В края на 2014 г. екип на
Университетския научноизследователски център за древни европейски и
източносредиземноморски култури, съвместно с Институт за космически
изследвания и технологии към БАН и филиал Стара Загора, проучи
скално-изсечената пирамида в местността "Ак кая" (Бялата скала) при
с. Ковил (общ. Крумовград, обл. Кърджали) в рамките на
университетсктия проект "Мегалитната култура в Древна Тракия ІІ
етап".
Мегалитният комплекс е част от
огромна сакрална територия /с площ от приблизително 5-6 км. дължина
и около 2 км. широчина/, наситена с мегалитни и скално-изсечени
паметници: цели комплекси скално-изсечени жертвеници, улеи, култови
пещери, трапецовидни ниши, следи от антични градежи, силуети на
каменни фигури...
Сакралният център на свещената
територия е разположен в западната част. Върху естествено плато се
наблюдава забележителна концентрация от култови площадки,
разположени на няколко етажа във височина и наситени със
скално-изсечени жертвеници, трапецовидни ниши, пещерни храмове.
Най-впечатляваща сред тях е скално-изсечената в материковата скала
на платото стъпаловидна пирамида.
Пирамидата е пет степенна, с
дължина на основата около 15 метра и същата обща височина.
Ориентирана е по посоките на света. Прилепена е към скалния отвес,
в който е изсечена, така че северната й част прелива в масива на
скалното плато.
Първата, втората и третата скални
тераси, както и плоският връх на пирамидата са достатъчно широки и
са използвани в древните култови практики. За това свидетелстват
регистрираните върху тях скално-изсечени жертвеници с "изтичащи" на
юг, изток и запад улеи. Соларната им ориентация подсказва, че се
касае за следи от култови практики, свързани с възлияние на свещена
течност, посветени на слънчевото божество.
Следите от слънчевия култ личат
най-ясно при най-голямото изсичане, разположено на първата,
най-ниска площадка на скалната пирамида. Изсичането представлява
значителна по размери полузасводена скална ниша, ориентирана
изток-запад и широко отворена на юг. Общата й дължина надминава 12
м., а широчината й - 3 м. Така е оформен малък скално-изсечен храм.
В оформящата го от изток тънка каменна стена е пробит отвор с форма
на елипса/око (размери на хоризонталната ос - 0.5 м и вертикалната
ос - 0.4 м), така че лъчите на изгряващото слънце проникват
през него и попадат върху северната стена на нишата. Работната
хипотеза за предназначението на помещението бе, че се касае за
изсечен храм на слънцето, една от функциите на който в древността
била измерването на календарното време.
Археоастрономическите проучвания,
проведени от доц. д-р Алексей Стоев и доц. д-р Пенка Мъглова от
Института за космически изследвания и технологии при БАН през юни
2015 г., в рамките на проекта ни "Мегалитната култура от Древна
Тракия ІІІ етап", потвърдиха това предположение. Измерванията
показват, че в средата на помещението е изсечена проективна
система, позволяваща да се наблюдава изгрева на Слънцето по време
на пролетното и есенно равноденствие. През пробито в източния край
на скалната ниша елипсовидно отверстие може да се проектират
слънчевите лъчи върху специално изсечена повърхност на стената на
нишата. Проекцията е била възможна за около 20 дни, центрирани към
деня на пролетното/есенното равноденствие - 10 март - 2 април по
съвременния календар.
Специално внимание заслужават и
няколкото дълбоки и значителни по размерите си скално изсечени
ниши/гробници?! в подножието на стъпаловидната пирамида. Те също са
отворени на юг. Скалните пещери в подножието на пирамидата и скално
изсечения "храм на слънцето" над тях, комуникират с останалите
култови площадки във височина на пирамидата чрез тясна, изсечена в
скалата пътека.
Датирането на пирамидата край с.
Ковил е от първостепенно значение. Откритата на втората и третата
тераса фрагментирана керамика е свлечена от културния пласт,
разположен на върха на платото. Най-ранните фрагменти могат да се
отнесат към Камено-медната епоха. Към тези материали вероятно
принадлежи и един малък фрагмент от керамична култова фигура,
открит на втората тераса на пирамидата. Останалият керамичен
материал може да се отнесе най-общо към предримската и
трако-римскката епоха. Така се оформя един твърде широк
хронологически диапазон от възможна датировка на стъпаловидната
пирамида, от няколко хилядолетия: вероятно от края на ІV хил. пр.
Хр. до средата на І хил. сл. Хр.
При археоастрономическите
проучвания (чрез определяне на астрономическия азимут на изгрева на
Слънцето, наклона на местния хоризонт, ерозията на скалните форми и
др.) беше определен наклонът на еклиптиката по време на създаването
на паметника - i = 23°,99, който според археоастрономическия ни
екип, отговаря на периода заключен между 2 600 - 2 500 г. пр. Хр.
По всяка вероятност паметникът е бил дообработван и преизползван в
последващите епохи, включително до 2-3 в. след Христа.
