Част от колегиума на Университетския научно-изследователски център за древни европейски и източно-средиземноморски култури при Факултета по изкуствата на  Югозападния университет "Неофит Рилски" участва в документирането на мрежа от  тракийски скални светилища в сърцето на Западни Родопи. С това на практика продължават теренните изследвания  в едни от най-неизвестните и трудно достъпни региони в рида Дъбраш на Западните Родопи, а именно територията между средното течение на р. Места и връх Беслет. Високата концентрация на големи скални светилища в подножието на връх Беслет например предполага племенен център или пред-държавно обединение на планинските тракийски племена в региона.

Светилищата са концентрирани около впечатляващи скални феномени, които се явяват своеобразни маркери, естествени укрепени и наблюдателни центрове сред морето от гори. Те от своя страна кореспондират едно с друго като имат пряка визуална връзка. В най-значимите има солиден културен пласт, сочещ дългата култова употреба и концентрацията на големи групи от поклонници в тракийската древност. Около някои от скалите личат следи от архитектурни елементи - свидетелство, че обожествените в античността материкови скали са били допълнително благоустроени (а може би и укрепени) за нуждите на култа.

Дългогодишните теренни наблюдения и използването на съвременните технологии дава възможност за запълване на белите петна на картата на мегалитните светилища от района и изграждането на работни хипотези за демографските структури и прилежащи антични селища. Локализираните следи от древна металургия в някои от тях, както и част от местната топонимия дават основание изследваните култови центрове да се свържат с тракийските племена беси и сатри. В територията на тези племена античните автори поставят най-значимото тракийско светилище, от ранга на елинското прорицалище в Делфи, посветено на Дионис Сабазий.

Множеството открити светилища в целия родопски регион, както и в други високи планини, ни кара да преосмислим хипотезата за единичен култов център, за сметка на тази за сакрализирането на мащабна планинска територия. Както показват последните изследвания в проблематиката, контролът на светилищата е тясно обвързан с легитимността на царската власт. В такъв контекст, появата на по късния римски градски център Никополис ад Нестум в подножието на тази част от Родопите вероятно има за цел да замести и старите свети места, разположени високо в планината.

Открит остава въпросът за опазването на този тип недвижими паметници на културата. Повечето от тях са твърде далеч, за да бъдат охранявани и са подложени на системно разграбване от иманяри. Отново сме изправени пред един парадокс, в който местната общност унищожава най-значимите си ресурси за развитие на атрактивни форми на туризъм.

Експедицията се провежда в рамките на Националната научно-изследователска програма "Културно-историческо наследство, национална памет и обществено развитие" (КИННПОР).

ZRodopi1ZRodopi2

ZRodopi3ZRodopi4

ZRodopi5ZRodopi6