Част от колегиума на
Университетския научно-изследователски център за древни европейски
и източно-средиземноморски култури при Факултета по изкуствата
на Югозападния университет "Неофит Рилски" участва в
документирането на мрежа от тракийски скални светилища в
сърцето на Западни Родопи. С това на практика продължават теренните
изследвания в едни от най-неизвестните и трудно достъпни
региони в рида Дъбраш на Западните Родопи, а именно територията
между средното течение на р. Места и връх Беслет. Високата
концентрация на големи скални светилища в подножието на връх Беслет
например предполага племенен център или пред-държавно обединение на
планинските тракийски племена в региона.
Светилищата са концентрирани около
впечатляващи скални феномени, които се явяват своеобразни маркери,
естествени укрепени и наблюдателни центрове сред морето от гори. Те
от своя страна кореспондират едно с друго като имат пряка визуална
връзка. В най-значимите има солиден културен пласт, сочещ дългата
култова употреба и концентрацията на големи групи от поклонници в
тракийската древност. Около някои от скалите личат следи от
архитектурни елементи - свидетелство, че обожествените в
античността материкови скали са били допълнително благоустроени (а
може би и укрепени) за нуждите на култа.
Дългогодишните теренни наблюдения и
използването на съвременните технологии дава възможност за
запълване на белите петна на картата на мегалитните светилища от
района и изграждането на работни хипотези за демографските
структури и прилежащи антични селища. Локализираните следи от
древна металургия в някои от тях, както и част от местната
топонимия дават основание изследваните култови центрове да се
свържат с тракийските племена беси и сатри. В територията на тези
племена античните автори поставят най-значимото тракийско
светилище, от ранга на елинското прорицалище в Делфи, посветено на
Дионис Сабазий.
Множеството открити светилища в
целия родопски регион, както и в други високи планини, ни кара да
преосмислим хипотезата за единичен култов център, за сметка на тази
за сакрализирането на мащабна планинска територия. Както показват
последните изследвания в проблематиката, контролът на светилищата е
тясно обвързан с легитимността на царската власт. В такъв контекст,
появата на по късния римски градски център Никополис ад Нестум в
подножието на тази част от Родопите вероятно има за цел да замести
и старите свети места, разположени високо в планината.
Открит остава въпросът за
опазването на този тип недвижими паметници на културата. Повечето
от тях са твърде далеч, за да бъдат охранявани и са подложени на
системно разграбване от иманяри. Отново сме изправени пред един
парадокс, в който местната общност унищожава най-значимите си
ресурси за развитие на атрактивни форми на туризъм.
Експедицията се провежда в рамките
на Националната научно-изследователска програма
"Културно-историческо наследство, национална памет и обществено
развитие" (КИННПОР).
