Изследването е посветено на
древноезическото наследство в българската народна култура. То има
за цел да проследи процесите на приемственост и
културно-исторически наслоения в българската народна митология,
както и на пренасянето на митологичната информация във времето и
пространството. Резултат е от теренни проучвания на автора на
древноезически свети места върху цялата етническа територия на
българите. Притежавайки обаянието на вечни култови центрове, в част
от тях се трупат културно-исторически наслоения, които носят
спецификата на своята епоха, на етносите, на религиите и
митологиите, които са ги създали.
Във Въведението е направен още
кратък преглед на историята на проучванията. Посочено е, че за
постигане на поставените цели са използвани семантичния,
структурния и функционалния анализ на източниците. Прилагани са
сравнителния, сравнително-историческия метод и метода на
историческата реконструкция.
В първа част "Змеят от
древноезическите свети места" са анализирани голяма група български
народни легенди и обредни практики, произхождащи от палеобалкански
свети места, свързани с култа към змея. В първа глава
"Змеят-гръмовержец и стопан" са коментирани функциите и
генеалогическите връзки на змея от българската народна митология с
древните божества на бурята, явяващи се за Източното
Средиземноморие и Балканите и като сезонни божества-покровители на
плодородието. На базата на сравнително-историческия анализ с
хетската, западносемитеката, месопотамската, древноелинската,
славянската и други митологии са откроени индоевропейските и
прединдоевропейските черти в този митологичен персонаж.
Втора глава е посветена на "Змеят и
сакрализираната река". Анализирани са сакрализирани в древността
реки от Западните Родопи Пирин и Рила. Коментирани са
древнотракийските мегалитни светилища, маркиращи бреговете им. Като
паралели са привлечени сведения за сакрализирани реки в Древна
Елада и в Древна Тракия, както и многобройни аналози от българската
народна вяра. Разгледани са функциите на митологизираната реката
като пазител на скритото богатство в древността и артефактите от
тази митологична представа в българската народна култура.
Трета глава е посветена на "Змеят и
отвлечената мома". Анализирано е солидното присъствие на темата за
"змейската сватба" в множество български народни легенди свързани с
древнотракийски светилища. В архетипно отношение те са сравнени с
мистериалната легенда от Елевсина. Отвличането на момите в змейски
пещери, сакрализирани в древността като свети места, е тълкувано
като артефакт от митологичната представа за смъртта като сватба в
отвъдния свят. В Древна Тракия изследваният мит бил особено важен,
тъй като разказвал за зачеването и раждането на младия бог. Той
бележел процеса на новото раждане и възраждането на природата за
нов живот, в началото на всяка нова година, през пролетта.
В четвърта глава "Змеят, каменните
сватби и древноезическите свети места" са анализирани легенди за
каменни сватби, свързани с древнотракийски мегалитни светилища.
Коментирани са като фолклорно наследство от мита за свещения брак.
Разгледани са следите от инцест. Приведени са паралели от античната
митология и е обърнато специално внимание на близостта с орфическия
мит за раждането на Дионис-Загрей. В заключение е посочено, че
обръщането на семантиката на древните митове за свещения брак,
"записани" върху релефа като каменни сватби, ги е превърнало в
нравоучителни християнски легенди и ги е принесло във времето.
Втора част е посветена на "Следите
на Бога от древноезическите свети места". В първа глава "Следите от
Крали Марко" са анализирани легендите описващи тракийски мегалитни
жертвеници като дом на митологичния герой. Те ни представят Крали
Марко като грамаден конник, свързан със светилище. Вероятно същият,
който откриваме, като изобразителен код, от каменните оброчни
плочки на Xepoca. Така мегалитните светилища пазели образа на
конника, който днес вероятно бихме нарекли "виртуален", съхранен в
народната вяра и закрепен чрез изследваните от нас символи върху
вечността на скалата. Лечебните и продуциращи плодородие
обредно-магически практики, свързани с Крали Маркови камъни са
изведени генеалогически от мистериалните обреди на преход.
Обичайната практика да се вика оттеглилия се в пещера герой е
коментирана като артефакт от древните религиозно-митологични
практики от Източното Средиземноморие да се вика временно
оттеглилото се под земята сезонно божество. Анализирани са и
древноезически свети места маркиращи позицията "горе" и подсказващи
почитането там на ураничното, соларно начало на древнотракийското
мъжко божество, наследено по-късно от фолклорния образ на Крали
Марко.
Във втора глава "Следите от свети
Иван Рилски" централно място е отделено на новооткритото от нас
мащабно тракийско мегалитно светилище край Царев връх в Рила. Това
е мястото откъдето, според житията и народните легенди, българският
цар Петър Г се съветвал със св. Иван Рилски. Предложен е
древнотракийски архетип, който може да се прочете в мита за
тракийския владетел, периодично посещаващ свещената планина, за да
се посъветва там с царя-жрец и бог Залмоксис.
Откритата от автора монументална
скална арка в подножието на Царев връх, заедно с изобразените върху
и ръце на Бога и огромното каменното яйце, в съседство, са
коментирани като материални следи от орфическия мит за
Сътворението. Светилището е тълкувано във функционален план като
място по периодичното обновяване на царската власт в Древна Тракия.
Новооткритото от автора импозантно древнотракийско мегалитно
светилище "Кръста" край гр. Рила е тълкувано във връзка с легендите
за разчленяването на зооморфния паредър на св. Иван - волът му.
Търсен е архетип в орфическия мит за преследването и разчленяването
на Дионис-Загрей от титаните във вид на бик. Коментирана е
близостта на фолклорния образ на св. Иван Рилски с този на
тракийският Бог на бурята - едно сезонно божество, бог на
плодородието и предсказанията, и бог лечител.
В трета глава "Следите от Демир
баба" е анализирано алианското свято място Демир баба теке,
наследило забележително по мащабите и значението си древнотракийско
мегалитно светилище. В този вечен култов център се наблюдават
едновременно артефакти от древната митология и архаични обредни
практики свързани в най-голяма степен с култа към скалата. И до
днес алианските поклонници търсят "следите" от Демир баба по
скалите, обикновено представляващи древнотракийски жертвеници,
защото за вярващия човек те са свидетелство, че героят някога, в
изначалното митологично време, е бил тук. Този религиозен "факт" от
своя страна превръща топоса в свещен. Така се затваря един вечен
кръговрат между сакрална територия и религиозно съзнание, пренасящ
мита и свързаните с него обреди, във времето между много поколения
и епохи. Коментирани са традиционните обредни практики, изпълнявани
на Хъдрелез-Гергьовден, в сакрализираната още в Древна Тракия
територия Ha текето. Обредното провиране през пещерите и стъпването
в "следите" на героя е изведено генеалогически от обреда на
обезсмъртяване в Древна Тракия. В преосмислянето на древния
мистериален ритуал по отношение на най-големите ценности на
традиционния колектив, са търсени причините за съхраняването на
този уникален културен феномен от българските земи.
Трета част е озаглавена "Врати към
безсмъртието от древноезическите свети места". В първа глава "Врати
към подземния свят" е разгледан проблемът за скалните арки, като
неделима част от древнотракийските светилища и съхранените
забележителни, по отношение на културно-историческото наследство,
култово-обредни практики, представляващи обредно провиране през
скални отвори. Те имат магически лечебен характер и като архетип са
свързани с катабазиса. Навярно се касае за наследство от
обредно-магическо слизане в утробата на Великата богиня-майка. Това
ставало във време, когато първите слънчеви лъчи прониквали в
скалната арка. Така посвещаваният ставал съпричастен с едно от
най-големите тайнства - свещеният брак. Навярно това се
осъществявало с цел ново мистериално раждане. В такъв аспект може
да се мисли, че преминавайки през скалната арка "лекуваният" в
древността вече познавал вечния кръговрат на подреденият космос и
бил посветен в безсмъртието. Специално внимание е отделено на
скалните арки и ниши, оформени като пчелен кошер - домът на
Великата богиня-майка, мислена в зооморфен вид като пчела. Като
артефакт от древните мистериални практики по слизане и излизане от
подземния свят са тълкувани лечебните обреди в пещери от Битолско и
Тиквешко в Македония.
Втора глава е наречена "Врати към
небесните селения". При цяла една група скални арки участващият в
обреда по провирането се озовавал в позицията "горе" - на върха на
скалата. Погледнато в структурно-семантичен план това ще рече на
върха на космическата планина, в небесните селения. Опалването на
болния тук в огнен кръг е тълкувано като следа от обредното сливане
със слънчевото божество. Коментирани са провиранията в кръг наляво,
като повторение на пътя на божеството и движение към Отвъдното.
Анализирани са каменните "котли", събиращи ".небесната" вода от
върховете на скалите в древнотракийските мегалитни светилища. На
базата на редица паралели с древноелинската, с хетската митология и
българския фолклор е изказана тезата, че вероятно при обредните
потапяния, посвещаваният следвал пътя на своето божество - Дионис.
Накрая е разгледана откритата от нас сакрализирана в древността
територия от циркуса на Поповото езеро в Пирин като център на
подредения космос. Място, откъдето може да бъде осъществен преход
от една в друга сфера на мирозданието.
В Заключението е посочено, че
резултатите от комплексния научен анализ, ни дават основание да
предложим тезата, че ако в земята са се съхранили материални
артефакти от древните обредни практики, то в българските народни
легенди и ритуали, свързани с древноезическите свети места, могат
да се открият живи артефакти от древния мит и обред. Силно
профанизирани, фолклоризирани и "исторически конкретизирани", те са
преживели хилядолетия. Причините са търсени в процеса на трайното
усвояване на природните феномени в културно отношение и
превръщането им в митологични символи още в древността. Чрез тях
митът бил здраво "записан" върху релефа на местността и така се
предавал във времето, включително и между отделните етноси.
Предположен е културен контакт между новодошлото и завареното на
Балканите население на ниво низша народна митология, имаща общ
индоевропейски генезис. Обърнато е внимание на процесите на рушене
на античната митология след въвеждането на християнството. Тази
митология, макар и в процес на фолклоризиране, а може би и точно
поради това, продължавала дълбоко да вълнува традиционния колектив,
с извечни теми като раждането, съхраняването и продължаването на
живота, смъртта и съдбата на човека в отвъдния свят. Теми, които
твърде лесно преодоляват етническите граници, особено при
смесването на културите, каквото се наблюдава на Балканите в
ранното Средновековие.
Вторият път на културен контакт,
според нас, е опосредставан от християнската религия и култ.
Извършеният акт на религиозна промяна без съмнение приобщил тези
древни свети места към християнската вяра. Това станало, обаче, с
много компромиси, които позволили да се съхранят под "шапката" на
християнството не само част от езическите митове, свързани с тях,
но и немалка част от древните култово-обредни практики. Този процес
далеч не бил еднократен и през Средновековието бил усложнен от нови
религиозно-митологични наслоения. Традиционните народни обреди,
свързани с древноезическите свети места, са посветени на няколко
големи теми, вълнували извечно традиционния народен колектив - за
раждането и живота, за здравето, за плодородието и благополучието
на традиционното общество. Те представляват една дълга и здрава
семантична верига. Макар и частично десакрализирани, езическите
ритуали доживяват почти до наши дни, тъй като в повечето случаи
засягат жизнено важни проблеми на отделния индивид, като тези за
здравето или за продължаването на рода.
Точно в тази група традиционни
народни лечебни обреди, свързани основно с древнотракийски свети
места, личат следи от посветителни практики: следи от катабазис, от
обредното къпане, от проглеждането, от идеята за новото раждане,
което ги доближава като структура до древния архетип на
мистериалните ритуали. Всичко това ни дава основание да предложим
тезата, че голямата част от коментираните традиционни лечебни
обреди по провиране през мегалитни арки, пещери, долмени,
най-вероятно представляват наследство от един езически обред на
преход, който за Древна Тракия е известен като "обредът на
обезсмъртяването".
Цялостният анализ ни позволява да
предложим тезата, че при изследваните сакрални паметници са налице
фолклоризирани артефакти от езическия култ, практикуван в
конкретните древноезически свети места. Изводът е от изключително
значение, тъй като превръща тези традиционни народни култови обреди
и легендите - артефакти от древния мит, свързани с тях, в
първокласни и богати домашни източници за палеобалканската и в
частност за древнотракийската митология и религия.
ИЗВАДКА ОТ КНИГАТА
Автор: Васил
Марков
ISBN 978-954-680-493-8
Издателство: Университетско издателство "Неофит
Рилски", 2007 г.