В монографията са изследвани
артефактите от култа към сакрализираната змия-змей по писмени,
археологически и фолклорни данни. Използвани са и извори от
изобразителното изкуство. Голямата част от археологическите и
фолклорните източници са новооткрити от автора и екипа му на терен.
Много от изследваните тракийски светилища представляват уникални
културно-исторически комплекси, състоящи се от археологически
паметник и свързани с него легенди и народни култови практики,
имащи античен произход.
В географско отношение
изследването обхваща земите на тракийските сатри - Западните
Родопи, Пирин и Южна Рила - на юг до крайбрежието на Егейско море.
Тракийските сатри, които пазят в най-чист вид тракийската религия и
притежават прочутото в античността светилище на
Дионис-Сабазий.
Змията-змей е
зооморфният символ на Тракийския Дионис и изследването и чрез един
интердисциплинарен подход към източниците дава възможност да
навлезем по-дълбоко в тракийската религия и култ. Във въведението
пространно е представена специфичната методика на теренните
изследвания и комплексният характер на проучванията. Направен е
обстоен историографски преглед.
В първа глава са анализирани местни
легенди и култови паметници, свързани с мита за сътворението от
частите на победения змей. Изследвана е семантичната връзка между
змията-змей, изначалните води на мирозданието и сакрализирани
езера, и реки от земите на тракийските сатри. Втора глава е
посветена на генезиса на сакрализираната змия-стопан(ка) от
българската народна вяра. В сравнителен план е изследвано
древнотракийското наследство в народния обичай "Стопанова гозба" и
лечебните култови обреди от тракийското мегалитно светилище
"Скрибина" в Западните Родопи. Показани са общите соларни и
хтонични характеристики на култа, както и връзката му с тракийската
религия.
В трета глава е анализиран култът
към митологичния змей, свързан с древнотракийски мегалитни
светилища от Централен и Южен Пирин. Показана е генеалогическата
връзка с култа към сакрализираната змия от местния обичай
"Стопанова гозба", с култа към предците и с царския култ в Древна
Тракия. Четвърта глава е посветена на мистериалните характеристики
на култа и магическото предаване на тайното знание свързано със
сакрализираната змия-змей. Изследвани са в сравнителен план
функциите на жената, посветена в култа към змията-змей от
българската народна култура с тези на жени-жрици и прорицателки от
древнотракийската и древноелинската култура. Акцентирано е върху
образа на Пития от най-прочутото панелинско светилище в Делфи, като
аналогичен образ на жената прорицателка от светилището на
Дионис-Сабазий в земите на тракийските сатри. Прорицателки, които в
една или друга степен са свързани с култа към змията-змей в
древността.
В заключението са обобщени
основните характеристики на култа към сакрализираната змия-змей
като символ на Тракийския Дионис. Посочени са най-мащабните,
известни, култово-обредни центрове на тракийската соларно-хтонична
религия от земите на тракийските сатри, свързани едновременно и с
култа към змията-змей и с царския култ. Това са светилища, които в
немалка степен отговарят на характеристиката на култа, известен от
античните писмени източници за прочутото древнотракийско
прорицалище на Дионис-Сабазий.
ИЗВАДКА ОТ
КНИГАТА
Автор: Васил Марков
ISBN 978-954-680-640-6
Издателство: Университетско издателство "Неофит
Рилски", 2007 г.