Маршрут: Село Пирин -
параклис "Св. Дух" - Змейова скáла
Маршрутът включва предхристиянски и
християнски свети места около разположеното в западното подножие на
най-високия връх в Среден Пирин - вр. Ореляк - с. Пирин (680
м.н.в.). (Фотография 1). Християнските свети места на село Пирин се
състоят само от църквата "Св. Никола" в съвременното село и
параклиса "Св. Дух" в местността Св. Троица. Като топоним в
разказите на информаторите срещаме "Петрова църква", но мястото не
се почита, заради отдалечеността от селото. Част от сакралното
пространство на село Пирин са и няколко обекта, които са обвързани
с предхристиянски представи за змей. В тази група се включват
местностите Сухото езеро и Чаушица, разположени съответно в
източното и в западното подножие на вр. Ореляк, както и пещерата
Змейова скáла югозападно от селото.
 |
| Фотография 1. Вр. Ореляк
- западно подножие. |
Село Пирин
Само по себе си то е
забележителност, заради запазената архитектура и живописния си вид,
дължащ се до голяма степен на разположението на сградите.
Застрояването на къщите е линейно - по протежението на двата бряга
на река Пиринска Бистрица, а уличната мрежа е слабо развита
(Москов, Цанков 1980:136). Сградите са типичен представител на т.н.
пиринска къща. Първият етаж е изграден от камък, а вторият - от
кирпич. Покривната конструкция е двустрешна (Колев
1987:158).Интериорът е триделен.
Наред с живописната архитектура на
жилищните сгради, важен паметник от периода на Възраждането е
църквата "Св. Никола", построена през 1885 г. и осветена година
по-късно. През 1959 г. е построена камбанария в югозападния ѝ ъгъл.
Представлява трикорабна псевдобазилика. Иконостасът е рисуван и
частично резбован.
Като забележителност през
последните години се оформя и т.н. Змейска къща,
доминираща сред сградите по дясното течение на Пиринска Бистрица,
собственост на Гинчовия род (Фотография 2). Тя е
обвързана с предания и локални истории за любена от змея-стопан на
село Пирин мома от Гинчови, в резултат на което Гинчовият род бил
много богат, а членовете му - дълголетници (Спасова 2021:150).
 |
| Фотография 2.
Доминиращата в пейзажа Гинчова къща. |
Параклисът "Св.
Дух"
Параклисът "Св. Дух" е второто
християнско свято място на територията на Пирин. Той е разположен
на 3.5 км от селото и е свързан с почитането на един от най-важните
празници за местното население - Духовден. Тъй като се определя
спрямо Великден, празникът няма фиксирана дата в календара, поради
което би могъл да бъде както през третата десетдневка на май, така
и през юни, но винаги на 51 ден след Великден и винаги в
понеделник. В село Пирин честването му е в три последователни дни -
събота, неделя и понеделник, като понеделникът е най-важен и тогава
се прави курбан за здраве, събира се цялото село и се оформят
големи родови трапези. Интересно е да се отбележи, че параклисът е
разположен в дъбова горичка (Фотография
3), която играе съществена роля - дъбовите дървета са
родови, т.е. всяка фамилия в селото има свой наследствен дъб, под
който разполага родовите трапези (Спасова 2021:66).
Изключително интересен и старинен е
също така обредният танц, с който задължително се овърта
параклисът, след като приключи църковната литургия за Духовден.
Хорото е змиевидно и се състои от две стъпки - започва се с десния
крак, като се поставя вдясно, последван от левият крак, който се
поставя зад десния. Танцът е съпроводен от специална обредна песен,
която се пее двугласно и на почивки (Spasova
2021:70-71).
 |
| Фотография 3. Параклис "Св.
Дух" и дъбовата гора. |
Змейова скáла
Срещу параклиса "Св. Дух" е
разположена Змейова скáла. Тя е свързана с местни предания и родови
истории за змей-стопанин (Yankov 2012: 274-285) на село Пирин и
любената от него мома (Фотография 4). Змейова скáла се състои от
две камери. Едната е сочена от местното население за обиталище на
змея, а другата се мисли като яхър за коня му. Змеят вкарвал коня
си без пътека, а вътре в пещерата имало железен кол, на
който да го връзва, както и две големи ясли за храна. Горната част
на пещерата е срутена, като местното население обяснява това с
легенда за битката между два змея. Чуждият змей убил този от
Змейова скáла като провалил (пробил) скалата и я превърнал
в къща без покрив (Архив).
 |
| Фотография 4. Змейова
скáла. |
Преди да се случи това, змеят
залюбил най-красивата мома от село Пирин и я отвлякъл, т.е. взел я
за жена, като я грабнал от великденското хоро, повлякъл я по
реката, преобразен на изправен бор и ситна роса, като гръмнал два
пъти и треснал три пъти и т.н. Заживял с нея на Змейова скáла. Един
ден полегнал в скута ѝ, за да поспи, но преди това ѝ заръчал:
Яви ли се една мъгла там на Беласица, ша ма събудиш!
(Архив). Наистина се явило малко облаче, но
Стана не посмяла да събуди змея и заплакала. Сълзите ѝ го събудили,
той веднага влязъл в пещерата да извади боздугана си, но било
твърде късно. Беласишкият змей гръмва и през скалата убива змея от
Змейова скáла. Останала сама, Стана се връща в бащината къща -
най-често като такава се сочи Змейовата къща в село Пирин - и ражда
дете с крила под мишниците.
Използвана
литература:
Колев, Николай (1987).
Българска етнография. София: Наука и изкуство
Москов, Илия, Емил Цанков
(1980). Селища, жилища и стопански сгради. В: Пирински
край. Етнографски, фолклорни и езикови проучвания.
София: БАН
Спасова, Димитрия (2021). Сакрално
пространство и обредна система. По материали от народната култура в
Югозападна България, Благоевград: Университетско издателство
"Неофит Рилски"
Yankov, Angel (2012). The dragon's
rock - home of the Pirin dragon, Proceeding of the First
international symposium Ancient cultures in South-East Europe and
the Eastern Mediterranean. Blagoevgrad: Neofit Rilski
University press
Използвани архивни
материали:
Архив на Университетския
научно-изследователски център за древни европейски и
източносредиземноморски култури към Югозападен университет "Неофит
Рилски".
Автор на текста: Димитрия Спасова.
Автори на фотографиите: фотографии 1 и 2 - Димитрия
Спасова; фотографии 3 и 4 - Васил Марков