Маршрут: Никополис ад Нестум - Градището -
Архитектурен резерват село Долен - Марков камък
Никополис ад Нестум
В чест на победата над даките,
император Траян построява по римски образец няколко града на
територията на Балканите, един от които е Никополис ад Нестум -
най-големият укрепен град в района на Средна Места. В превод от
латински наименованието на града означава Град на победата при
Нестос. Предполага се, че целта на тези градове е да се наложи
римският начин на живот и да се заменят старите племенни центрове,
какъвто вероятно е съществувал в околните на Неврокопската
котловина планини. И действително с Никополис е свързана историята
на Неврокопската котловина и през Античността, и през
Средновековието (Ваклинов 2002:51).
От значение е също така, че
Никополис ад Нестум е разположен на пътя, свързващ Егейския бряг с
главния военен път Виа Егнация през Родопите, Тракийската низина и
Филипополис (днешен Пловдив), което от своя страна е изключително
благоприятно за формирането му като център с икономическо,
политическо и културно значение в периода на своя разцвет през
II-VI век. Допълнително свидетелство в това отношение е
внушителният по мащабите си могилен некропол по левия бряг на Места
около селата Дебрен, Дъбница, Хвостяне, Блатска, който за съжаление
все още не е проучен добре.
Като съществена част от природните
ресурси на крайградското пространство на Никополис могат да бъдат
посочени минералните извори край днешното село Огняново, където по
епиграфски данни е установено съществуването на религиозна
прослойка, обслужваща местен култ към здравоносните божества.
Днес Никополис ад Нестум е набираща
популярност туристическа дестинация, в която могат да бъдат
разгледани:
1. Крепостните стени с дебелина
2,40-2,60 м, от които при археологическите разкопки са разкрити над
280 м. (Фотография 1);
 |
Фотография 1. Никополис ад
Нестум. Руини на късноантичната баня
и част от крепостните стени. |
2.Четири кръгли купи по южната крепостна стена;
3. Южната порта, защитена с квадратни кули;
4. Две раннохристиянски базилики от IV век;
5. Богато градско жилище от перистилен тип (Фотография 2);
6. Късноантична баня с хипокаустово отопление (Фотография
3).
|
|
|
| Фотография 8.2. Никополис ад
Нестум. Богато градско жилище. |
Фотография 8.3. Никополис Ад
Нестум. Късноантична баня. |
Градището
Местността Градището се намира в
землището на село Долно Дряново. Представлява скално светилище,
разположено на скалист хребет, спускащ се стръмно към три дълбоки
речни корита (Генов 2018:214; Марков 2007:235).
Светилището е социализирано и е
много удобно за посещение, тъй като е в непосредствена близост до
шосейния път, свързващ градовете Гоце Делчев, Доспат и Смолян.
Туристите имат възможност да
разгледат няколко скални обекта, вървейки по обособената екопътека.
Първият сред тях, за който разполагаме и с разкази от
нематериалното културно наследство, е скалната арка. Скалните арки
са едни от най-често срещаните елементи в мегалитните светилища.
Археоастрономическите проучвания показват, че изборът им е
преднамерен, поради факта, че имат точно определена ориентация,
позволяваща улавянето на изгреви и залези на слънцето по
време на слънцестоене. По този начин древният наблюдател е могъл да
определи продължителността на слънчевата тропическа година,
проследявайки движението на слънцето по небесната сфера (Мъглова и
кол. 2010:55-62)
Наред с астрономическия характер на
скалните арки, преди въвеждането на християнството, те са били
свързани с култово-обредни практики с инициационен характер, в това
число обреди по обезсмъртяване на тракийските владетели (Марков
2007: 211-264). Важната роля, която са изпълнявали в обреда и
празника до края на Античността, когато голяма част от тях спират
да съществуват, е причината част от паметниците да запазят своето
значение и местните общности да продължават да ги поддържат.
Култово-обредните практики са
сведени до практикуването на провиране с магически и лечебен
характер.
Скалната арка в местността
Градището е един от впечатляващите примери в това отношение. Тя
представлява класически трилит със североизточна ориентация.
Фрагментираната, ръчно-изработена тракийска керамика свидетелства
за посочената култова приемственост (Фотография 4).
 |
Фотография 4. Градището.
Скална арка, свързана с провеждането
на обредно-магически практики за лекуване. |
Магическите лекувания чрез
провиране се практикуват тук до началото на XXI век. Обредите се
изпълняват от известната по това време в село Долно Дряново
лечителка-баячка Атидже Саидова. Първоначалното посещение при нея е
свързано с установяване каква е болестта и какъв е най-подходящият
лек. Гадаенето се извърша посредством размазване на пчелен мед в
посока обратна на часовниковата стрелка, придружено с произнасяне
на молитви и многократно питане как трябва да се помогне на болния
(Марков 2007:211). Ако отговорът е да се извърши провиране, обредът
продължава на следващия ден.
Рано сутринта болният
надява два ката дрехи, т.е. под старите дрехи слага нови,
вероятно необличани до сега и тръгва заедно с лечителката към
Градището, спазвайки обредно мълчание. Точно преди изгрев
лечителката измерва с червен конец ръста му, приближава се до
скалната арка, поставя конеца върху южния ляв камък и произнася
молитви. След това с жестове приканва болния да се провре
заедно с първите лъчи на изгряващото слънце, преминавайки отгоре -
надолу, т.е. от изток на запад. На излизане от арката болният
съблича горните си дрехи и ги поставя отново върху южния ляв камък.
Отново върху него оставя и дребни монети като отплата за полученото
здраве (Марков 2002:72; Марков 2007:212; Спасова 2015:31-32).
Продължавайки по екопътеката можем да разгледаме още няколко
изключително интересни като форма и семантика мегалитни обекти,
проучени по археоастрономически и археологически път:
- Два камъка, наподобяващи костенурки (Фотография 5);
- Полуразрушена скална арка (Фотография 6);
- Изключително интересната скала, която се очертава ясно като
гигантско човешко лице в профил, върху която при археологически
разкопки е открито култово огнище-есхара и други археологически
материали (Фотографии 7 и 8; Мъглова и кол. 2010: 55-62; Божкова,
Тодорова 2009:202-203).
 |
 |
| Фотография 5. Градището.
Скала с формата на костенурка. |
Фотография 6. Градището.
Полуразрушена скална арка. |
 |
 |
| Фотография 7. Градището.
Гигантско човешко лице в профил. |
Фотография 8. Градището.
Есхара. |
Архитектурен резерват село Долен
Село Долен е един от архитектурните
резервати на България, получило този си статут през 1977 г., заради
запазените къщи от периода на Възраждането. Седемдесет от сградите
в т.н. старо село са обявени за паметници на културата (Фотография
9).
 |
| Фотография 9. Село
Долен. |
Важен туристически обект, който за
съжаление днес е в окаяно състояние, въпреки статута си на паметник
на културата, е построената през 1834 г. църква "Св. Никола". Към
храма първоначално има килийно училище, а през 1866 г. е открито
новобългарско училище. През 1937 г. е издигната и камбанария.
За построяването на църквата се
разказва често срещаното в Югозападна България предание за
откриването на християнски свети места. В конкретния случай
местната история ни връща в 30-те години на XIX век, когато доленци
решили да изградят нов, по-голям и по-хубав храм. Основната
трудност се състояла в това, че те вече имали църква извън селото,
в която черкували. За да получат разрешение от турската власт,
прибегнали до хитрост. Коста Пърделски - един от най-уважаваните
жители на село Долен - заровил в ливадата си икона на св. Никола.
Няколко години по-късно той отишъл при селския кмет и разказал, че
нощно време не може да спи, защото го мъчи дух, който настоятелно
го кара да отиде да копае в собствената си ливада, където ще намери
нишан и трябва да построи храм. Кметът три пъти гонил чорбаджията,
но накрая все пак се съгласил и дори обещал при намирането на нишан
да съдейства за строежа, но ако чорбаджи Коста не намери нишан - да
го обезглави. Цялото село се събрало в ливадата на дядо Коста,
копали на различни места и при последния опит извадили иконата.
Това разбира се веднага се възприело като знак, че св. Никола иска
да се изгради храм, поради което първенците отишли в Цариград и
издействали необходимия ферман (Димитров 2013:26-27).
Църквата е изрисувана през 80-те
години на XIX век от представители на зографската фамилия Минови.
Фреските по стените включват интересни стенописи, които имат
дълбоки корени в народните вярвания. Типични примери са
традиционните за българската възрожденска живопис образи на светите
братя Кирил и Методий, държащи разгърнат свитък с българската
азбука; светците Модест, Спиридон и Стилиян, Прокопий и др.;
композицията на Страшния съд, която става обичайна украса за
селските храмове в Югозападна България през XIX в.; фреските с
мъченията на грешниците като наказание за техните пороци (пиянство,
сребрелюбство, блудство, клеветничество, лъжесвидетелство,
убийство, кражба, кражба от църквата, изоставяне на съпруг или
съпруга, идолопоклонство, завист, гордост, чревоугодничество,
душегубство, отчаяние, "играещи хоро нехарно" и др.) и т.н.
(Димитров 2013: 29-31).
Иконостасът е почти изцяло рисуван.
Част от таблата от първия му ред са украсени с ромбове и цветя, а
шест от таблата са заети от сцените от Шестоднева - Изгонването на
Адам и Ева от Рая; Адаме, где си; Грехопадението, Сътворението,
Създаването на Адам, Създаването на Ева. Върху вратите са
изобразени Жертвите на Кайн и Авел и Архангел Михаил
взима душата на богатия.
В Царския ред наблюдаваме св.
Георги, св. пророк Илия, св. Никола, св. Йоан Кръстител, архангел
Михаил, св. Димитър (Димитров 2013: 32).
Празничният ред се състои от
тринадесет икони, част от които откраднати. Той включва Големите
Господни празници Благовещение, Рождество Христово, Възнесение
Господне, Успение Богородично, Кръщение Христово и др. (Димитров
2013:32-33).
Царските двери са богато резбовани.
Основният декоративен мотив е на лозница с гроздов плод, ярко
оцветени в златно. В централното поле на дверите са оформени
медальони, в които са поместени св. Богородица и арх. Гаврил от
сцената Благовещение. Украсата в долното поле се състои от
резбовани гълъби (Димитров 2013:33).
Марков камък край село
Долен
Марков камък край село Долен,
Гоцеделчевско представлява огромна скала, добре огладена отгоре, с
множество изсичания (Фотография 10). В най-високата част има
значителна по големина и дълбочина яма с триъгълна форма,
определяна от местното население като копанята на Крали
Марко (Фотография 11). В най-ниската част личат множество
копитообразни, изкуствено изработени следи върху камъка,
останки според легендата от копитата на коня на героя (Фотография
12). Легендата сочи и синджира на кучето му, който също се отличил
върху камъка и очертание на бебето му. В южната част на площадката
се наблюдава дълга (около 60 см.) следа от крака на Крали
Марко (Генов 2018:230-231; Марков 2002: 73-74, 78)
От южната стена на скалата е
оформена широка пещерна ниша, сочена от легендата като дом на
героя, тъй като според народните представи Крали Марко е жив, но се
е оттеглил и се е скрил в пещера. Над скалната ниша, върху
заравнената повърхност на камъка, личи рунообразен знак с
кръстовидна форма.
Ако реконструираме образа на героя
по следите, които е оставил върху
камъка, ще видим един великан, стъпил върху символа на космическата
планина - скалата. В конкретния случай героят е конник, следван от
куче. Образът е аналогичен на оброчните плочки от трако-римската
епоха на Хероса, изобразен като огромен конник, връщащ се от лов и
приближаващ жертвеник - светилище. Често конските копита опират или
са се надвесили над жертвеника (Марков 2007:125-127)
В северозападната част на светилището са разположени множество
изсечени в скалата кръгли ями (Фотография 13).
 |
 |
|
Фотография 10. Марков
камък.
|
Фотография 11. Копанята
на Крали Марко. |
 |
 |
|
Фотография 12. Следи от
коня на Крали Марко върху лявата страна
на скалата.
|
Фотография 13. Жертвеници,
пълни с дъждовна вода.
|
При обилни летни
дъждове те се пълнят с вода, която местното християнско население
възприема като лечебна. Поради тази причина до втората половина на
ХХ век на скалата е практикувано магическо лекуване на различни
кожни заболявания, но най-вече за брадавици по ръцете. Ритуалната
практика включва сядане на специално издълбан за целта
стол, зад който остават пълните с вода жертвеници
(Фотография 14). Болният сяда на стола с
поглед отправен на изток и без да се обръща назад, измива ръцете
си, след което пуска монета и оставя конец от дрехата си. Вярва се,
че така брадавиците изчезват и човекът оздравява.
Интересно е да се отбележи, че точно срещу стола на
болния в скалата е оформено значително по-голямо седалище,
гледащо на запад, което легендата свързва с Крали Марко
(Фотография 15).
 |
 |
Фотография 14. Скалата с
жертвениците, на която лекуващият
брадавици сяда да измие ръцете си и да остави
дар. |
Фотография 15. Мястото,
сочено от местното население като
отпечатаното седалище на Крали Марко. |
Използвана литература
Божкова, Анелия, Н. Тодорова (2009). А. Божкова, Н. Тодорова.
Спасителни сондажни проучвания на обект " Градището " - с. Долно
Дряново, община Гррмен. В: Археологически открития и разкопки
през 2008 г. София. НАИМ-БАН
Ваклинов, Михаил (2002). Паметници от римската епоха, късната
античност и Средновековието. - В: Копривлен. Том I.
София
Генов, Антон (2018). Обожествената природа:
Скални светилища от Рила, Родопите и Пирин. Велико Търново:
Фабер
Димитров, Владимир (2013). Храмът "Св. Никола" в
село Долен, Гоцеделчевско. - В: Проблеми на изкуството 46
(2), 26-33
Марков, Васил (2007). Културно наследство и
приемственост. Благоевград, УИ"Неофит Рилски"
Марков, Васил (2002). Следите на бога.
Благоевград: УИ "Неофит Рилски"
Мъглова, Пенка, Алексей Стоев, Мина Стоева, Петър Стефанов
(2010). Пространствена ориентация на трилити и скални арки от
Западните Родопи: археоастрономическа интерпретация, Граници на
културологията, Благоевград: УИ "Н. Рилски"
Спасова, Димитрия (2015). Етнографските проучвания като принос в
изследването на мегалитната култура. В: Интердисциплинарно
изследване на мегалити. Шумен: УИ "Епископ Константин
Преславски"
Автор на текста и на фотографиите: Димитрия Спасова