Представените във фотоизложбата
мегалитни светилища са проучвани в рамките на теренни обхождания,
започнали през 2007 г. с подкрепата на доц. д.н.к. Васил Марков от
ЮЗУ "Неофит Рилски", сдружение "Борей 2009", кметството на гр.
Стрелча и местни жители. От 2010 проучванията се извършват под
ръководството на доц. д-р Алексей Гоцев от Национален
археологически институт с музей при БАН. От 2011 година към екипа
се присъединиха и археоастрономите д-р Алексей Стоев и д-р Пенка
Мъглова от филиала на Института по слънчево-земни изследвания при
БАН в Стара Загора.
При теренните обхождания са
изследвани обектите, намиращи се в местностите Кулата, Скумсале,
Пастолов Камък, Качулата, Студен кладенец, Исара и др. Откритите
мегалитни паметници впечатляват със своята концентрация и
мащабност. В следствие на добрата си експозиция, светилищата имат
видима връзка, както помежду си, така и с други обекти от района на
централна Средна гора, Рила и Западните Родопи.
Светилището в местността "Скумсале"
с впечатляващите си размери (дължина 1300 м. и широчина 600 м.)
едно от най-големите на територията на България. Състои се от
последователно разположени скални групи. Всяка от тях е "приобщена"
към паметника по различен начин, като за целта са оформени скални
арки, дромоси и площадки, "трон", "пирустии", провирачки и прочее.
Централната скална група, с дължина от 54 м. и широчина от 10-12 м.
е с различни по големина и форма вкопавания, свързани помежду си с
улеи.
Обектът в местността "Качулата"
представлява изолиран скалист връх с отлична експозиция във всички
посоки. В най-високата част е изправен голям вретеновиден монолит,
който доминира над цялата околност. По скалните блокове ясно личат
следи от човешка дейност - два мегалитни "трона" с различна
ориентация - единият обърнат на изток, а другият на североизток;
вкопавания в различна форма - овални, елипсовидни, тип "казан" и от
така наречените "маркови стъпки". Самото възвишение от северната
част е заобиколено от неголеми скали, разположени равномерно и със
следи от обработка по тях. Това са така наречените "пазители" на
свещеното пространство.
Централно място в светилището от
местността "Исара" заема изключително внушителна скална арка от
обработени скални късове, поставени един върху друг. Ориентацията
на главния вход е север-юг, а от източната страна, посредством
вкопаване се проектира "слънчево зайче". По скалните групи около
нея ясно личат следи от човешка дейност.
Светилището в местността "Пастолов
камък" е най-малко по размери. Централно място в него заема монолит
с оформено елипсовидно вкопаване, северната част на което е с улеи.
Тук е и най-голямата по размери "пирустия", стъпила върху два
подпорни камъка и със заравнена покривна плоча.
Въпросите, които стоят пред
изследователите са разнородни, свързани както с чисто техническото
изграждане на обектите, така и с тяхната функционалност. Интерес
предизвикват вкопаванията под пиростиите на Кулата, Скумсале и
Пастолов камък. Местоположението им не позволява да са изсечени при
сегашния вид на съоръжението. Една от скалните групи в местността
Скумсале е заобиколена в полукръг от вода. Възможно ли е да има
повтаряемост с жаба могила? Светилищата са родови, племенни или
имат общоетническо значение за древните траки? Скалните паметници
следват един след друг, на сравнително малко разстояние по между
си. Възможно ли е да е съществувал свещен път помежду им и какви са
неговите параметри? Надяваме се да достигнем до много от отговорите
при предстоящите изследвания.
Проблемите, които поставят
мегалитните паметници в района на гр. Стрелча са свързани както с
организацията на тракийското сакрално пространство, така и с
правилната им датировка и класификация. Предстои те да бъдат
разрешавани при предстоящите интердисциплинарни изследвания -
културологични, археологически, археоастрономически, геоложки,
етнографски и прочее.
Крайно наложителна е и
своевременната социализация на паметниците. Надяваме се така
Стрелча да продължи да се утвърждава като желана туристическа
дестинация.