Разработването на проблема за
древнотракийското наследство в българската народна култура е
особено актуално във връзка с изясняването на етногенетичните
процеси, довели до формирането на българската народност и култура.
По тази проблематика е натрупана вече солидна историография.
Наблюдава се силно поляризиране на тезите на различните автори,
което в немалка степен се дължи на недостатъчната сигурност на
използваните източници. На първо място в тази посока стои
проблемът, че основният дял извори - етноложките са записвани в
края на XIX и през XX век и съдържат множество по-късни наслоения
от епохите на Средновековието и Възраждането. Наслоения, които не
винаги успешно могат да бъдат отделени с нужната степен на
сигурност. Към този немалък проблем се прибавя и въпросът с общия,
като цяло, индоевропейски произход на основните съставки, от които
е формирана българската народност, което и в генеалогически план
предполага общи, при това твърде старинни, елементи в културата на
траки, славяни и прабългари. Проблематиката се усложнява още повече
от факта, че нашите земи определено са част от един високо развит в
културно отношение регион през Древността и Средновековието и
търпят постоянни културни влияния от него, при това както в
синхронен, така и в диахронен план. Влияния, които в една или друга
степен и по различни пътища стават част от културното наследство на
българите.
Днес все повече става очевидно, че
тази сложна по характера си проблематика не може да бъде успешно
изследвана единствено чрез сравнителния и сравнително-историческия
метод. Необходим е комплексен подход към източниците, трупани в
годините от различни класически науки като история, етнология,
фолклористика, археология, изкуствознание и включването успоредно
на структурен, семантичен и функционален анализ. Този подход за
щастие все повече се практикува от редица наши изследователи и дава
обнадеждаващи резултати за напредък в тази трудна и пълна с
"подводни камъни" научна проблематика. Започна да се наблюдава
сближаване на научните изводи, резултат от анализа на писмените,
археологическите, фолклорните източници и да се създава основата за
един по-глобален синтез. Успоредно с това комплексният подход в
изследванията на наследството от тракийската древност беше пренесен
и при теренните проучвания. Все повече експедициите придобиват
интердисциплинарен характер, включвайки специалисти от различни
научни области като история, етнология, тракология, археология,
фолклор, езикознание, които взаимно се подпомагат и допълват при
събирането и документирането на автентични извори от терена.
Тези научни резултати от терена на свой ред импулсираха
допълнително изследователите за използването на комплексния
интердсциплинарен подход в студийните и монографични трудове,
свързани с наследството от тракийската древност.
Настоящото изследване няма
претенцията за изчерпването на проблема в пълния му обем.
Позовавайки се на постиженията в интересуващата ни научна област
досега, то приемуществено представя авторовите наблюдения върху
древнотракийското наследство в българската народна култура,
придобити изключително чрез теренни проучвания върху цялата
българска етническа територия. Изследванията са основани върху една
иновационна методика и концентрирани основно върху реликтите от
тракийската духовност в български традиционни календарни празници,
обичаи и обреди, изпълнявани върху сакрализирани още в Древна
Тракия местности и природни феномени. Изследвани са и народни
легенди, и митологични персонажи свързани с тези свети места,
сочещи определено като генеалогия древнотракийски произход.
Коя е причината за този културен
феномен? Тя, според мен, трябва да се търси в семантиката и
функциите на изпълняваните тук древни обреди, засягащи
най-интимните чувства и надежди на всеки индивид от човешкия
социум, независимо към кой етнос принадлежи. А именно това са
темите за раждането на живота, здравето, плодородието и
богатството, както и получаването на блажен живот в отвъдното. Те
са онази непреодолима притегателна сила, която водела и продължава
да води поклонници с различна вяра към старите - християнизирани, а
често и ислямизирани през Късното Средновековие древнотракийски
свети места. Те били сакралните точки, където хилядолетия наред се
срещали различни етноси, обменяйки културен опит и знания. И това е
очевидно от множество още примери. Достатъчно е да се позова на
съхранените и коментирани в текста култови практики за лекуване на
женско безплодие от Говедар камен в Овче поле - Република
Македония, където до наши дни и християни, и мюсюлмани, при това от
различни етноси, продължават да поддържат древните езически обреди
с изконната, дълбоко интимна надежда да получат така желаната
рожба, която да продължи рода им. Същата неугасваща надежда
продължава да води поклонници от различни религии и до днес в
старото тракийско светилище "Скрибина" край с. Крибул,
Гоцеделчевско. Списъкът естествено може да бъде значително
удължен.
В бурята на многобройните преломни
години били забравени голямата част от древните свети места и в
повечето случаи те се превърнали само в археологически артефакти.
За щастие една малка, но много богата като народна вяра и култови
обреди, част от тракийските мегалитни светилища времето сякаш е
пощадило. Тя е вплетена неделимо в българската народна култура,
както и в народната културата на етническите групи, които живеят
вече столетия наред в българската етническа територия, давайки ни
шанса днес да се докоснем до истинска "жива старина" - частица от
забележителната духовност на древните траки.
На корицата: Скалната яма -
тракийски жертвеник по време на празника "Св. Дух", Ляски връх,
Южен Пирин
ИЗВАДКА ОТ КНИГАТА
Автор: Васил Марков
ISBN 978-954-400-283-1
Издателство: Фабер, 2010 г.