Село Лиляч e разположено в южните
склонове на Конявската планина и е административна част от общ.
Невестино, Кюстендилска област. В пределите на Лиляч има само един
християнски храм - църквата "Св. Георги Победоносец", построената в
най-високата част на местността "Църквището" на около 2 км
североизточно от селото през 20-те години на 20 век.
Църквата буквално е "стъпила" върху
по-древно свещено място, което носи белезите на скалните светилища.
Мястото представлява скална площадка, в чието подножие има система
от естествени скални заслони и малки пещери. В югоизточната част са
разположени скален параклис и група тунели, проходи и скални ниши,
считани за свещени още в праисторически времена.
 |
 |
Църквата "Св. Георги",
разположена върху мегалитните монументи |
Скалнен параклис в подножието
на скалното светилище |
Няколко значителни скални
изсичания са разположени върху скалите. Най-голямата е с удължена,
неправилна форма, ориентирана изток-запад. До ръба на скалата има
още две скални изсичания със значителни размери и
дълбочина.
 |
 |
Склани изсичания, свързани с
Кралимарковия епос |
Склани изсичания |
На изток от светилището има два
скални олтара. На единия от тях,
наречен "Колището", ясно се виждат изсечени в
камъка улеи и тук са се принасяли жертви до средата на XX век.
Другият, известен като "Погачата", е монументален скален изсечен
слънчев диск - най-големият, известен досега от Древна Тракия. До
светилището се намира свещен лековит карстов извор, за който се
смята, че никога не пресъхва (Спасова, 2010).
 |
 |
Скална площадка
"Колището" |
Скална площадка
"Погачата" |
В източното подножие на
"Църквището", непосредствено под храма, е разположен мегалитен
обект, известен като "Провиралката", използван до наши дни за
лекуване на женско безплодие.
Според етнографските сведения
лекуването на безплодие се извършва около Гергьовден - в периода
1-10 май. Ритуалът изисква бездетната жена да си избере побратим.
Преди зазоряване в уречения ден двамата тръгват към Провиралката. В
пълно мълчание по време на изгрева на слънцето се провират през
тесния каменен процеп. След това завиват наляво и се озовават на
равна скална площадка, на която ги чака свещеник, застанал до икона
на св. Богородица. Жената дарява иконата и побратима, след което
свещеникът ги повежда през тесен коридор отново в посока наляво, за
да се озоват пред скален параклис, където отново да отправят
молитва. Обредът завършва в църквата с окончателното побратимяване
на участниците.
 |
 |
Подстъп към "Провиралката"
и мястото, където започвала обредността |
"Провиралката" и скални
жертвеници |
Интересно е да се отбележи също
така, че най-големият празник в с. Лиляч е Гергьовден, отбелязван с
общоселски събор. Два мегалитни обекта са важна част от празника в
миналото - разположените на изток жертвеници - "Погачата" и
"Колището". Именно в "Колището" до средата на 20 век са се колели
курбаните за празника.
Освен християнска обредност, със
светилището се свързват и местни легенди, разказващи как са се
появили най-големите изсичания в скалата. Най-показателна е
легендата, свързваща най-голямото изсичане с Крали Марко, който
прескочил с коня си Конявска планина и копитото на коня се
отпечатало върху скалата. Тя е показателна, т.к. в образа на Крали
Марко са вплетени по-древни представи, водещи към унаследения култ
към конника от тракийската и трако-римската епоха. В полза на това
твърдение може да се разгледа и фактът, че на същото място хората
от село Лиляч правят курбан на св. Георги.
 |
 |
Тунел с ориентация север-юг -
южен подстъп |
Тунел с ориентация север-юг в
близост до скалния параклис - северен подстъп |
През 2018 г. бяха направени
археоастрономически изследвания, които показаха, че отделните
елементи на светилището са свързани с пролетното равноденствие и
зимното слънцестоене.
Литература
Марков, В., Ал. Гоцев, Ант. Генов,
Д. Спасова, Ан. Ифандиев (2021) Мегалитни светилища от
Югозападна България. Благоевград: УИ "Неофит Рилски"
Alexey Stoev1, Penka
Maglova1, Vassil
Markov2, Dimitriya
Spasova2 and Anton
Genov2 (2020). Structure of the sacred
space, astronomical orientation and functional evolution of the
rock-cut monument near the village of Lilych, Kyustendil region,
Bulgaria. In: (Edts Sonja Draxler, Max E.
Lippitsch & Gudrun Wolfschmidt) Proceedings of SEAC
Conference in Graz 2018. Hamburg: Tredition