На 01.12.2010 г. с публична
презентация на научните резултати пред академичната общност и с
фотоизложба завърши първия етап от проект "Тракийски светилища от
Западните Родопи" на Университетския научно-изследователски център
за древни европейски и източносредиземноморски култури.
Проучванията бяха реализирани съвместно с партньорите на центъра:
Национален археологически институт с музей при БАН - София и
Народна обсерватория "Юрий Гагарин" - Стара Загора. В проучванията
участваха студенти, докторанти и млади учени от катедра
"Културология" на ЮЗУ "Неофит Рилски".
Акцентът при проучванията беше
поставен върху мегалитното светилище "Салъков бук", локализирано от
нас в западното подножие на връх Беслет, Западни Родопи. Откритите
импозантни скални изсичания върху скалната гъба, скалната арка и
каменната "пчелна пита" във вътрешността и свидетелстват за следи
от култ към Великата богиня - майка. Нейният най-ранен зооморфен
образ в Балкано-анатолийския регион е пчелата.
Астрономическите изследвания
установиха, че скалната арка на това светилище е насочена към
изгрева на слънцето в деня на лятното слънцестоене. Това я свързва
със скалните арки от тракийските мегалитни светилища "Цареви порти"
и "Каялийски скали" в Западните Родопи и скалната арка на
импозантното мегалитно светилище край Царев връх в Южна Рила.
Тези научни резултати ни карат да
предполагаме, че "Празникът на възмъжалото слънце" бил особено
популярен в едни от най-големите мегалитни светилища от
Рило-родопския масив.
"Изливането" на скално изсечените
улеи в просветите на скалните арки ни дава основание да мислим, че
става дума за следи от обредна баня - част от древния ритуал в деня
на лятното слънцестоене. Този обред е засвидетелствуван у много
индоевропейски народи.
Друго значимо постижение на
експедицията са новооткритите скално изсечени дискове от Разложкото
поле. Те са символи на слънчевото божество и са поредното
свидетелство за силата на слънчевия култ от земите на тракийските
сатри.
Не на последно място трябва да се
поставят резултатите от етноложките проучвания на терен. Те
установиха следи от архаичния обичай "Стопанова гозба" в
българската народна култура от изследвания регион. Той има
доказан в науката древнотракийски произход.
-=ПРЕЗЕНТАЦИЯ=-