Югозападен университет "Неофит Рилски"

Легендата за Крали Марко в село Лиляч

Село Лиляч се намира на няколко километра северно от общинския център Невестино - Кюстендилско. Селото прилича на повечето селища в региона сега - обезлюдени в по-голямата си част, но носещи следи от по-добри времена, когато плодородната земя е осигурявала работа и богатство на хората. Днес основният поминък на малкото останали жители отново са овошките и главно черешите, поради което в сезона около май-юни в района се наблюдава известно оживление.

Популярността на село Лиляч в туристическите блогове нараства непрекъснато в последните няколко години. Причината е изключително интересната църква на селото. Не толкова поради самата й сграда, колкото заради комплекса от материално и нематериално културно наследство, разположен около нея. Църквата се намира извън селото на място, което е било черковище на свети Георги, и вероятно е наследило по-ранно свещено пространство.

Местността "Църквище", "Манастирище" или "Провиралкята", както я наричат, е изключително живописна и може да се каже пасторална с извисяващия се често покрит със сняг конус на Конявска планина (Фотография 1). До църквата се достига по черен, но добре подържан път от края на селото, който минава през ниви и градини, продължава върху стената на малък язовир, изкачва се през горичка и излиза над равното скалисто било над селото. Всъщност това е съвременният черен път, който е достъпен и за по-високи автомобили. Същинският традиционен маршрут следва суходолието, което тръгва от скалите в подножието на църквата и извежда към реката в долните махали на селото. Това е маршрутът, който най-често са използвали поклонниците в миналото.

Фотография 1. Църквата в село Лиляч, скалният комплекс в подножието и Конявска планина на хоризонта.

Освен самата църква голям интерес представлява скалистото плато, върху което тя е кацнала. Скалите носят следи от обработка и върху тях се откриват така наречените скалноизсечени жертвеници, които винаги се намират върху скалите на тракийските скални светилища. Тези вкопавания върху скалната повърхност, задържащи дъждовна вода, често са свързвани от местното население с героя Крали Марко. Тези в Лиляч не правят изключение. Легендата твърди, че най-голямото полукръгло изсичане на ръба на скалата е следа от копитото на коня на Крали Марко, който прескочил Конявска планина (Фотография 2). Легендите от Крали-Марковия епос изобилстват в селищата от региона и всички до една са свързани с Конявска планина. Този факт показва, че ако легендите за Крали Марко са част от култова приемственост, то Конявска планина е централният свещен топос. Недалеч през едно суходолие има друг топос в местността Пещера над Милкина кория - той представлява пещера или по-скоро скален навес, за който населението вярва, че на това място се е оттеглил и живял Крали Марко.

Фотография 2. Следа от копитото на коня на Крали Марко, отпечатано в скалата до църквата в село Лиляч.

Връщайки се към църквата "Свети Георги", се вижда как в подножието й скалите образуват няколко "помещения", свързани от скален коридор, които са и причината мястото да носи името "Провиралкята". Процеп под масивен скален блок от южната страна на скалата е основната част в обред за лечебно провиране. Тази практика е свързана с лекуване на женско безплодие. Обредът е започвал рано сутрин от южното подножие на скалата, като провиращата се жена е трябвало да бъде съпровождана от специално избрано младо момче от селото, наричано побратим. След провирането се продължава по скалния коридор и се достига до източната страна на скалата. На това място скалата оформя малка пещера, превърната в скална църква (Фотография 3). Там ги чака попът, който до този момент не участва в обреда. Той ги отвежда в църквата и ги обявява за брат и сестра от този момент насетне.

Фотография 3. Скален параклис в подножието на църквата в с. Лиляч.

Интерес представлява и празнуването в миналото на празника на свети Георги и конкретно мястото за заколване на жертвените животни. То се е правело в скален жертвеник (Фотография 4), източно от основната скала, на която е кацнала църквата. Също така се вярва, че върху релефната повърхност на скалата южно от църквата се е виждал образът на свети Георги - днес там се откриват само скално изсечена ниша и множество дупчици с гнезда на пчели, изградени с кал (Фотография 5).

Фотография 4. Жертвеният камък на оброчището до църквата на с. Лиляч.	Фотография 5. Скално изсечена ниша в близост до църквата на с. Лиляч.

Във времето преди да бъде построена сегашната църква, през 1922 г. на мястото е имало по-стара постройка от плет и кал. Жителите на селото поемат инициатива за строеж на нова църква, но започват спорове къде да бъде тя. Има предложения за даряване на парцели за строеж в рамките на селото. Когато се допитват до църковната власт, Владиката категорично отказва мястото на църквата да бъде променено.

Визията на черковището и всички косвени факти сочат, че на неговото място в миналото е имало важно езическо светилище под открито небе, в полза на което говори и открит античен надпис в селото, посветен на божествата "Зевс и Хера и на Афродита с локалното название Скокеленски".

Ако се де вгледаме обаче в това, което откриваме като легендарен материал и култова приемственост, възможно е черковището на свети Георги край с Лиляч да е наследник на светилище на конно божество, каквото е тракийският Херос.

Автор на текста и на фотографиите: Антон Генов