Село Лиляч e разположено в южните склонове на Конявската планина и е административна част от общ. Невестино, Кюстендилска област. В пределите на Лиляч има само един християнски храм - църквата "Св. Георги Победоносец", построената в най-високата част на местността "Църквището" на около 2 км североизточно от селото през 20-те години на 20 век.

Църквата буквално е "стъпила" върху по-древно свещено място, което носи белезите на скалните светилища. Мястото представлява скална площадка, в чието подножие има система от естествени скални заслони и малки пещери. В югоизточната част са разположени скален параклис и група тунели, проходи и скални ниши, считани за свещени още в праисторически времена.

Lilyach 3 Lilyach 1
Църквата "Св. Георги", разположена върху мегалитните монументи Скалнен параклис в подножието на скалното светилище

Няколко значителни скални изсичания са разположени върху скалите. Най-голямата е с удължена, неправилна форма, ориентирана изток-запад. До ръба на скалата има още две скални изсичания със значителни размери и дълбочина.

Lilyach 4 Lilyach 6
Склани изсичания, свързани с Кралимарковия епос Склани изсичания

На изток от светилището има два скални олтара. На единия от тях, наречен "Колището", ясно се виждат изсечени в камъка улеи и тук са се принасяли жертви до средата на XX век. Другият, известен като "Погачата", е монументален скален изсечен слънчев диск - най-големият, известен досега от Древна Тракия. До светилището се намира свещен лековит карстов извор, за който се смята, че никога не пресъхва (Спасова, 2010).

Lilyach 11 Lilyach 12
Скална площадка "Колището" Скална площадка "Погачата"

В източното подножие на "Църквището", непосредствено под храма, е разположен мегалитен обект, известен като "Провиралката", използван до наши дни за лекуване на женско безплодие.

Според етнографските сведения лекуването на безплодие се извършва около Гергьовден - в периода 1-10 май. Ритуалът изисква бездетната жена да си избере побратим. Преди зазоряване в уречения ден двамата тръгват към Провиралката. В пълно мълчание по време на изгрева на слънцето се провират през тесния каменен процеп. След това завиват наляво и се озовават на равна скална площадка, на която ги чака свещеник, застанал до икона на св. Богородица. Жената дарява иконата и побратима, след което свещеникът ги повежда през тесен коридор отново в посока наляво, за да се озоват пред скален параклис, където отново да отправят молитва. Обредът завършва в църквата с окончателното побратимяване на участниците.

Lilyach 7 Lilyach 9
Подстъп към "Провиралката" и мястото, където започвала обредността "Провиралката" и скални жертвеници

Интересно е да се отбележи също така, че най-големият празник в с. Лиляч е Гергьовден, отбелязван с общоселски събор. Два мегалитни обекта са важна част от празника в миналото - разположените на изток жертвеници - "Погачата" и "Колището". Именно в "Колището" до средата на 20 век са се колели курбаните за празника.

Освен християнска обредност, със светилището се свързват и местни легенди, разказващи как са се появили най-големите изсичания в скалата. Най-показателна е легендата, свързваща най-голямото изсичане с Крали Марко, който прескочил с коня си Конявска планина и копитото на коня се отпечатало върху скалата. Тя е показателна, т.к. в образа на Крали Марко са вплетени по-древни представи, водещи към унаследения култ към конника от тракийската и трако-римската епоха. В полза на това твърдение може да се разгледа и фактът, че на същото място хората от село Лиляч правят курбан на св. Георги.

Lilyach 5 Lilyach 10
Тунел с ориентация север-юг - южен подстъп Тунел с ориентация север-юг в близост до скалния параклис - северен подстъп

През 2018 г. бяха направени археоастрономически изследвания, които показаха, че отделните елементи на светилището са свързани с пролетното равноденствие и зимното слънцестоене.

 

Литература

Марков, В., Ал. Гоцев, Ант. Генов, Д. Спасова, Ан. Ифандиев (2021) Мегалитни светилища от Югозападна България. Благоевград: УИ "Неофит Рилски"

Alexey Stoev1, Penka Maglova1, Vassil Markov2, Dimitriya Spasova2 and Anton Genov2 (2020). Structure of the sacred space, astronomical orientation and functional evolution of the rock-cut monument near the village of Lilych, Kyustendil region, Bulgaria. In: (Edts Sonja Draxler, Max E. Lippitsch & Gudrun Wolfschmidt) Proceedings of SEAC Conference in Graz 2018. Hamburg: Tredition