Светилището представлява изключителен интерес поради съхранените и до днес тук народни лечебни практики. Това е най-известната в региона провирачка, чрез която се лекува женско безплодие, психически заболявания (т.е. заболявания на душата), но и всякакви други болести.

До святото място води нарочна жена. Тя е посветена - получила е правото да извършва лечебния обред по наследство от майка си или от много близка кръвна родственица. Първоначално жената извършва обредно измиване на тялото си, защото както тя, така и онзи, който предстои да се лекува, трябва да с ритуално чист. След това повежда болните към светилището, което отстои на около 3.5 км северозападно от селото. Пътят минава през скалистата местност "Кара кая".

Rock archekspedizia 2012-1

Когато достигнат до светилището в Скрибина, жената оставя болните при входа на сакралната територия, представляващ тесен проход между два каменни блока. Тя влиза сама до скалата с арката, моли се, обърната в посока юг, после взема камък, почуква три пъти върху скалата и изрича свещената формула, с която вика сайбията, духът-стопан на святото място. Така става ясно, че лекува не камъкът, а голямата черна змия, която живее тук. Според някои местни народни представи, записани от нас, тя е огромна, космата и дори има брада (АКНЕ 2002: 1-10).

Лечителката кани болния да отиде при нея. Измерва го с червен конец, който поставя върху стълбата или върху сакрализирания камък. После заобикаля и се качва върху високата площадка, разположена южно от арката, почти на върха на скалата. Болният се изкачва по стълбата и се провира. В този момент скалата трябва да го "стисне" - знак, че ще получи лек. Възрастната жената, ръководеща обреда, задължително му подава ръка и той също се озовава на скалната площадка до нея. След това оформя около него ритуален кръг от кълчища и ги запалва. Докато догарят, изрича обредната формула "Ха сега да е здраве!" и хвърля трици на площадката с думите: "Да има за пилците!"

Сега болният с длъжен да хвърли пари върху скалната площадка и да съблече горната си дреха (обикновено е облякъл предварително стара дреха върху нова). Завързва старата дреха върху зелено дърво или я закрепва в цепнатина върху скалите. След това се завърта и се провира (ако може, б.а.) през една по-малка скална арка вляво, озовавайки се отново в позицията "долу" - в подножието на дървената стълба. Обредът се извършва още два пъти, като болният прави на практика три ритуални кръга наляво по сакралната територия (Марков 2005: 63-66)

Краят на лечебния ритуал е белязан от ритуално опалване на арката, заместено в наши дни с гърмеж на пушка или пиратки. Болният излиза от святото място, като хвърля камък през главата си назад и без да се обръща, поема по обратния път. Народното тълкуване е, че вече е получил здраве и няма повече да се връща тук.

Abandonedekspedizia 2012-2

При анализа на представената магическо-лечебна практика на първо място трябва да се отбележи, че в структурно отношение лечителката от позицията "горе" при маркирания със скално изсечен жертвеник вход на сакралната територия на светилището, слиза до скалата с арката и застава в позицията "долу", което в пространствено-семантичния план на митологичното мислене отговаря на подземния свят. Това е мястото, където живее голямата черна змия, която трябва да бъде извикана чрез обредни действия и чрез магическата словесна формула. В такъв смисъл като тип обред това викане на хтоничното божество твърде много прилича на викането на оттеглилия се под земята, вечно умиращ и възраждащ се бог на бурята.

Следващият съществен момент е, че тук не лекува камъкът, а лекува голямата черна змия - митологичният стопан на мястото. Тази представа е тясно свързана с образа на сакрализираната змия от Западните Родопи и с широко разпространеното не само тук вярване, че всяка къща, имот, синор, местност, извор и дори църква си имат стопанин, който най-често се мисли в образа на голяма неотровна змия - смок. Изключително важна е народната представа, че змията може да бъде сайбийка на черква, на храм, каквато всъщност се явява голямата черна змия стопан на светилището в Скрибина.

Едва след като бъде извикан митологичният стопан, започва същинският лечебен обред. Лечителката взема мярка на ръста с червен конец. Обредът е съизмерим с премерването на сянката на човека и магическото отнемане на душата му при обичая вграждане на човек/сянка на човек от българската народна култура, на чийито античен произход обърна внимание още М. Арнаудов (Арнаудов 1972: 428- 435; Николова 2005: 21- 46). В изследвания ритуал по този начин се създава магически двойник на болния, който остава в подземния свят, в отвъдното. Обредът е семантично съизмерим с ритуала по погребването на пръчка с дължината на близнак, когато другият брат е починал.

ekspedizia 2012-3ekspedizia 2012-4ekspedizia 2012-10ekspedizia 2012-9

Следва ритуалното изкачване по стълбата нагоре към светлия просвет в скалата, която от своя страна се явява символ на космическата планина. В структурно-семантичен план това изкачване представлява изкачване по склоновете на космическата планина, равносилно на духовно и религиозно извисяване. Многобройните каменни стълби от тракийските светилища, служещи за преодоляване на двете опозиции в сакрализираната скала - "горе" и "долу", както и редица аналогични антични сведения са сериозни свидетелства за функциите на стълбата и движението нагоре към небесното пространство в древнотракийските митологични представи.

Специален интерес представлява актът на провиране през скалната арка. Необходимостта скалата да "притисне" болния може да се тълкува като ритуално сливане с сакрализираната скала, символ на космическата планина и подредения Космос (Елиаде 1995: 245-273). Възможно е обаче, провирайки се през дупката, болният да повтаря движението на митологичния стопан на святото място - огромната черна змия. Такова тълкуване позволява свалянето и изоставянето на старата дреха, което в семантичен план твърде много напомня за ежегодната смяна на старата кожа на змията, провирайки се през земните дупки и процепи. Смяната на кожата, която, както според древните митологични представи, така и според традиционните народни представи на българите, осигурява на това митологично същество безсмъртие (Беновска- Събкова 1992:29).

Обредното опалване на арката с огън трябва да се свърже с очистителната сила на огъня и с очистителните практики, особено характерни за древноезическите свети места. В тази връзка, както и във връзка с ролята на огнения кръг от обреда в Скрибина, интерес като паралел от българската народна култура представлява описаното от В. Дечов традиционно лекуване на овцете, посредством огнени арки при епидемични заболявания в Средните Родопи (Дечов 1903:90), аналогичните описания за лекуване на чума по говедата в Кюстендилско (Иванов 1918:147), загарянето на хора след провиране през землена арка в корените на орех от Македония и т.н. Митологичната представа е много стара и намира паралели например в опита на Деметра да обезсмърти Демофонт в Елевзина, поставяйки го в огън (Apollod. 1. 5. 1), както и в аналогичните опити на Tетида да премахне смъртната същност на Ахил (Apollod. 3.13.6). В този дух - като обреди на преход тълкува и Сл. Гребенарова ритуалните опалвания като цяло в българската народна култура (Гребенарова 1994:110-151). На практика опалването може да се мисли като предаване на божествения огън, който за индоевропейската древност е Агни - божественият посредник между хората и боговете, осъществяващ прехода между тях в рамките на обреда. Точно като посредник между този и онзи свят познаваме огъня и от описанието на Херодот на прочутото древнотракийско светилище на Дионис Сабазий (Gdt VII, 111).

Tака става ясно, че в наследените от тракийската древност лечебни култово-обредни практики в Скрибина се практикува едновременно култ, наследен от един божествен персонаж, който има едновременно и хтонични змейски черти и соларна характеристика. При това хтоничните обреди са свързани с позицията "долу" - в подземния свят при основата на скалата, а соларните култови практики се извършват "горе" на върха на скалата, символизиращ върха на космическата планина и небесните селения. В литературата отдавна е известно, че този митологичен персонаж, който има и соларни, и хтонични черти, покровител на плодородието и благополучието, притежаващ и лечебни функции е тракийския Дионис (Фол 1994:280-281, Попов 1995:38). Това е върховното мъжко божество в Тракия, което във всичките си хипостази най-често има зооморфна характеристика на змия-змей или най-малкото този митологичен персонаж е негово свещено животно.

Народното тълкуване на поставянето на монети върху скалната площадка в Скрибина e, че болният ги оставя в дар, "плаща си" за здравето, което е получил. Тук е мястото да се обърне внимание на засвидетелстваното многократно по археологически път присъствие на монети, поставяни като дар в тракийските светилища (Филипова, Прокопов 2008: 165-178) - практика, която по-късно е адаптирана и от християнската религия.

rock platformSkribinaScorching

Значително по-голямо внимание в Скрибина заслужава провирането на участника във лечебния обред през втората, по-малка арка, този път в посока надолу и на север, след като е приключил обредът върху високата площадка. Преминавайки през това последно изпитание на терена, той се озовава отново в позицията "долу", при фундамента на скалата и началото на стълбата, а в структурно семантичен план - в подземния свят. Тук специално трябва да се обърне внимание, че движението е наляво, тъй като в символно-митологичен план това е посоката на движение към отвъдното и към смъртта (Теодоров 1999:50-55).

Погледнато в структурно-семантичен и функционален план, в магическата лечебна практика, практикувана в Скрибина наблюдаваме обред на преход, имащ всички характеристики на артефакт от мистериално посвещение, произхождащ от тракийската древност - обред, при който посвещаваният следва пътя на божеството- змия: от подземния свят то излиза през отвора-арка и достига до върха на космическата планина, т.е. до Небесните селения, след което отново се връща в подземния свят. Така, следвайки неговия път във вертикалната структура на подредения космос, посвещаваният е опознал трите сфери на мирозданието по обедно магически път - изоставил е старата си смъртна същност по същия начин, както сакрализираната змия-змей изоставя своята кожа ежегодно - и се е превърнал от обикновен смъртен в посветен в култа към безсмъртието мист (Марков 2007: 211- 221).

Специален анализ заслужава и ритуалното напускане на сакрализираната територия от участника в обреда. Той е длъжен да се движи обратно към изхода на север и нагоре, без да се обръща, хвърляйки камък назад с надеждата повече да не се върне тук. Погледнато в структурно-семантичен план, вече здрав = посветен, участникът в обреда на практика напуска подземния свят, изкачвайки се нагоре към входа/изхода на светилището. Движението твърде много напомня това на Орфей, излизащ според античния мит от подземния свят заедно с любимата си Евридика по една стръмна пътека нагоре. Аналог на нашия обред може да се намери и в забраната, отправена към героя от подземните божества - да не се обръщам назад, преди да напусне сакралната територия на подземното царство (Овид. Метх. X, 31-67).

Според местните народни вярвания, голямата черна змия често стояла на камъка при входа на светилището. Така я виждаме и в друга функция - на пазител на святото място. В образен вид и в почти същото положение ни е позната като огромна змия, навита около дървото при жертвеника от оброчните плочки с тракийския конник (Венедиков 1987:84-89). Трябва да се отбележи също така и местната вяра, че змията стопан сама избирала жената, която ще извършва лечебните ритуали. Показателен е случаят, в който се разказва как старата жена-лечителка от село Крибул била ухапана от същата тази змия. Тогава тя решила, че змията стопан "повече не я иска" и не позволява да води болните тук. Затова предава правото на своята първа братовчедка, а тя от своя страна го предава на дъщеря си, която и досега извършва лечебни обреди, т.е. налице е предаване на артефактите от жреческите функции в рамките на един и същи род, при това по женска линия.

Тук е мястото да напомня, че за близки жречески функции на жена от светилището на Дионис Сабазий в земите на тракийските сатри съобщава Херодот. Ал. Фол изказва хипотезата, че става дума вероятно за сестрата на владетеля в един определено царски култ. Пак той направи паралел с народния култ към Св. Марина, мислена в южнобългарските предели като сестра на Светока Илия (Фол 1994:188-294). Св. Марина, която според изследването на Ив. Георгиева е наследила в култа си от междуречието Струма-Места чертите на древната крито-минойска богиня, покровителка на змиите и дивата природа позната от гръко-римската религия като Артемида - е една от хипотезите на Великата богиня в Тракия (Георгиева 1972:160-174, Попов 1981:102-105).

ekspedizia 2012-6ekspedizia 2012-5

Изследването на вертикалния и хоризонтален градиент на магнитната индукция по повърхността и обема на скалите в Скрибина, проведено през 2012 г. с дигитален USB 3D магнитомер от доц. д-р Алексей Стоев и доц. д-р Пенка Мъглова от Института за космически изследвания и технологии при БАН, в рамките на научно-изследователския проект "Тракийски светилища от Западните Родопи - ІІІ етап", показа стабилни във времето и пространството аномални зони. Зоната на максимален градиент на магнитното поле е в просвета на скалната арка.

ekspedizia 2012-7ekspedizia 2012-8

Текстът е извадка от:

Марков 2007: В. Марков. Културно наследство и приемственост Наследството от древноезическите свети места в българската народна култура. Благоевград. стр. 236-238

Марков 2009: В. Марков. Културно-историческо наследство от култа към сакрализираната змия-змей в земите на тракийските сатри. Благоевград. стр. 73-82

Stoev, Maglova, Banev 2012: Alexey Stoev, Penka Maglova, Boyan Benev. Geomagnetic effects in the landscape and structure of the megalithic sanctuaries on Bulgarian lands. In: Megalithic Monuments аnd Cult Practices - Proceedings of the First International Symposium Ancient Cultures In South-East Europe and The Eastern Mediterranean. pp 256-264