Маршрут: Гостунска сватба - Осеновска сватба - Момина
кула - Купена - Мъжът и жената
Маршрутът включва мегалитни обекти,
оприличавани от местното население най-често като вкаменени моми
или сватби. Всички обекти са по долината на р. Места и са видими от
главната пътна артерия, свързваща Банско с Гоце Делчев и граничен
пункт Илинден - Екзохи. Маршрутът не изисква специална екипировка.
Предложеният вариант е по-скоро панорамен и е подходящ като
допълнение на подготвени вече пътувания до дестинации в
Гоцеделчевско и Северна Гърция.
Гостунска
сватба
Гостунска сватба е първият
мегалитен обект от маршрута. Намира се в близост до село Гостун по
лявото течение на р. Места. Местността е известна още като Грашище,
Грашишка или Граишка скала и бележи десния край на Матан дере,
непосредствено преди водослива на реките Садруле и Места (Генов
2018:56). От там е и най-удобното изкачване към скалите (Фотография
1).
Скалите на Гостунската сватба са
маркирани със система от изветрени изсичания и канали. Около тях се
откриват археологически материали, които заедно със специфичната
форма на скалите свидетелстват за използването на обекта като
светилище. Най-изявеното изсичане е с елипсовидна форма и задържа
дъждовна вода. Друг интересен елемент на светилището е скален
коридор от източната му страна, ориентиран север-юг. В южната стена
на коридора има изсечен в скалата прозорец, от който се открива
гледка към разположеното в съседство светилище на връх Митровица,
отново по лявото течение на Места (Генов 2018:57).
 |
| Фотография 1. Гостунска
сватба - панорама. |
Осеновска
сватба
Скалният феномен "Осеновска
сватба" се намира на дясното течение на Градинишка река
(известна още като Градинарска, Филиповска или Селска по Даутов),
на около 5 километра преди водослива ѝ с р. Места. Феноменът е
видим и от главната пътна артерия Банско - Гоце Делчев при село
Места. Най-добрата видимост към скалите обаче е на около 2
километра източно от село Филипово, до където се стига по тясно
шосе, свързващо село Места с Филипово и Осеново.
Феноменът "Осеновска
сватба" е известен още като Сватбата, Дорманови скали и
Людето (Даутов). Наименованието се дължи на
специфичната форма на скалите (Фотография 2) - те са
накацали по отвесния склон като върволица от стълбове, оприличавани
от местното население на вкаменени хора (Генов 2018:118).
 |
| Фотография 2. Осеновска
сватба - панорама. |
В Осеново записахме две
легенди за възникването на феномена. Първата разказа за мома от
селото, която се влюбила и искала да се ожени за момък от съседното
село Гостун. Семейството ѝ не било съгласно, но момата останала
непреклонна. Дошли сватбарите, взели я, но майка ѝ ги
проклела: Щом не ме слушате мене, да се вкамените!
Така младоженците и сватбарите се превърнали в камъни
(Архив).
Втората легенда разказва за
подгонения от турците дядо Дорман. Дорман избягал от Горно в Долно
Осеново, но тъй като останал без дом, намерил убежище в скалите под
селото. Заселил се в пещера, в която и днес според местното
население личат столчета и огнище. Един ден дядото намерил
тригодишно момиченце-сираче и го отгледал като своя дъщеря.
Момичето пораснало, станало мома за женене. Турците разбрали и
решили да отидат и да я вземат. Момата чула тъпаните на сватбата,
видяла наредените сватбари и проронила сълзи с молба към Бог:
Боже, дано са вкаменят ка си играят! Сватбарите се
вкаменили, а местността останала известна като Сватбата и Дорманови
дупки (Архив).
Момина кула
Продължаваме на юг и на два
километра преди разклона за с. Буково достигаме до Момина кула.
Момина кула е разположена на десния бряг на р. Места в пролома
Момина клисура. Всъщност Кулата представлява късноантична и
средновековна крепост, изградена в едноименното труднодостъпно
възвишение. С нея са свързани няколко легенди. Първата разказва
познатата история за подгонената от турците мома, която понечила да
скочи в пропастта, за да не бъде заловена и превърната в турска
невеста. В този момент момата се вкаменила и фигурата ѝ може да се
види и днес.
При теренните проучвания в селата
Буково и Брезница бяха записани и други легенди. Една от тях
разказва за мома с огромен ръст, която можела да крачи от връх на
връх, да прескача Места и т.н. Тя живеела на Момина кула, перяла
дрехите си в дълбоко корито, изсечено в река Места и ги простирала
на въже, опънато между Момина кула и връх Нистюрица (Марков
2019:74).
Друга легенда свързва момата с
Крали Марко. Марко живеел със сестра си в Гърция, но един ден
гърците ги подгонили. Братът сложил няколко току-що изпечени симити
в пазвата си, метнал се на коня, качил и сестра си отзад и полетели
на север по река Места. По пътя момата паднала, но Крали Марко
разбрал едва в Симитли, където усетил парещите симити. Сестра му
паднала в най-тясната част от пролома Момина клисура и останала да
живее там. Построила си колибка (крепост - бел. Д.С.) на чукара.
Направила и мост, за да пренася камъни над Места от връх Нисторица
до Момина кула (Архив).
Купена
Няколко километра по на юг, след
разклонението към село Буково от главната артерия Банско - Гоце
Делчев, достигаме до скалния феномен Купена, край Самандовия хан.
Местното население разказва много интересна легенда за появата на
скалата. Това се случило по време на жътва с голям урожай. Събрали
се хората, ожънали нивите и започнали да вършеят. Ожънатото жито
натрупали на голям купен. До него на по-малък куп поставяли
овършаното жито. В хода на работата една жена с малко дете сторила
голям грях - не намерила с какво и обърсала дупето на детето си с
хляб. За наказание купенът с житото се вкаменил, а купът с
овършаното жито станал на пръст (Марков 2019:73; Генов
2018:221).
При теренното обхождане на Купена
регистрирахме три изсичания от типа тракийски жертвеници - един
върху хоризонтална площадка от западната страна на скалата, два
съответно в северната и южната вертикална стена. Забелязахме също
така, че от определена позиция, по-точно ако я гледаме от север,
скалата напомня силуета на човешко лице в профил с ясно очертаване
на носа и челото, с изсичане, акцентиращо очите, както и със
забраждане върху главата (Фотография 3; Марков 2019:73).
 |
| Фотография 3. Скален феномен
Купена. |
Интересно е да се отбележи, че
южният ѝ силует местното население оприличава на две вкаменени
лъвчета.
Около скалата не се наблюдава
културен пласт, който да ни насочи към датиране, вероятно заради
преместване на коритото на река Места.
Мъжът и жената
Скалният феномен се намира в
землището на село Баничан и маркира края на дефилето на р. Туфча
(един от големите десни притоци на Места). Представлява две скали
от двете страни на реката - скалата по дясното течение е известна
като Мъжа, а разположената срещу него скала, наподобяваща
висок каменен стълб е Жената (Фотографии 4 и 5).
Преданието за тяхното вкаменяване е тясно обвързано с местности и
топоними от сакралната география на Баничан - живеели в махала край
Гъсковото гробе при хълма Марена и имали нива в
Усоето.
 |
 |
|
Фотография 4. Скалата,
оприличавана в местната легенда като "Мъжа".
|
Фотография 5. Вкаменената
жена.
|
Един ден Мъжът отишъл да оре
нивата, а Жената останала вкъщи да приготви и да занесе храна, но
тъй като била бременна, не смогнала и закъсняла. Мъжът огладнял и
когато я видял да се задава, заедно с децата, се провикнал:
Толко да закъснееш, да се вкамениш дано!
(Архив).
Според друг вариант на преданието,
когато жената стигнала на нивата, придошла р. Туфча и тъй като не
могла да я премине, извикала мъжа на помощ. Той обаче бил изморен и
гладен и не се отзовал. Ядосана, жената го проклела да се вкамени.
Мъжът също я проклел: Като ме кълнеш, да се вкамениш и ти!
Вкаменили се и двамата - от едната страна на реката мъжът, а от
другата - децата и бременната жена, държаща пита над главата си.
Интересно е да се отбележи и култовата приемственост тук, тъй като
над скалата, припознавана като Мъжа, е построен манастирът "Успение
Богородично" (Спасова 2021:47-48; Спасова
2010:102-106).
Използвана
литература
Генов, Антон (2018). Обожествената
природа: Скални светилища от Рила, Родопите и Пирин. Фабер
Даутов, Николай. Скалното
образувание Сватбата (Друманови скали). В: Български
турист (електронно издание). Източник:
https://bulgariantourist.com/skalno-obrazuvanie-Svatbata-Drumanovi-skali
(28.08.2021).
Марков, Васил (2019). Митологични
символи от мегалитни светилища в Балкано-Анатолийския регион.
София: Фабер
Спасова, Димитрия (2021). Сакрално
пространство и обредна система. По материали от народната култура в
Югозападна България. Благоевград: Университетско издателство
"Неофит Рилски"
Спасова, Димитрия (2010). Свети
места край село Баничан, Гоцеделчевско. В: Граници на
културологията. Благоевград: УИ "Неофит Рилски"
Използвани архивни
източници:
Архив на Университетския
научно-изследователски център за древни европейски и
източносредиземноморски култури към Югозападен университет "Неофит
Рилски".
Автор на текста и на фотографиите:
Димитрия Спасова