Маршрут: Таш капи - Дух стъпка - Св. Гергската
скала - Топлицата
Маршрутът е пешеходен и включва
обекти в землището на село Мосомище и отчасти на село Горно Ляски,
Гоцеделчевско. Характерното за тях е т.н. култова приемственост,
изразяваща се в запазени и преплетени предхристиянски и християнски
вярвания и култово-обредни практики. Почти всички обекти в маршрута
са обвързани с предхристиянски предания за змей и мома или с
християнски вярвания за св. Дух, които фолклорната вяра сочи за
обитатели на Лясковския връх (В текста използвам локалното
наименование на върха, а именно Лясковския връх, въпреки че в
научната литература и по-стари етнографски записи се срещат и
наименованията Бориката, Св. Дух, Ляски връх - бел. Д.С.).
Таш капи
Таш капи (от турски Каменна порта)
е скална арка, разположена в северозападното подножие на Лясковския
връх, на десния бряг на безименната река, течаща в Мосомишки дол и
на не повече от километър от село Мосомище (Фотография 1).
До втората половина на ХХ век
арката е използвана за типичните за Пиринския край магически
лекувания чрез провиране. Според сведенията на местното
население провирачката е посещавана главно от
мюсюлманското население на Гоцеделчевския край в деня преди
Гергьовден - един от най-важните календарни празници, както за
християните, така и за мюсюлманите в региона. Провирането е можело
да бъде извършено и в друг ден, но най-предпочитано било това да
стане непосредствено преди празника (Марков 2007:219-222).
 |
| Фотография 1. Таш
капи. |
Все още има информатори, които си
спомнят процесиите от болни хора, идващи от цялата околия
на добици, т.е. на ездитни животни, за да отидат на Таш капи.
Там те събличали дрехите си, премятали ги на камъка, след което
обличали нови и се провирали, т.е. преминавали през тесния скален
коридор (Архив). По този начин изоставяли, заедно със старата си
дреха, болната си същност и вярвали, че ще получат здраве.
Дух стъпка
След Таш капи се връщаме обратно
към Мосомище и след около километър започва пътечката, която ще ни
изведе в местността Дух стъпка. Местността носи това наименование,
заради съществувал до втората половина на ХХ век камък - мегалитен
жертвеник със стъпковидно изсичане. Събираната в изсичането
дъждовна вода се считала от жителите на селото за особено лековита.
Посещавайки мястото, те носели цветя и миели лицата и болните части
на телата си за здраве. За съжаление паметникът е взривен от
иманяри.
В началото на XXI век в местността
Дух стъпка е поставен дървен параклис-олтар, посветен на св.
Троица, въпреки че в миналото на мястото не е имало християнско
черковище и не е било почитано във връзка с определен християнски
светец или празник.
През второто десетилетие на XXI век
е построен параклисът "Св. Троица", а от 2020 г. на Петдесетница се
коли курбан за здраве.
Светигергската скáла
От Дух стъпка пътеката продължава
на югоизток и достига до Светигергската скáла. Скалата е
разположена между селата Горно Ляски и Мосомище и представлява
скален венец, от който източният склон на Лясковския връх се спуска
стръмно към равнината. Срутванията в долната й част, наподобяващи
пещерни образувания, местното население определя като обиталище на
змея-стопан на Гоцеделчевското поле (Фотография 2).
Именно множеството етнографски
записи на истории за обитаването ѝ от змей, прави скалата много
интересна. Според преданието змеят се заселил в пещерата и се
превърнал в покровител на плодородното Неврокопско поле, след като
се оженил за мома от Мосомище на един от големите пролетни празници
- Великден. На Великден змеят прелетял над Мосомище и забелязал, че
празничното хоро се води от много гиздавата попова щерка
Топлица. Веднага харесал момата, спуснал се и я грабнал. Попът
събрал чета от млади момци и дълго търсил Топлица в Пирин планина,
но не успял да я открие. Тя заживяла със змея в пещерата на
Светигергската скáла (Иванов 1896; Динчев 1993:18; Янков
2006:280-286; Markov, Yankov 2004:45-60; Марков
2010:88-90).
 |
| Фотография 2. Пещерата-дом на
змея и Топлица при Светигергската скáла. |
В миналото е била черковище,
почитано от населението на село Горно Ляски. В края на ХХ век обаче
по инициатива на населението на Мосомище на скалата е монтиран
голям метален кръст, а скоро след това през 2000 г. започва
строителството на параклиса "Възнесение Господне", построен и
осветен през 2005 г. (Фотография 3).
 |
| Фотография 3. Параклис
"Възнесение Христово" на Светигергската скáла. |
От Светигергската скáла
маршрутът продължава на север по добре оформена пътека, свързвала в
миналото Горно Ляски с Мосомище и град Неврокоп. В самия край на
пътеката е църквата "Св. Георги Победоносец", построена през 1995
на мястото на оброка "Боже име" в местността Краище. Причината
за това наименование до голяма степен се мотивира от разположението
на храма под Светигергската
скала (Разложки 2005:18-19).
Топлицата
Продължението на преданието за змея
и момата от Светигергската скала поставя още един змейски топос -
изворът Топлицата, при който маршрутът ни приключва (Фотография
4).
Изворът Топлицата е разположен в
подножието на Лясковския връх, точно под Светигергската скáла.
Според преданието, попът дълго търсил дъщеря си (най-вероятно от
Великден до жътва), но не я открил. Върнал се в Мосомище и отишъл
да жъне. Надвечер попадията се прибрала да сготви вечеря, а попът
отишъл да събере сухи дърва. Изкачил Светигергската скáла и
видял керка си, облечена в сърмени дрехи и
жълтици (Иванов 1896:67-70). Змейовата невеста поканила
баща си в пещерата, нагостила го, поприказвали си и го проводила да
си върви, защото наближило да си дойде змеят.
 |
Фотография 4. Параклис
"Възнесение Христово", "Змейовата" пещера в подножието
на скалата и изворът Топлицата в Неврокопското поле. |
На тръгване момата дала на
баща си пълен чувал и му заръчала да не го отваря, преди да се
прибере. Чувалът бил много лек и попът решил все пак да надникне.
Отворил го и с изненада видял кромидени люспи. Ядосал се много и ги
изсипал на земята, но прибрал чувала, за да го използва за работа.
Вкъщи разказал на попадията какво се е случило. Тя от своя страна
се усъмнила, изтръсила чувала и останалите в него две
люспи веднага се превърнали в злато. Тогава жена му го
упрекнала: Пустички попе, скоро да събереш тези шлюпки къде си
ги изтърсил и да ги донесеш тука - тия са жълтици от керка
ни! (Иванов 1896:67-70). Попът се втурнал към мястото, но
от там вече извирала голяма река с топла вода. Причината за
извирането на водата била Топлица, която проследила с поглед баща
си и видяла какво направил с чувала. Изплашена, че змеят ще научи
всичко, помолила Бог: Господи, дай една вода да ги износи, да
не ги види змея! Да ги износи, да ги нема
тука! (Архив).
Използвана литература
Динчев, Костадин (1993). Юнаци, още комити. Благоевград
Иванов, Ангел (1896). Старовремски празник в с. Ляски
(Неврокопско). В: в-к Новини, бр. 67-70. Цариград
Марков, Васил (2010).
Древнотракийско наследство от българската народна култура. Велико
Търново: Фабер
Марков, Васил (2007). Културно
наследство и приемственост. Благоевград: УИ "Неофит Рилски"
Разложки, Никола (2005). Мосомище
от древността до наши дни. Благоевград: "Ирин-Пирин"
Янков, Ангел (2006). Празникът на
Ляски връх - стародавен курбан в чест на змея-стопан.
В: Обредната трапеза. София: БАН. стр. 280-286
Markov, Vasil, Аngel Yankov (2004).
The Holy Spirit in the Village of Novo Lyaski, Gotze Delchev
Region. In: Art and Culture with no Limits. Blagoevgrad:
Neofit Rilski University Press, pp. 45-60;
Използвани архиви
Архив на Университетския
научно-изследователски център за древни европейски и
източносредиземноморски култури към Югозападен университет "Неофит
Рилски"
Автор на текста и на фотографиите: Димитрия Спасова