Strelcha Nikoleta

Представените във фотоизложбата мегалитни светилища са проучвани в рамките на теренни обхождания, започнали през 2007 г. с подкрепата на доц. д.н.к. Васил Марков от ЮЗУ "Неофит Рилски", сдружение "Борей 2009", кметството на гр. Стрелча и местни жители. От 2010 проучванията се извършват под ръководството на доц. д-р Алексей Гоцев от Национален археологически институт с музей при БАН. От 2011 година към екипа се присъединиха и археоастрономите д-р Алексей Стоев и д-р Пенка Мъглова от филиала на Института по слънчево-земни изследвания при БАН в Стара Загора.

При теренните обхождания са изследвани обектите, намиращи се в местностите Кулата, Скумсале, Пастолов Камък, Качулата, Студен кладенец, Исара и др. Откритите мегалитни паметници впечатляват със своята концентрация и мащабност. В следствие на добрата си експозиция, светилищата имат видима връзка, както помежду си, така и с други обекти от района на централна Средна гора, Рила и Западните Родопи.

Светилището в местността "Скумсале" с впечатляващите си размери (дължина 1300 м. и широчина 600 м.) едно от най-големите на територията на България. Състои се от последователно разположени скални групи. Всяка от тях е "приобщена" към паметника по различен начин, като за целта са оформени скални арки, дромоси и площадки, "трон", "пирустии", провирачки и прочее. Централната скална група, с дължина от 54 м. и широчина от 10-12 м. е с различни по големина и форма вкопавания, свързани помежду си с улеи.

Обектът в местността "Качулата" представлява изолиран скалист връх с отлична експозиция във всички посоки. В най-високата част е изправен голям вретеновиден монолит, който доминира над цялата околност. По скалните блокове ясно личат следи от човешка дейност - два мегалитни "трона" с различна ориентация - единият обърнат на изток, а другият на североизток; вкопавания в различна форма - овални, елипсовидни, тип "казан" и от така наречените "маркови стъпки". Самото възвишение от северната част е заобиколено от неголеми скали, разположени равномерно и със следи от обработка по тях. Това са така наречените "пазители" на свещеното пространство.

Централно място в светилището от местността "Исара" заема изключително внушителна скална арка от обработени скални късове, поставени един върху друг. Ориентацията на главния вход е север-юг, а от източната страна, посредством вкопаване се проектира "слънчево зайче". По скалните групи около нея ясно личат следи от човешка дейност.

Светилището в местността "Пастолов камък" е най-малко по размери. Централно място в него заема монолит с оформено елипсовидно вкопаване, северната част на което е с улеи. Тук е и най-голямата по размери "пирустия", стъпила върху два подпорни камъка и със заравнена покривна плоча.

Въпросите, които стоят пред изследователите са разнородни, свързани както с чисто техническото изграждане на обектите, така и с тяхната функционалност. Интерес предизвикват вкопаванията под пиростиите на Кулата, Скумсале и Пастолов камък. Местоположението им не позволява да са изсечени при сегашния вид на съоръжението. Една от скалните групи в местността Скумсале е заобиколена в полукръг от вода. Възможно ли е да има повтаряемост с жаба могила? Светилищата са родови, племенни или имат общоетническо значение за древните траки? Скалните паметници следват един след друг, на сравнително малко разстояние по между си. Възможно ли е да е съществувал свещен път помежду им и какви са неговите параметри? Надяваме се да достигнем до много от отговорите при предстоящите изследвания.

Проблемите, които поставят мегалитните паметници в района на гр. Стрелча са свързани както с организацията на тракийското сакрално пространство, така и с правилната им датировка и класификация. Предстои те да бъдат разрешавани при предстоящите интердисциплинарни изследвания - културологични, археологически, археоастрономически, геоложки, етнографски и прочее.

Крайно наложителна е и своевременната социализация на паметниците. Надяваме се така Стрелча да продължи да се утвърждава като желана туристическа дестинация.