Разработването на проблема за древнотракийското наследство в българската народна култура е особено актуално във връзка с изясняването на етногенетичните процеси, довели до формирането на българската народност и култура. По тази проблематика е натрупана вече солидна историография. Наблюдава се силно поляризиране на тезите на различните автори, което в немалка степен се дължи на недостатъчната сигурност на използваните източници. На първо място в тази посока стои проблемът, че основният дял извори - етноложките са записвани в края на XIX и през XX век и съдържат множество по-късни наслоения от епохите на Средновековието и Възраждането. Наслоения, които не винаги успешно могат да бъдат отделени с нужната степен на сигурност. Към този немалък проблем се прибавя и въпросът с общия, като цяло, индоевропейски произход на основните съставки, от които е формирана българската народност, което и в генеалогически план предполага общи, при това твърде старинни, елементи в културата на траки, славяни и прабългари. Проблематиката се усложнява още повече от факта, че нашите земи определено са част от един високо развит в културно отношение регион през Древността и Средновековието и търпят постоянни културни влияния от него, при това както в синхронен, така и в диахронен план. Влияния, които в една или друга степен и по различни пътища стават част от културното наследство на българите.

dn1

Днес все повече става очевидно, че тази сложна по характера си проблематика не може да бъде успешно изследвана единствено чрез сравнителния и сравнително-историческия метод. Необходим е комплексен подход към източниците, трупани в годините от различни класически науки като история, етнология, фолклористика, археология, изкуствознание и включването успоредно на структурен, семантичен и функционален анализ. Този подход за щастие все повече се практикува от редица наши изследователи и дава обнадеждаващи резултати за напредък в тази трудна и пълна с "подводни камъни" научна проблематика. Започна да се наблюдава сближаване на научните изводи, резултат от анализа на писмените, археологическите, фолклорните източници и да се създава основата за един по-глобален синтез. Успоредно с това комплексният подход в изследванията на наследството от тракийската древност беше пренесен и при теренните проучвания. Все повече експедициите придобиват интердисциплинарен характер, включвайки специалисти от различни научни области като история, етнология, тракология, археология, фолклор, езикознание, които взаимно се подпомагат и допълват при събирането и документирането на автентични извори от терена. Тези научни резултати от терена на свой ред импулсираха допълнително изследователите за използването на комплексния интердсциплинарен подход в студийните и монографични трудове, свързани с наследството от тракийската древност.

Настоящото изследване няма претенцията за изчерпването на проблема в пълния му обем. Позовавайки се на постиженията в интересуващата ни научна област досега, то приемуществено представя авторовите наблюдения върху древнотракийското наследство в българската народна култура, придобити изключително чрез теренни проучвания върху цялата българска етническа територия. Изследванията са основани върху една иновационна методика и концентрирани основно върху реликтите от тракийската духовност в български традиционни календарни празници, обичаи и обреди, изпълнявани върху сакрализирани още в Древна Тракия местности и природни феномени. Изследвани са и народни легенди, и митологични персонажи свързани с тези свети места, сочещи определено като генеалогия древнотракийски произход.

Коя е причината за този културен феномен? Тя, според мен, трябва да се търси в семантиката и функциите на изпълняваните тук древни обреди, засягащи най-интимните чувства и надежди на всеки индивид от човешкия социум, независимо към кой етнос принадлежи. А именно това са темите за раждането на живота, здравето, плодородието и богатството, както и получаването на блажен живот в отвъдното. Те са онази непреодолима притегателна сила, която водела и продължава да води поклонници с различна вяра към старите - християнизирани, а често и ислямизирани през Късното Средновековие древнотракийски свети места. Те били сакралните точки, където хилядолетия наред се срещали различни етноси, обменяйки културен опит и знания. И това е очевидно от множество още примери. Достатъчно е да се позова на съхранените и коментирани в текста култови практики за лекуване на женско безплодие от Говедар камен в Овче поле - Република Македония, където до наши дни и християни, и мюсюлмани, при това от различни етноси, продължават да поддържат древните езически обреди с изконната, дълбоко интимна надежда да получат така желаната рожба, която да продължи рода им. Същата неугасваща надежда продължава да води поклонници от различни религии и до днес в старото тракийско светилище "Скрибина" край с. Крибул, Гоцеделчевско. Списъкът естествено може да бъде значително удължен.

В бурята на многобройните преломни години били забравени голямата част от древните свети места и в повечето случаи те се превърнали само в археологически артефакти. За щастие една малка, но много богата като народна вяра и култови обреди, част от тракийските мегалитни светилища времето сякаш е пощадило. Тя е вплетена неделимо в българската народна култура, както и в народната културата на етническите групи, които живеят вече столетия наред в българската етническа територия, давайки ни шанса днес да се докоснем до истинска "жива старина" - частица от забележителната духовност на древните траки.

 

На корицата: Скалната яма - тракийски жертвеник по време на празника "Св. Дух", Ляски връх, Южен Пирин

 

ИЗВАДКА ОТ КНИГАТА

Автор: Васил Марков
ISBN 978-954-400-283-1
Издателство: Фабер, 2010 г.