Резюме
Монографията "Сакрално
пространство и обредна система" представя част от теренния
етнографски материал, записан през първите две десетилетия на 21
век в рамките на комплексните експедиции по Национална
интердисциплинарна научна програма "Тракийски светилища от
Западните Родопи, Пирин и Рила", реализирана от Университетски
научно-изследователски център за древни европейски и
източносредиземноморски култури към Югозападен университет "Неофит
Рилски". Целта на изследването е да се направи анализ на сакралната
география и свързаните с нея обредна система и вярвания на
изследваните на терен селища от Пиринския край, основно от долината
на р. Места на базата на записания теренен етнографски
материал.
Изложението е структурирано в Увод,
три глави, Заключение, Библиография, Списък на информаторите и
Албумна част.
В първа глава
- "Сакрално пространство и селищна
система" - е разгледана сакралната география около
селищата по долината на р. Места, изразена в
определението наш'то село е оградено от светци.
Обърнато е внимание на затвореността на населението в рамките на
землището и на стремежа всички нужди да бъдат задоволявани от
затвореното натурално стопанство като база, върху която се гради
осмислянето на територията и оформянето на сакралния пръстен от
светци. Представена е сакралната география на изследваните селища,
на базата на която се обръща внимание на проявленията на сакралното
в образите на стопан-покровител, сънища, видения за светци и т.н.
Курбаните в рамките на сакралното пространство на черковищата са
анализирани като съвместно хранене на местната общност със
стопана-покровител. Накрая е обърнато внимание на обредните хорá
около оброка и обредните обиколки на сакралните обекти около
селището като делимитизация на усвоената територия.
Във втора глава - "Върхове,
черковища и обреди в метеорологичен аспект" - са
анализирани черковищата по високите върхове в землищата на
изследваните селища. Високата планина и върховете са разгледани
като символ на космическата планина, която в по-мащабен план е
свързана с поклоннически движения, засвидетелствани и през 19 век,
превръщащи посетителите в половин хаджии. На локално ниво е
обърнато внимание върху почитането на важните за местното население
светци и празници по високите върхове в землищата, разгледани във
връзка с метеорологичния им аспект.
Трета глава -
"Пролетен празничен цикъл и обредна система" - е
концентрирана върху календара и периодите, които се оформят през
пролетния празничен цикъл, тъй като голяма част от празниците,
особено тези с най-голямо местно значение, определяни
като по-важни от Великден, са част именно от
пролетните месеци април, май и юни. Анализът продължава с
фолклорните реликти на архетипа свещен брак и
обредите за ергенска и моминска инициация по време на изследваните
пролетни празници.
В Заключението са обобщени
основните тези и изводи, формулирани в трите глави на монографията.
Албумната част илюстрира някои от коментираните свети места и
празнично-обредни практики.