Мегалитното светилище Маркови кули
край град Прилеп в Северна Македония е една от най-значимите скални
сакрални територии на Балканите.
Маркови кули - символ на
космическата планина
Специфична топографска
характеристика на мегалитното светилище "Маркови кули" във вертикал
би могло да се разгледа като символ на структурата на космическата
планина и олицетворяваните от нея три сфери на космическото
пространство.
 |
|
Мегалитното светилище "Маркови кули". Общ поглед от юг,
Прилеп, Северна Македония
Мегалитното светилище "Маркови кули". Общ поглед от юг, Прилеп,
Северна Македония |
Светилището е разположено на
естествена скална площадка, отворена на юг. Изсечена в скалите
стълба в най-южната част на сакралното пространство води към
по-висока и тясна площадка с голяма естествена скална ниша,
маркирана с множество кръгли, скално-изсечени жертвеници. Култовата
площадка и нишата са отворени на юг, откъдето се открива импозантна
панорама към Прилепското поле, както и към точката на зенита на
слънцето. Със слънчевия култ следва да се свърже и монументалната
скална арка, разположена в западната част и ловяща залеза на
слънцето.
 |
|
Мегалитното светилище "Маркови кули". Общ поглед от
юг,
Прилеп, Северна Македония
Монументална скална арка от западната част на мегалитното светилище
"Маркови кули",
Прилеп, Северна Македония |
От изток, към вътрешността на
светилището, пространството пред скалната арка е маркирано от
скално-изсечени жертвеници - свидетелство, че ритуалните действия
са извършвани от тази страна на култовото съоръжение, вътре в
сакрализираната територия, с поглед от изток на запад. Ако се съди
по насочеността на арката на запад, бихме могли да предположим, че
са наблюдавани залезите на слънцето в определен момент от
календарната година, може би в деня на лятното слънцестоене.
Две ритуални стълби в западната
част на култовата площадка на светилището водят към локална, добре
заравнена и по-висока скала. Култовите практики тук навярно са
включвали ритуално изкачване по скално изсечените стъпала до
локалната култова площадка, което в семантичен план би могло да се
тълкува като изкачване по склоновете на космическата планина.
Скално-изсечено стълбище се
наблюдава и в източната част на светилището, водещо на изток и
нагоре към друга, по-висока и маркирана със изсечени жертвеници и
скални ниши площадка. На този етап на изследването бихме могли да
предположим, че се касае за мястото, откъдето е посрещано слънцето,
изгряващо през импозантната скална арка на източния връх на Маркови
кули - "Чардака", разположена на североизток от описаната тук точка
на наблюдение.
 |
|
Мегалитното светилище "Маркови кули". Общ поглед от юг,
Прилеп, Северна Македония
Скално-изсечена стълба, водеща от юг към ритуална площадка в
западната част на
мегалитното светилище "Маркови кули", Прилеп, Северна
Македония
|
Последните две култови площадки,
както и скалната арка от върха на "Чардака", могат да се тълкуват в
символичен план като върха на космическата планина.
Под импозантно срутище от
монументални скали, част от сакралната територия на мегалитното
светилище "Маркови кули", беше локализирано помещение, което може
да се тълкува като символ на Подземния свят. В това сакрално
пространство се слиза от основната площадка по широка, заравнена
скална рампа, която преминава в скално изсечена стълба, водеща в
затвореното пространство под скалите.
Върху добре оформена площадка в
това подземно пространство се наблюдават няколко скални жертвеника
с овална форма и различна големина. Те следва да се тълкуват като
"следи" от култови възлияния в "подземния свят".
По-късно, вероятно в
раннохристиянския период или през Средновековието, помещението е
превърнато в крипта, което личи от няколкото скално-изсечени гроба,
аналогични на останалите, които могат да се наблюдават в скалите на
Маркови кули и които частично са унищожили или пресекли по-ранните
скално-изсечени жертвеници.
Естествени скални отвори, през
които влиза дневната светлина, тук се наблюдават от всички страни.
Специален интерес представляват отворите от югоизток, юг и
югозапад, във връзка с възможността за проникването на слънчеви
лъчи в подземното сакрално помещение в определени дни и часове от
денонощието. В семантичен план, това е равносилно на слизането на
слънцето в подземния свят или може би на свещен брак между
обожественото слънце и земята, отъждествявана с Великата
богиня-майка. За изясняването на този проблем, обаче, са необходими
допълнителни археоастрономически изследвания.
Така, в светилището от западния
връх на Маркови кули край Прилеп можем да разчетем следи от култови
практики, маркиращи трите основни сфери на мирозданието във
вертикален план, отговарящи на трите основни части на космическата
планина - върхът, свързан със слънчевия култ, склоновете -
преодолявани чрез ритуалните стълби, и подземното култово
съоръжение, бележещо позицията долу, символизиращо подземния свят в
и подножието на космическата планина.
Като датировка, най-общо, съдейки
по подемния материал и по данните от проучванията на македонските
изследователи в района на Маркови кули, паметникът следва да се
датира във времето от Бронзовата и Желязната епохи -до Късната
античност.
Извадка от Марков, В. (2022)
Скалното светилище Маркови кули като символ на космическата
планина. В: ThraciaXXVI. In honorem Valeria Fol.
София: БАН. стр. 125-131