Проучванията на западните части на Славянка бяха проведени през 2009 г. От теренните етнографски изследвания с жители на с. Парил стана ясно, че старото местно име на Голям Цари връх е Алиботуш, а старото местно име на Гоцев връх е Голям Цари връх. Сред местните топоними се открояват Малък Цари връх, Вълтаря и Хамбар дере, които са географски обвързани едни с други и представляват интерес за изследване.

Хамбар дере и Вълтаря

Хамбар дере представлява дълбок каньон, ориентиран север-юг, разположен в подножието на Алиботуш и Малък Цари връх. Каньонът завършва високо върху северозападния склон на Малък Цари връх като импозантна отвесна скала, в която на височина около 5 м. е изсечен "Вълтаря". Фасадата му се състои от две арки, много добре оформени от североизток и запад. До вътрешността на съоръжението води тясна, наклонена рампа, изсечена в скалата и отвеждаща до западната арка, която се явява вход на скално-изсечения паметник. Веднага след входа, до южната стена на помещението, е изсечен кръгъл като план каменен съд с диаметър 45 см. По сведение на нашия водач, съдът е служел за събиране на вода, капеща от свода на помещението.

Slavyanka 3 Slavyanka 1
Каньонът Хамбар дере Вълтаря

Пред североизточната арка на Вълтаря е изсечена дълга и тясна площадка. Ако се съди по местонахождението й, трябва да се свърже с обредни практики, посветени на слънчевия култ в древността. Свидетелство за това е ориентацията на арката на североизток към някой от ранните изгреви на слънцето на хоризонта. В същата посока през процепа на каньона се вижда Ляски връх със скалното светилище в най-високата му част, където на 22 май, т.е. около 1 месец преди деня на лятното слънцестоене, се коли черен овен точно при изгрев слънце.

Slavyanka 2 Slavyanka 4
Североизточната арка на Вълтаря Поглед към Лясковския връх от североизточната арка на Вълтаря

В заключение можем да изкажем предположението, че "Вълтаря" е скално-изсечено, пещерно мистериално светилище. Липсата на датиращи материали обаче е сериозен проблем, тъй като в този си вид изследваният мегалитен паметник би могъл да произхожда и от средновековната епоха.

Легендарният материал обвързва Хамбар дере с легенди от типа "змей отвлича мома". Най-подробната, известна ни към настоящия момент легенда, е публикувана от родения през 1922 г. в Стара Ловча, но израсъл в Пазарджишко,  Костадин Ваклев в книгата "Романът на моя живот". Легендата е разказвана от майка му - Николина Ваклева:

Силна вихрушка отвлякла най-хубавата мома от Ловча. Търсили я навсякъде, но не могли да я намерят. Най-усърден бил баща й, поради което една вечер тя му се явила насън и разказала какво се е случило. Момата била отвлечена от змей, с когото живеела на Али Ботуш в пещера в Хамбарите. Поканила баща си на гости и показала пещерата-дом. На изпроводяк го дарила с торба и му заръчала да я отвари, след като се прибере. По пътя обратно бащата се почудил какво има в торбата, защото била много лека. Отворил я и видял люспи от кромид. Ядосал се, изхвърлил ги, но запазил торбата. Когато се прибрал, от нея паднала жълтица. Така той, заради неверието си, останал сиромах и повече не видял дъщеря си (Спасова 2021; Икономов 2016:98).

 

Али ботуш

В семантичен план Вълтаря трябва да се разглежда в комплекс с разположения над него вр. Алиботуш, за който също разполагаме с интересен легендарен материал, в това число легенди за стария Пирински змей, който владеел земите на юг от Пирин и живеел в планината Славянка (Алиботуш). Според легендата стария змей живеел в планината Алиботуш и работата му била да мести облаците, да докарва дъжд и да праща светкавици и гръмотевици.

Археологическото обхождане на Алиботуш също се състоя през 2009 г. В северното му подножие в м. "Въпата" е разположен неголям скален връх, в чието подножие бяха регистрирани фрагменти от тракийска керамика, работена на ръка и отнасяща се най-общо към І хил. пр. Хр. Този факт дава основание да се изкаже предположението, че се касае за малко крайпътно светилище за достъп към най-високата част на планината и връх Али ботуш.

Slavyanka 5 Slavyanka 6
Алиботуш Малък Цари връх

На югоизток от Алиботуш е разположен Малък Цари връх. Върхът е гол, частично пострадал от ерозията. През него преминава понастоящем южната ни граница с Р. Гърция.

В североизточното подножие на върха беше регистрирана малка пещера, описана в етнографските сведения на Иван Попов от с. Парил по следния начин:

Горе има малка пещера на самия връх. Има коритца така да отидеш, да пиеш там - свраките, соколите и някой жаден чобанин навремето. Сега не, то е запустяло. Там сме пиели вода. Тече така капчуци и тече така по мънинко като ракия в селски казан.

И действително в пещерата се наблюдават скално-изсечени басейни, събиращи капеща от свода на пещерата вода. Пет от басейните се намират вътре в пещерата. Четири от тях са разположени край южната стена на пещерата върху грубо оформена правоъгълна и силно удължена площадка, а един в отделна ниша, също вътре в пещерата. Един от басейните е разположен в неголяма ниша при самия вход на пещерата.

Slavyanka 8 Slavyanka 7
Скални ниши и жертвеници Скално-изсечени жертвеници

Изкуствено изсечените басейни дават основание да се счита, че и в случая имаме работа с мистериално скално светилище, също свързано в някаква степен със слънчевия култ, ако се съди по североизточната ориентация на входа на пещерата.

 

Литература:

Ваклев, К. (2002). Романът на моя живот. Пазарджик: Първа частна печатница.

Икономов, Ат. (2016). Село Ловча жертва на безумната жестокост на Великите сили. София.

Спаскова, Д. (2021). Сакрално пространство и обредна система. Благоевград: УИ "Неофит Рилски"