Изследването е посветено на следите от антични езически митове в български фолклорни легенди. Успоредно с това са проучвани и местностите на терен, с които са свързани легендите. Там в повечето случаи са локализирани от автора и колектива, работещ с него, древнотракийски светилища.

В пъSLEDITE 1рвата част са анализирани български фолклорни легенди за моми, любени и отвлечени от змей, произхождащи от Централна Северна България, Тракия и Македония. В тях авторът открива следи от древната мистериална легенда за любовта на Зевс с Деметра и с дъщеря и Коре-Персефона. Той изказва хипотезата, че в образа на змея, притежаващ едновременно и соларни и хтонични черти, българските народни легенди са съхранили един късен, фолклоризиран вариант на мъжкото върховно езическо божество от Древна Тракия. В образа на отвлечената мома авторът открива профанизирания и фолклоризиран образ на Великата Богиня в Древна Тракия. Отвличането на момата в подземния свят и после връщането и при майка и авторът сравнява със завръщането на Персефона при Деметра, след брака й с Хадес от античния древногръцки мит. Това е един мит, с който в древността се описвала смяната на годишните сезони.

Тръгвайки по следите на тези легенди авторът локализира на върха на Пирин планина, в циркуса на Поповото езеро (2200 м н. в.) импозантно древнотракийско светилище, за което той предлага хипотезата, че би могло да бъде прочутото в древността светилище на Дионис-Сабазий. То е разположено в земите на древните беси, на върха на най-високата им планина, както сочи Херодот и има едновременно с това кръгъл план - сакрализираната територия на циркуса с диаметър 3 км. Регистриран от изследователския екип на автора по археологически път е централният жертвеник на светилището. Това е внушителна обърната пресечена пирамида, изсечена на върха на огромен каменен блок. Фрагментираната тракийска керамика, работена на ръка открита в съседство трябва да се отнесе най-общо към I хилядолетие пр. Хр. Светилището е оставило дълбоки следи в топонимите и легендите свързани с Поповото езеро и особено в имената на импозантните скалисти върхове "Кралев двор", "Момин двор", "Дженгал", "Мангър тепе", "Бесбог", обграждащи кръгово циркуса. Топоними и легенди, които за пореден път отвеждат, като архетип, към античната мистериална легенда.

Особено показателни са съхранените до късно тук традиционни култови практики да се колят овни и да се палят огромни огньове. При това не само от местното християнско и мюсюлманско население, но и от хора, идващи чак от района на Егейска Тракия и дори от Цариград. Най-забележително е сведението, че участвалите в тези традиционни култови практики тук, ставали "хаджии". Стойността на тази информация се засилва още повече, като се вземе предвид, че всеки каракачански кехая, от югоизточната част на Балканския полуостров е бил задължен от традицията ежегодно да коли курбан - един овен, на върха на Пирин планина. Без съмнение става дума за централно свято място на каракачаните, които с основание в науката се считат за преки етнически наследници на древните траки.

Във втората част на книгата са анализирани античните следи в легендите за Крали Марко, свързани с древнотракийски светилища. Фолклорните разкази и паметниците произхождат от Централна Северна България, Тракия и Македония. В образа на Крали Марко авторът вижда късният фолклорен наследник на мъжкото антропоморфно божество в Древна Тракия, познато ни от трако-римската епоха като тракийският конник - Херос. Анализирани са соларните и хтоничните черти в образа на Крали Марко. Функциите на този митологичен персонаж, аналогични с тези на едно езическо сезонно, вечно оттеглящо се и възраждащо се божество, на бог на бурята и едновременно с това бог на плодородието. Коментирана е връзката на героя с камъка, скалата и свещената планина. Символиката на ръката и кракът му, отличени върху скали, които почти без изключение се определят като древнотракийски светилища. Разгледана е символиката на паницата и лъжицата му, на сабята и боздугана му и др. По този начин чрез природни кодове, често само изкуствено маркирани със "следите" от езическото божество, древният мит е бил закрепван върху релефа на местността. Така древнотракийската езическа религия е превръщала "суровото във варено", природните форми в културни феномени, една част от които са достигнали до нас като Крали Марков легендарен епос. Разбира се всичко това е придружено с множество още по-късни наслоения. В тази част са коментирани и няколко новооткрити живи лечебни култови практики, регистрирани върху древнотракийски мегалитни светилища, свързани пряко или косвено с Крали Марковия легендарен епос.

Накрая, на базата на цялостния анализ, авторът изказва генерално становище, че ако в тракийските светилища, откриваме по археологически път материалните следи от древните култови практики, то в коментираните легенди, посветени на тях личат следите от древния мит, който навярно се е разказвал там или най-малкото е определял семантично религиозните ритуали. В заключение авторът сочи, че според него този комплексен подход към информацията на терена е една от големите реални възможности за по-дълбокото вникване в духовността на стария свят.

 

ИЗВАДКА ОТ КНИГАТА

Автор: Васил Марков
ISBN 954-680-241-7
Издателство: Университетско издателство "Неофит Рилски", 2002 г.