в нея. На
около километър от черковището в посока дефилето (около така
наречената голяма скала) също продължават да се наблюдават изобилие
от зидове и наличие на културен пласт, който за съжаление не е
проучен, а е унищожаван от иманяри. В близост до скалата се намира
отвесна пещера, която ни бе показана от местен жител. Пещерата е
вертикална яма и е трудно откриваема, защото е закрита от храсти.
Изхождайки от откриваните фрагменти метален шлаг в региона, има
вероятност тя да е античен рудник. Почти от всички описани
местности ви съпътстват прекрасни гледки или към върховете на Пирин
на една ръка разстояние, или към Кресненското дефиле, а самото
черковище предлага най-добрата панорама и към двете. Драматичната
гледка на дефилето - река Струма бавно проправяща си път между
скалите и бързащите към Гърция автомобили, наистина може да ви
настрои философски и да ви накара да се замислите за вечността,
преходността на живота и буквално да погледнете на нещата отгоре
(Фотография 5).
Фотография 5. Полет над
Кресненското дефиле.
В допълнение, компания могат да ви
правят няколко белоглави лешояда, огромни величествени птици, които
са обитавали района, но чиято популация буквално е изчезнала и се
налага да бъде възстановена по изкуствен начин.
Друго опционално отклонение от
трасето на пътя, малко преди днешното село Мечкул, е към местността
Свети Илия, където са останките на изоставена през 19 век махала и
църква на селото. Най-интересното тук е разрушената църква в която
все още личат част от стенописите в абсидата, но природата
неумолимо навлиза в храма и той се превръща в купчина камъни
(Фотография 6).
Фотография 6. Разрушената църква
"Свети Илия" с. Мечкул.
В изоставените храмове винаги има
някакъв драматизъм, който говори за превратностите на живота. Добре
би било той да бъде консервиран в сегашното си състояние, за да се
превърне в обгрижена духовна и туристическа дестинация. В началото
на селото се намира до скоро действащата църква на с. Мечкул "Свети
Петър и Павел", която също е застрашена да последва съдбата на
"Свети Илия", но днес тя все още е в прилично състояние и може да
бъде разгледана с предварителна уговорка с кметския наместник
(Фотография 7).
Фотография 7. Църква "Свети
Петър и Павел" в село Мечкул. Горе венчилката на иконостаса. Долу -
ктиторски портрет.
Черковищата на с. Сенокос
Следващата забележителност по пътя
е село Сенокос. Селото е от стария тип селища, пръснати по махали.
Сенокос е в подножието на Пирин и красотата на планината реално е
на една ръка разстояние. Селото е удобна отправна точка за
покоряване на връх Пирин, във връзка с което има изградени редица
планински маршрути (Фотография 8). В културно отношение отново
атрактивни тук са черковищата, както и старият хан в центъра на
селото (Фотография 9). Ханът е изключително голяма за времето си
къща от възрожденски тип, която за съжаление безстопанствено се
руши. Той би могъл да се превърне в атрактивно място за пребиваване
на туристи и да възстанови живота в селото. Всяка махала тук има
свои черковища и средища, които все още събират родовете, напуснали
селото, по време на празниците. Около тях може да видите ръчно
изработени пейки и маси, живописни поляни и малки водоеми, всичко
това под съзерцателно надвисналия връх Пирин придава на мястото
пасторален изглед.
Фотография 8. Изглед към връх
Пирин от село Сенокос.
Фотография 9. Старият хан в село
Сенокос.
Едно от най-интересните
черковища е това на светаМарина, наричана от местните света Марена.
Дотам може да стигнете пеш или с джип по черен път, който се
отклонява от шосето. Черковището на св. Марина се намира върху рид
южно от селото. Самото място представлява конусовидно скалисто
възвишение, върху него е израснал вековен бор, в чиито клони се
вярва, че при вглеждане се появява Богородица. В източното му
подножие има ситуирани 2 овални камъка, образуващи проход помежду
си. Продължавайки около 50 метра нагоре по черния път от
черковището на света Марина, стигаме до мястото за хранене и
веселие по време на празника на светицата. То се намира
непосредствено до пътя в подножието на скална група, върху която
има изсечени характерните за светилищата на траките скални
жертвеници (Фотография 10).
Фотография 10. Скални изсичания
върху скалите при черковището на св. Марина в село
Сенокос.
Камъкът е масивна плоча гранит с
неправилна форма с размери около 1,5 м ширина и 1,8 м дължина.
Плочата е застанала вертикално, подпряна върху другите скали сякаш
се е плъзнала от тях. По южната й плоскост, която вероятно
някога е била отгоре, има 2 вкопавания с неправилна форма. От
по-малкото води началото си тесен канал, широк 2-3 см. Каналът се
превръща в сложна плетеница от зигзагообразно преплетени канали,
които завършват в южния ръб на плочата - сега забит в земята28.
Вероятно камъкът е използван като скален жертвеник.
От местността на североизток се
вижда внушителната пирамида на връх Пирин. От възвишението се
открива живописна гледка към селото, а на северозапад се наблюдава
черковището на св. Никола, свързано посредством седловина с
по-високото възвишение, наречено Градище (Фотография 11).
Фотография 11. Село Сенокос и
черковището на свети Никола на заден план.
Северозападно от селото в
подножието на Свети Никола може да бъдат открити следи от калдъръм,
а на мястото, където пътят пресича малка река, се намира местността
Хвърлена скала, според легенда хвърлена там от Крали Марко. За
разлика от скалата в Мечкул, където имаме голямо изсичане, на тази
в Сенокос не личи нищо характерно. Тя е ронлива и затрупана с
растителност.
За самото черковище на свети Никола
се минава през изоставена махала, в която живее само едно възрастно
семейство. Противно на очакванията параклисът не е ситуиран на
издаденото възвишение в южната част на рида, а на север на
седловината, свързваща местността Св. Никола с местността Градище.
Параклисът е схематично очертан от струпани камъни, оформящи основа
с малка абсида. Под него се вижда кръгло струпване с диаметър около
10 м. По седловината към възвишението Св. Никола се очертават
градежи. Самото възвишение също е подградено със зидове. Те личат
най-добре от север, откъдето тръгват в кръг около самото
възвишение, но по-нататък не могат да бъдат проследени. Вероятно
археологически проучвания на двата топоса - Свети Никола и Градище
- биха дали интересни резултати.
Минерални води в с. Ощава
Преди да се спусне отново в
Кресненското дефиле краят на маршрута ни повежда по дефилето на
Дяволска река към селата Стара Кресна и Ощава и не спира да ни
удивлява с красиви панорами. Село Ощава е известно сред местните
със скритата си и отдалечена баня с минерална вода, до нея се
достига по черен път. С автомобил е достъпна къщата за гости при
така наречената хладка баня. В близост е и не толкова
социализираната вряла баня, до която се стига пеш (Фотография 12).
Пътят обратно в дефилето отново минава през редица осморки и
серпентини, като мястото, на което се включва в главния път, е
доминирано от хълм, в който река Струма се блъска и около който
прави широк завой. Върху него са разположени руините на неизвестна
късноантична крепост (Фотография 13). Тя разкрива гледка към
дефилето, водопади на Дяволска река и едновременно към Струма,
която излиза от дефилето. Реално тук на изхода на дефилето в посока
гр. Кресна завършва полетът над Кресненското дефиле и Югозападното
подножие на Пирин.
Фотография 12. Врялата баня в
село Ощава.
Фотография 13. Краят на
Кресненското дефиле - панорама от руините на късноантичната крепост
на водослива на река Струма с Ощавска река.
Автор на текста и на фотографиите: Антон Генов