Югозападен университет "Неофит Рилски"

Маршрут: Църква "Св. Димитър" - Палатски връх - Водната скала

Църква "Св. Димитър"

Църквата "Св. Димитър" е възрожденски храм, построен през 1850 г. Към храма има висока камбанария, също строена през Възраждането - през 1860 г. (Фотография 1).

Фотография 1. Църквата "Св. Димитър" в село Палат.

Тя е изключително интересна, заради иконостаса и фреските по стените, които са дело на видни представители на Банската художествена школа. Тук задължително трябва да се отбележи първият ред икони на иконостаса, които представят старозаветни сцени за създаването, живота и грехопадението на Адам и Ева, както и сцени със синовете им Кайн и Авел. Фрески със старозаветни сцени има и в женското отделение на църквата. Интерес представляват и стенописите, посветени на фолклорните представи за греха и наказанието на душата след смъртта (Пенчева 2020:54). Те са изрисувани на стените около входа и показват най-големите грехове в традиционните разбирания на населението почти до средата на ХХ век (Фотографии 2 и 3). Незапознатите с официалния канон хора, изповядващи по-скоро битово християнство, виждат божието наказание при чревоугодие, прелюбодеяние, самоубийство, кражба, блудство, пиянство, еретизъм и др. (Пенчева 2020:97-127). Нагледно им е представена смъртта на грешния и смъртта на праведния.

Друг интересен стенопис, който посреща миряните още преди влизането им в църквата е посветен на сюжета "Ходене на баячка" (Пенчева 2020:83). Той показва един от наболелите и същевременно нерешими проблеми на църквата в борбата й с традиционните народни вярвания и магически практики, а именно широкото използване на магически практики за лекуване, особено сред жените (Фотография 4).

Палатски връх (581 м. н. в.)

Известен още като Св. Спас, той се извисява над село Палат и е най-високата точка в землището му (Фотография 5). Гледан от долината на Струма в Санданско, върхът се откроява в пейзажа на Огражден планина със специфичната си пирамидална форма. От самия Палатски връх се открива чудесна панорама към западните склонове на Пирин, Славянка и части от Огражден планина, както и към долината на р. Струма (Спасова 2021:107).

Палатски връх е свързан с отбелязването на един от най-важните и най-очаквани християнски празници в Палат в миналото и в наши дни - Възнесение Господне или Спасовден. Ето защо през XXI в. в най-високата част на върха е монтиран висок метален кръст и циментов параклис-олтар, за да се отбележи като място за литургия. Още един метален кръст, но с малки размери, е закрепен за монолитна скала - част от скална площадка - в средата на XX век (Спасова 2014:99). Площадката се намира в близост до най-високата кота и представлява мястото, където е била извършвана черковната литургия в миналото (Фотографии 6 и 7).

Почитането на Спасовден някога е било съпътствано от сериозна подготовка и богата обредност. Приготовленията започвали ден по-рано, когато във всяка къща се е принасяло в жертва на св. Спас мъжко яре. Видът на жертвата е нетипичен за християнския канон, но не и за палатчани, които считали че св. Спас е дяволит (Архив), а ярето, козата спада към гяволията (Архив). Наред с печеното ярешко месо се приготвяли погачи, баници и други храни.

Самият празник започвал с литургия в църквата "Св. Димитър". След литургията клисарят удрял камбаната, за да даде знак, че е време да се тръгва към върха. Населението на Палат, облечено празнично, се стараело да тръгне заедно, за да може към обяд всички да са на върха. Непосредствено под най-високата му точка от запад разполагали трапезите си, на които сядали по родове - всеки род на точно определено място. Следвала литургия, раздаване на част от донесената храна, общи трапези, веселия и хора. Встъпилите в брак през последния сватбен сезон невести се качвали на най-високата кота и извършвали обреда "кланяне на младите булки". Според сведенията на информаторите булките се кланят не на кого да е, а на св. Спас, като по този начин му показват, че го слушат (Спасова 2014:99-100).

Посещението на Палатски връх може да бъде планирано според Спасовден, но би могло да се извърши и самостоятелно в комбинация с предложените в маршрута обекти.

Водната скала

Тя се намира в югоизточното подножие на Палатски връх и предлага чудесна панорама към върха. Скалата представлява типичен мегалитен жертвеник, около който се наблюдават фрагменти керамика (Фотография 8).

Фотография 8. Водната скала в южното подножие на Палатски връх.

За съжаление местната памет за произхода на наименованието й е почти заличена. Според едни версии наименованието "водна скала" идва от това, че в дълбоките изсичания в скалата винаги, дори през летните горещини, има вода (Спасова 2014:102). Други версии свързват камъка с Крали Марко. По-възрастните жители на Палат си спомнят, че някога старите хора са разказвали как някога Крали Марко скочил на това място чак от Пирин и тъй като бил много жаден, Бог дал от скалата да бликне вода (Архив). Други сведения на местното население определят водата от Мократа скала като лековита, особено при кожни заболявания.

Използвана литература:

Пенчева, Жана (2020). Между греха и наказанието. София: Издателство "Св. Георги Победоносец"

Спасова, Димитрия (2021). Сакрално пространство и обредна система. По материали от народната култура в Югозападна България, Благоевград: Университетско издателство "Неофит Рилски"

Спасова, Димитрия (2014). Спасовден в празнично-обредната система на с. Палат. В: Наука, образование, изкуство. Годишник на СУБ - Благоевград, Т. 8. Благоевград: Университетско издателство "Неофит Рилски".

Използвани архивни източници:

Архив на Унивесритетския научно-изследователски център за древни европейски и източносредиземноморски култури към Югозападен университет "Неофит Рилски".

Автор на текста и на фотографиите: Димитрия Спасова