Югозападен университет "Неофит Рилски"

През 2017 г. екипът на Университетски научноизследователски център за древни европейски и източносредиземноморски култури работи по реализирането на научно-изследоватеслкия проект "Културно наследство и приемственост. Интердисциплинарно изследване на култовата приемственост в българските земи и Балкано-Анатолийския регион. II-ри етап, 2017".

Цел на проекта: Осъществяване на мащабни теренни проучвания по проблема за култовата приемственост в българските земи и в Балкано-Анатолийския Регион.

В рамките на проучванията, финансирани от проекта, бяха осъществени теренни изследвания на мегалитни паметници в Прилеп /Р. Македония/, Благоевградска и Кюстендилска област.

През март 2017 г. екипът на Университетски научноизследователски център за древни европейски и източносредиземноморски култури, съвместно със студенти от 1ви курс специалности "Култура и медии", "Култура и културен туризъм" и "Културология и културен мениджмънт" проведе теренно наблюдение на култовата приемственост, свързана с църквата "Св. Архангел Михаил" край с. Лешко /обявена през 1973 г. за художествен паметник на културата с национално значение/.

Местната легенда разказва, че когато султанът разрешил строителството й, в устна заповед добавил размерите да не са по-големи от кожата на одрано животно. Селяните решили да заколят най-големия бик и да нарежат кожата му на тънка лента. Така успели да достигнат размери на основите от 18 м. дължина и 8 широчина.

Църквата е построена през 1816 г. и изписана през 1893 г. от майсторите Михалко Голев и Димитър Сирлещов от банската художествена школа. Интерес представляват стенописите с нравствено съдържание от притвора на храма, по-голямата част  от които за съжаление днес са заличени след преустройство и варосване. Добре запазени са стенописите в трема. Те съдържат сцени с нравствено-битово и апокрифно съдържание, сред които се отличават: "Магьосница сваля месеца във формата на дявол и го дои"; "Жена баячка и дяволи", "Мома, която се черви", "Св. Марина удря с токмак дявола" и т.н.

Важно е да се отбележи, че от мястото, на което е построена църквата, се открива панорама към планините Рила, Пирин и склоновете на Влахина. Интерес представлява също така разположената непосредствено под храма скала с изсечени улеи и жертвени ями - днес силно изветрени. Нямаме информация дали камъкът е бил част от отбелязването на определени християнски празници в миналото.

Следващият етап от реализирането на проекта се проведе на 23 април 2017 г., когато бяха проведени теренни изследвания на територията на общ. Симитли. Основните цели на проучванията бяха: 1/ локализиране и проучване на скално-изсечен жертвеник в землището на Стара Кресна;2/ теренни обхождания по поречието на Дяволска река край Ощава; 3/ посещение на известното вече на науката мегалитно светилище в местността "Св. Мина" край Мечкул; 4/ посещение на параклиса "Св. Илия" край Ракитна - нагледен пример за фолклорното усвояване на селищната територия.

През юни 2017 г. екипът на Центъра за древни култури посети мегалитните светилища Маркови кули, Златовръх и манастирът Трескавец край Прилеп.

Местната легенда свързва построяването на Маркови кули с Крали Марко. Той събрал всички хора в Прилепско - и мъже, и жени, наредил ги един до друг в дълга редица, започваща от Маркови кули и стигаща до планината Кукул, за да пренасят необходимите камъни за градежа от ръка на ръка. Сред жените имало и такива с малки деца, които плачели за майките си, затова избрали възрастна, немощна жена и помолили Марко тя да не участва в пренасянето, а да гледа децата. Строителството на Кулите отнело много дни и много от децата умрели от глад. От мъка бабата се проклела и веднага се вкаменила, заедно с всички деца, които били пред нея. Марко бил жесток и не позволил на жените да оплачат децата си. Тогава те го проклели - калето, което градил да не изтрае много години и камък върху камък да не остане. Затова крепостта днес е разрушена. Прилепчани вярват, че в старо време във Варош е имало 77 църкви, но и те са разрушени. Сред останалите се откроява Варошкият манастир "Св. Архангел Михаил", разположен в подножието на Марковата крепост.

Сакрализираната територия на мегалитния комплекс започва непосредствено след прилепския квартал Варош - още в подножието на Маркови кули, където са разположени два мегалитни жертвеника, носещи наименованията "Щъркелът" и "Жабата" и припознавани от местното население като съответните животни. В тялото на "Щъркела" е оформена ниша, в която е била изрисувана икона - днес незабележима.

Пътеката към най-високата част на хълма продължава през извор, край който в близкото минало е имало висока топола. Изворът е възприеман като лековит и до скоро е посещаван с лечебна цел. Край него и днес стои дънерът на изпепелена от светкавица топола, която никой не смеел да отреже, за да не разгневи Св. Богородица. Веднага след извора се забелязват останките на крепостните стени.

Хълмът "Маркови кули" условно би могъл да бъде разделен на две части. По-високата част носи наименованието "Чардакът" и се състои от множество площадки с жертвеници, върху част от които са разположени стените на средновековната крепост. В най-високата част днес е монтиран огромен метален кръст.

Интерес представлява и по-ниската част от хълма, където през 2017 г. локализирахме сложен мегалитен комплекс, състоящ се от жертвеници, арки, каменни стълби и т.н. В ниската част на комплекса е разположен скален параклис, посветен на св. Игнатий.

Скалистият хребет, свързващ Маркови кули с манастира Трескавец и Златовръх е известен с топонима Заградски камен. Изкачването на хребета отнема около 3 часа. Пътеката преминава през множество скални жертвеници и мегалитни комплекси.

Част от хребета е хълмът Църквището, разположен на сравнително равно разстояние от Маркови кули и Златовръх. На широка поляна, "оградена" от скали, маркирани с жертвеници, прилепчани почитат празниците, посветени на св. Богородица. В тази връзка, интерес представлява скално изсичане, отличаващо се с внушителните си размери, което местното население припознава като стъпката на св. Богородица. В рамките на сакрализираната територия личат и зидовете на средновековен храм. От Църквището се открива чудесна гледка към Маркови кули и Прилепското поле на юг и към Златовръх на север.

Златовръх се явява най-високата част на тази огромна сакрализирана територия. Свещеното пространство, което се оформя там, условно би могло да бъде разделено на две части. В позиция "долу" се наблюдава широка култова площадка, осеяна с жертвеници. Изсечена в скалата стълба отвежда в позиция "горе", т.е. в най-сакралната част на светилището. Именно тя дава наименованието на Златовръх - името му се свързва с легендата за поставената там златна ябълка (символ на слънцето), която блестяла толкова силно, че лъчите й достигали чак до Солун.

Манастирът Трескавец с главен храм Успение на Пресвета Богородица е разположен в подножието на Златовръх, върху основите на античен храм, посветен на Аполон. Според легендата Крали Марко посещавал манастира всяка година в нощта срещу Великден, за да се пречисти и да получи предсказание кога ще се освободи България, отглас от култа към Аполон и гадателските ритуали, изпълнявани под неговото покровителство.

Античният и средновековният път към сакралната територия в подножието на Златовръх, където е бил разположен храмът на Аполон, а впоследствие християнския сакрален център, се вие по източния склон. Слизайки от Трескавец към Прилепското поле, прави впечатление, че пътят е много добре планиран, изграден и поддържан. Като се има предвид ресурсът, необходим за построяването на подобно съоръжение, това най-вероятно се е случило през римската епоха, като през Средновековието и османския период пътят само е поддържан и преправян.

През октомври 2017 г. като следващ етап от реализирането на проекта се проведоха теренни проучвания на мегалитното светилище "Провиралката" край Лиляч. Село Лиляч e разположено в южните склонове на Конявската планина и е административна част от общ. Невестино, Кюстендилска област.

В пределите на Лиляч има само един християнски храм - църквата "Св. Георги Победоносец", построената в най-високата част на местността "Църквището" през 20те години на 20 век. В източното подножие на "Църквището", непосредствено под храма, е разположен мегалитен обект, известен като "Провиралката", използван до наши дни за лекуване на женско безплодие.

Според етнографските сведения лекуването на безплодие се извършва около Гергьовден - в периода 1-10 май. Ритуалът изисква бездетната жена да си избере побратим. Преди зазоряване в уречения ден двамата тръгват към Провиралката. В пълно мълчание по време на изгрева на слънцето се провират през тесния каменен процеп. След това завиват наляво и се озовават на равна скална площадка, на която ги чака свещеник, застанал до икона на св. Богородица. Жената дарява иконата и побратима, след което свещеникът ги повежда през тесен коридор отново в посока наляво, за да се озоват пред скален параклис, където отново да отправят молитва. Обредът завършва в църквата с окончателното побратимяване на участниците.

Интересно е да се отбележи също така, че най-големият празник в с. Лиляч е Гергьовден, отбелязван с общоселски събор. Два мегалитни обекта са важна част от празника в миналото - разположените на изток жертвеници - "Погачата" и "Колището". Именно в "Колището" до средата на 20 век са се колели курбаните за празника.