Kултурно-исторически,
археологически, археоастрономически и етноложки аспекти
Изследването и съхраняването на
културното наследство и националната идентичност е един особено
важен проблем както в национален, така и в общоевропейски план.
Това е един от основните пътища за обогатяването на културното
многообразие на обединена Европа. В тракийската култура от
Югозападна Тракия в древността особено важно място заемат
тракийските беси. Те са едно от най-големите и най-могъщи
тракийски племена, населяващо високите сурови и снежни планини на
Югозападна Тракия - Западни Родопи, Южна Рила и Пирин. Храбри и
свободолюбиви бесите са известни в древността още като пазителите
на тракийска религия. Бащата на историята - Херодот твърди, че
точно те са свещенослужителите от прочутото в античността тракийско
светилище на Дионис-Сабазий. Според по-късната антична писмена
традиция, в него била предсказана съдбата на Александър Велики и
Октавиан Август, че ще станат владетели на света. Досегашните
проучвания в рамките на националната и международна
научноизследователска програма "Тракийски светилища от Западните
Родопи, Пирин и Рила", на която ЮЗУ "Неофит Рилски" е инициатор и
домакин от 10 години, показват една изключителна наситеност със
значими тракийски светилища в изследвания регион. Няколко от тях,
каквито са тези от Поповото езеро в Централен Пирин, Царев връх в
Южна Рила и Бабяшка чука в Западните Родопи имат характеристиката
на централни и особено значими култови средища на тракийските
беси. Култови средища, които успешно могат да се впишат в
хипотезата за възможна локализация на прочутото в древността
тракийско светилище на Дионис Сабазий. Всичко това ни приближава
към една особено значима научна цел - локализирането и проучването
на едно от най-прочутите прорицалища в античния свят, разположено в
Западните Родопи. Резултат, който би имал не само забележителни
научни и културни, но и значими стопански измерения. Активното
развитие на културния туризъм би подобрило в значителна степен
условията за поминък и качеството на живот в този планински регион,
изпитващ сериозни проблеми в това отношение.
Към всичко това трябва да се
прибави и варварското разрушаване на изследваните паметници от
неконтролируема иманярска инвазия. Считаме, че всичко това
прави предлаганият проект значим, конкурентен и актуален. Към
тези научни резултати на изследователския екип реализиращ този
проект, днес обединен в новосъздадения Университетски център за
древни европейски и източносредиземноморски култури при ЮЗУ "Неофит
Рилски", трябва да се добавят и множеството езикови източници,
легенди и народни обредни практики, свързани с древните светилища
на тракийските беси от изследваната територия. Те също
представляват богат материал от нематериалното културно наследство
и биха могли да се превърнат в мощен ресурс за развитието на
културния туризъм в региона. Всички тези обнадеждаващи за нашата
наука резултати налагат разширяването и задълбочаването на
проучванията върху наследството от древнотракийските светилища в
Западните Родопи. Изследванията досега показват значителна
концентрация на скални арки, които имат характеристиката на древни
тракийски астрономически обсерватории. Това налага
продължаването и задълбочаването на изследванията в тази посока.
Необходимо е пълно обхождане на най-значимите открити от нас
мегалитни светилища от територията на тракийските беси - главно от
рида Дъбраш, и тяхното прецизно документиране. На това е посветена
първата година от теренните проучвания по този проект.
Досегашните ни изследвания в
Западните Родопи показват също, че се очертават два значими
културно-исторически региона със засилена сакрална натовареност и
със забележителна култова приемственост. Единият около връх Персенк
и Чудните Мостове и другият в региона на Бачковския манастир,
Кръстова гора и рида Добростан. Тази е причината да съсредоточим
усилията на екипа ни, съответно през втората и третата година там.
Успешното реализиране на проекта естествено предполага поставянето
и дискутирането на новооткритите паметници в един широк сравнителен
план на древното културно-историческо наследство в този регион на
Балканите и като част от Източното Средиземноморие. В тази
връзка, проектът предвижда изследователската програма да завърши
през 2012 г. с един значим международен симпозиум, посветен на
древните религии и култови практики от Източното Средиземноморие.
Материалите от него ще бъдат издадени като самостоятелен том
на Годишника на Университетския научно-изследователски център за
древни европейски и източносредиземноморски култури.
Осъществяването на този проект
обединява усилията на един екип от разнообразни специалисти -
културолози, историци, археолози, етнолози, археоастрономи от ЮЗУ
"Н. Рилски", партньорите ни от Археологическия институт с музей при
Българската академия на науките, Регионален етнографски музей -
Пловдив, Народна астрономическа обсерватория "Юрий Гагарин",
Институт за слънчево-земни изследвания при БАН както и колегите ни
от чужбина в общата цел за продължаване и задълбочаване на научните
изследвания посветени на тракийската религия и духовност като
цяло.
