Фотодокументиране на
скално светилище Марков камък под Царев връх
GPS координати
N 41.4.2,590
E 23.18.58,930
Марков камък е едно от най-високо
разположените мегалитни светилища. Намира се на Добро поле в
югоизточното подножие на Царев връх. Надморската му височина е
между 1800-2000 м.
Целта на посещението на Марков камък през 2020 г. в нощта на 20
срещу 21 юни 2020 беше наблюдение и документиране на изгрева на
слънцето в деня на лятното слънцестоене, което според проведено
археоастрономическо проучване трябваше да има конкретни визуални
ефекти, когато слънчеви лъч огрее арката на трилита.
Метеорологичната обстановка беше променлива, което поставяше под
въпрос успеха на наблюдението. През нощта небето се проясни и от
базовия лагер на източния хоризонт се наблюдава изгрева на
изключително ярка звезда. След справка се оказа, че това е Юпитер,
следван от Сатурн.
Като цяло наблюдението на движението на небесните тела може да се
определи като изключително драматично, поради надморската височина
и отдалечеността от всеки изкуствен източник на светлина. В 4 ч.
сутринта хоризонтът от запад - северозапад на Царев връх беше
увенчан от три звезди, които маркираха върха и двете страни на
билото му като дъга. Хоризонтът от изток просветля, но леката
облачност заплашваше да осуети наблюдението. Към 6,18 ч. времето се
проясни и слънцето изгря.
С просветването на слънцето през арката на трилита се образува
лъч, който се проектира върху овалния скален жертвеник, маркиран с
множество изсичания. Гледана от позицията на жертвеника, арката
блести и сияе, като врата през която слънцето слиза на земята.
Фотодокументиране на скално
светилище в циркуса на Попово езеро
GPS координати
N 41.42.35,503
E 23.30.29,387
Циркусът на Поповото езеро в Пирин
е наситен с множество митологична информация, на базата на която
при теренните обходи Васил Марков и екипът му регистрираха голяма
сакрална територия с диаметър около три километра. Откритата
фрагментирана керамика е с датировка I хил. пр. Хр. Важно е да
се подчертае, че сакралната територия има седем подстъпа, пет от
които и до днес носят название "порта" и са маркирани със следи от
култови практики. На брега на езерото е локализирана скала,
маркирана с изсичания, вероятно използвана като естествен скален
жертвеник.
Литература
Гоцев, А. (2003): Проучване на тракийски култови центрове от
I-во хилядолетие пр. н. е. в Западните Родопи (по археологически
данни). - В: В. Марков, А. Гоцев, А. Янков. Сакралното
пространство в древна Тракия. Благоевград: УИ "Неофит Рилски",
стр. 7-46.
Гоцев, А. Марков, В. (2005): Теренно обхождане с цел
издирване на археологически обекти по проект "Тракийски светилища
от Западните Родопи и Пирин" през 2004 г. В: А
Гоцев, А. Марков, В. (2005): Теренно обхождане с цел
издирване на археологически обекти по проект "Тракийски светилища
от Западните Родопи и Пирин" през 2004 г. В: Археологически
проучвания и разкопки през 2004 година. София, стр. 66-67
Марков, В. (2003): Сакрално пространство от Западните Родопи и
Пирин, В: В. Марков, А. Гоцев, А. Янков. Сакралното
пространство в древна Тракия. Благоевград: УИ "Неофит Рилски",
стр. 64-105.
Марков, В. (2007): Културно наследство и приемственост.
Наследство от древноезическите свети места в българската народна
култура.Благоевград: УИ "Неофит Рилски".
Марков, В. (2010): Древнотракийско наследство от
българската народна култура. Велико Търново: Фабер
Автор на текста: Антон Генов
Редактор и онлайн оформление: Димитрия Спасова