Проучването на скалните светилища в
Югозападна България през 2020 г. беше насочено главно към фото
документирането им с дрон (DJI Phantom 4 Pro с фотоапарат Canon
SX230HS PowerShot). Тази иновативна технология даде много нови
възможности
- покриване на по-обширна територия;
- локализиране на нови обекти,
- разкриване на подробности от територията на вече известните
обекти;
- разкриване на следи от човешка дейност на трудно достъпни
локации;
- изясняване на визуални връзки между обекти;
- създаване на по-общ топографски поглед и т.н.
Фотодокументиране на
скално светилище Митровица
GPS Координати
N 41. 49. 48, 871
E 23. 46. 36, 159
Скално светилище Митровица е
разположено между селата Места и Рибново. Върхът доминира над с.
Места и има специфична, открояваща се на релефа форма.
Основното теренно наблюдение се концентрира в подножието на
Митровица - местността "Падала". Наблюдава се кръглата структура с
диаметър около 25 м., вероятно естествена скала, върху която има
натрупан културен пласт. Културният пласт е разрушен в по голямата
си част от иманярска инвазия, която продължава вече повече от 15 г.
Северно от нея личат следи от сграда, като въздушното заснемане
очерта зид със значителна дължина.
Фото документирана беше и скала със скална арка, използвана за
народни лечебни практики.
Фотодокументиране на
скално светилище Кара кая
GPS Координати
N 41. 49. 48, 871
E 23. 46. 36, 159
Скално светилище Кара кая доминира
на релефа на Западните Родопи със специфичната си форма и надморска
височина. При заснемането му с дрон, доминантното положение на
светилището се открои още по-мащабно. Това ни дава основание да
считаме, че е представлявало своеобразен събирателен
търговско-обменен и административен център за региона в
древността.
Северно са котловините на Медени поляни, северозападно са
котловините, образувани от реките Матан дере и Седруле, в които
също са локализирани антични селища, на юг са удобните за
животновъдство, дърводобив и рударство терени, спускащи се до
Места.
Светилищата Митровица и Кара кая имат визуална връзка по между си,
поради което е вероятно да фланкират пътно трасе и да са зони на
комуникация между отделни племенно-родови групи.
Фотодокументиране на
тракийска крепост край с. Горно
Дряново
GPS координати
N 41. 39. 46, 116
E 23. 50. 18, 149
Крепостта е описана през 1987 от
Дремсизова-Нелчинова и носи белезите на типична малка крепост,
използваща основно даденостите на релефа. Все още на места личат
сухите зидове от ломен камък. Към днешна дата обектът е в
тежко състояние, тъй като е полуразрушен от иманяри. Използвана е
земекопна техника, с която е прокарана траншея от северната стена
почти до центъра на обекта. За съжаление местното население не
осъзнава туристическия потенциал на крепостта, а се стреми към
нейното безпредметно разрушаване.
Фотодокументиране на скално светилище
Кара таш
GPS координати
N 41. 45. 41, 825
E 23. 51. 11, 059
Скалното светилище Кара таш е
класически скално-изсечен топос и представлява скално плато с
масивна, изразена западна част, доминирана от огромна скала с
височина около 15 м. Платото е с ориентация север - юг. Южната му
част полегато се спуска към дефилето на р. Вищерица, на север
отвежда на към вътрешните ридове на Западните Родопи.
По време на теренните проучвания през 2020 г. установихме, че
светилището е разорано с булдозер, при което културният пласт около
скалата е унищожен в по-голямата си част. На местата, на които е
запазен, се вижда напластяване с дебелина около 1 м. Регистрираната
в изклюително висока концентрация керамика е със сиво-черен цвят,
груба, недобре изпечена и с множество силикатни примеси. Наблюдават
се и фрагменти от букелна украса.
В източната част на платото са локализирани фрагменти отухлена
обмазка, вероятно части от глинобитно огнище "есхара". Открити са
също така няколко метални предмета - фрагмент от ножче, скоба,
цилиндричен предмет (вероятно накрайник или дръжка). Върху високата
западна скала е локализиран фрагмент от съд, поправен с оловна
пломба. Върху самата скала също има значителен културен пласт, на
места достигащ до 60 см, отново разрушен от иманярите.
Самата скала от запад е отвесна, а подстъпът е от полегата
североизточна част. От там се достига до няколко "култови"
площадки. Първата, която е и най-ниска, открива гледка на запад -
северозапад и е маркирана с малко неправилно изсичане.
За да се достигне до следващото, по-високо ниво, може да се
използва естествен процеп между скалите, който извежда към
следващата значително по-висока югозападна площадка. Тя е добре
заравнена и върху нея се наблюдават три добре оформени кръгли
изсичания с диаметър около 15-20 см и дълбочина около 8 см.
От нея има преход към южната, най-висока площадка, която също е
равна, но не бяха забелязани скално-изсечени жертвеници. Това,
което трябва да се отбележи тук е, че към тази най-висока част на
скалата, паралелно с процепа, който води до югозападната по-ниска
площадка, се изкачва масивно стълбище, което може би е естествена
стъпаловидна структура, но е възможно да е дооформено, за да се
получат заравняванията на стъпалата.
В подножието на този подстъп иманярската инвазия е разкрила малка
пещера или скален заслон. Наблюдението на изкопа показа сравнително
по-бедна на материали пръст, за разлика от околните нива и площадки
по билото на скалата, където личи значителен културен пласт, с
висока концентрация на керамични фрагменти.
Местност
Скребатско
GPS координати
N 41. 45. 50, 804
E 23. 49. 43, 147
Mестността Скребатско е
изключително интересна, тъй като е удобна за обитаване планинска
котловина. Котловината е обградена от високи била и върхове, голяма
част от които завършват със скали, маркирани с изсичания, вероятно
използвани за култови практики. Останките от антични селища,
некропол, както и сегашните колиби и пастирски летовища показват,
че е била използвана от пастирското население в региона от
Античността. При изкопни работи горските работници са открили две
късноантични малки бронзови монети, които ни предоставиха, а ние
предадохме в РИМ Благоевград (Протокол № 6 / 15.07.2020 г).
Фото документиране на
скално светилище Салъков
бук
GPS координати
N 41. 46. 34, 447
E 23. 49. 38, 542
Скалното светилище Салъков (Салъов)
бук представлява монолит с овална форма, ситуиран на едноименния
изявен конусовиден връх. В южното подножие на монолита има ниша с
отвор на североизток, който под формата на полукръгла арка извежда
навън към източното подножие на скалата. В нишата се наблюдават
множество скални вдлъбнатини, наподобяващи структурата на пчелна
пита. На върха на монолита е ситуиран голям скално-изсечен басейн,
преливащ в широк канал, който се спуска на изток точно над отвора
на арката. Пред самото светилище има друга скала, известна като
Титимова скала, която пречи на директната връзка от
котловината.
Фотодокументиране на скално
светилище Градището
GPS координати
N 41. 35. 52, 277
E 23. 54. 54, 109
Градището заема скалист хребет,
разположен между три дълбоки речни корита, с много стръмни
склонове. При прелитане на обекта с дрон, освен вече известните и
добре изследвани структури, правят впечатление няколко скални
групи, към които се насочи теренното проучване. Оказва се, че
местността Прав камен, която е северно от пътя Сатовча - Гоце
Делчев, може да бъде приета като част от комплекса. На мястото също
се регистрира керамика, което показва, че светилището в местността
Градището е доста по-мащабно и реално заема целия хребет от двете
страни на пътя. Продължихме с проучване на скална група, която
също може да бъде поставена в контекста на скалното светилище,
заради визуалните връзки с него. Важното тук е, че тя е в близост
до трасето на стария път от Грдището и с. Долно Дряново до с.
Долен, към вътрешността на Родопите. Това отново поставя широко
коментирания въпрос за светилищата като пътни маркери и
комуникационни центрове.
Фотодокументиране на скално
светилище Марков камък край с. Долен
GPS Координати
N 41. 36. 46, 132
E 23. 55. 22, 435
Скалното светилище Марков камък,
известно и като Маркова скала или Голем камък, е забележителен
паметник в землището на с. Долен. М. Домарадски и В. Марков
определят камъка като култово място. Домарадски датира керамичния
материал като принадлежащ към Античността и Средновековието. От
друга страна характеристиките на обекта го причисляват към типа
скални жертвеници, за които има вероятност да бъдат и с по-ранна
датировка. Информацията, която ни дава античната и особено
средновековната керамика, е изключително ценна с оглед на това, че
при проведени комплексни проучвания през 2001 г. е
засвидетелствано, че в поверията на местните хора мястото все още е
смятано за свещено и е свързвано с магически лечебни практики.
Стиковането на информацията показва, че мястото е било използвано
почти без прекъсване и че може да се мисли за унаследяване на
локална магическа обредност, свързана със скалните жертвеници и
дъждовната вода, събрана в тях.
Фотодокументиране на
скално изсечена гробница-светилище и разрушен
могилен некропол над с. Жижево
GPS координати
N 41. 33. 12, 994
E 23. 3. 5, 321
Преди да бъде разкрита
скално-изсечена гробница-светилище, първоначално е описана от М.
Домарадски като каменно-землена могила, а след разбиването й от
иманяри, е регистрирана от Д. Гергова.
Вр. Висока Могилица е най-високата точка в региона на с. Жижево.
От върха към могилата със скалната гробница, наречена "Тумбата" или
"Атипова тумба", се спуска полегат склон. При фотодокументирането
на склона с дрон се забелязват няколко кръгли структури, разрушени
от иманяри.
Скална гробница над Жижево е ситуирана на върха на скалисто
възвишение, около което се наблюдава землено струпване с кръгъл
план и диаметър около 30 м. Оста на гробницата е с ориентация
северозапад-югоизток, като входът гледа на северозапад, а дъното е
на североизток. Планът е неправилна елипса. Дълбочината от дъното
към входа е 2 метра. Височината при дъното е 60 см, в средата е 90
см, при входа - 80 см. Ширината при дъното е 60 см, по средата е
100 см, при входа - 80 см. Размерите на входа на съоръжението са:
височина 80 см, ширина 87 см. Наблюдава се засичане на входа за
херметично поставяне и прилепване на каменния капак. Профилирането
на жлеба за капака е с широчина 5 см и дълбочина 12 см, което
предполага доста масивен каменен капак. Част от него е открита и
фотодокументирана. По ръба личат следи от запечатка, най-вероятно
олово. Според кмета на Жижево при откриването, вратата на
гробницата е имала две кръгли дупки, заляти с олово.
По скалите около и над гробницата се наблюдават кръгли жертвеници
с диаметър между 7, 10, 12 см. Наблюдава се също така значителен
керамичен материал.
По време на етнографското проучване бяха локализирани други два
вероятни скално-изсечени топоса:
- Побит камък (отбелязан на топографска карта като Дикилиташ),
където според кмета на Жижево Малин Койруков в имало голям камък с
дълбоки изсичания, за съжаление разрушен от иманяри;
- Червена скала, за която няма информация за изсичания, но се
характерезира с широка панорама
Фотодокументиране на
скалата Купена на брега на р.
Места под с. Буково
GPS координати
N 41. 42. 5, 116
E 23. 42. 28, 181
За Купена се разказва легенда, че
първоначално е бил купа сено, която Господ вкаменил. Легендата има
демиургичен характер и се свързва с изначалното митологично време,
когато небето не било разделено от земята. Този факт, както и
обстоятелството, че скалата, гледна от определен ъгъл, наподобява
човешки силует, ни дава основания да предположим, че е свещен топос
от местната сакрална география. Хипотезата се затвърждава и от
последното проведено проучване, когато заснемането с дрон всъщност
показа наличието на кръгли вдлъбнатини по горната площадка на
скалата, които много приличат на скално-изсечени жертвеници,
откривани върху високите площадки на тракийските скални
светилища.
Литература
Гергова, Д. (2010): Нови данни за
културата на бесите. Изследвания в района на Доспат. В: Цепина,
Чепино, Велинград - хилядолетната история на Северозападните
Родопи. Велинград, стр. 35-40
Гоцев, А. (2003): Проучване на
тракийски култови центрове от I-во хилядолетие пр. н. е. в
Западните Родопи (по археологически данни). - В: В. Марков, А.
Гоцев, А. Янков. Сакралното пространство в древна Тракия.
Благоевград: УИ "Неофит Рилски", стр. 7-46.
Гоцев, А. Марков, В.
(2005): Теренно обхождане с цел издирване на археологически
обекти по проект "Тракийски светилища от Западните Родопи и Пирин"
през 2004 г. В: Археологически проучвания и разкопки
през 2004 година. София, стр. 66-67
Домарадски, М. (1994): Култови места край скали и на
връхове. В: Епохи, 1994/2, стр. 33-36.
Домарадски, М. и кол. (1999): Паметници на тракийската култура
по горното течение на река Места. В: Разкопки и
проучвания кн. XXVI, София
Дремсизова-Нелчинова, Цв. (1987): Археологически паметници в
Благоевградски окръг, София
Марков, В. (2003): Сакрално пространство от Западните Родопи и
Пирин, В: В. Марков, А. Гоцев, А. Янков. Сакралното
пространство в древна Тракия. Благоевград: УИ "Неофит Рилски",
стр. 64-105.
Марков, В. (2007): Културно наследство и приемственост.
Наследство от древноезическите свети места в българската народна
култура. Благоевград: УИ "Неофит Рилски".
Марков, В. (2010): Древнотракийско наследство от българската
народна култура. Велико Търново: Фабер
Марков, В. (2012): Тракийски мегалитни светилища от Западните
Родопи, Пирин и Рила. В: Хетеротопия и природни ресурси,
София стр. 56-89.
Автор на текста: Антон Генов
Редактор и онлайн оформление: Димитрия Спасова