Тракийското мегалитно светилище "Цареви порти" е разположено на скалист рид на левия бряг на р. Канина, северозападно от с. Ковачевица, Гоцеделчевско. Скалната арка е с трапецовидна форма, изсечена в материковата скала. Във вътрешността й се образува малко помещение, напомнящо преходна пещера, грубо оформено отгоре като свод, който е наполовина рухнал. В центъра на помещението е разположен голям каменен блок, вероятно жертвеник, лежащ в културен пласт.

При югозападния просвет на арката се наблюдава добре подравнена скална площадка със следи от култови обреди - силно фрагментирана тракийска керамика с датировка от старожелязната до елинистическата епоха. Наличието на фрагменти от питоси дават основание да се изкаже предположението, че са изпълнявали функцията на ботроси, аналогични на скалните вкопавания, известни ни от тракийската мегалитна култура, включително и в този регион. През 2001 г. в иманярските изкопи бяха регистрирани и следи от опалвания в културния пласт.

General viewTsarevi porti 1

Скална арка. Общ план                                                                                      Скалната арка

Археологическият материал дава основание да мислим, че и тук, по подобие на голяма част от изследваните в региона мегалитни светилища следите от култовите действия са съсредоточени в два основни центъра, съответно в позициите "горе" и "долу". Погледнато в структурно-семантичен план това са позициите, свързани с небесното пространство и с подземния свят.

При североизточния просвет на арката започва висок скален отвес, в подножието на който се намира малка естествена пещера, завършваща с плитко езеро. В пещерата също се установи наличието на фрагментирана тракийска керамика - свидетелство, че и тя е участвала в култовите практики, извършвани на мегалитното светилище през I хил. пр. Хр.

В най-високата част на хребета, непосредствено над скалната арка се наблюдава могилно струпване, както и разрушения от сграда, южно от могилата.

view from the eastMound heaping

Общ изглед от изток                                                                                    Могилно струпване на върха

Археоастрономическите изследвания показват, че ориентацията на арката е съобразена с лятното слънцестоене, когато, при изгрева на слънцето от разположения на хоризонта връх Попова капа, слънчевият лъч преминава през арката и огрява олтара. Проникването на слънчевите лъчи в пещерата - символ на утробата на Великата богиня, идентифицирана с планината - може да се счита за форма на свещен брак, който трябва да продуцира възраждането на природата за нов живот чрез новото зачатие и с това да осигури плодородието и изобилието през годината.

Топонимът "Цареви порти" е важен за изясняване функцията на светилището. То би могло да се тълкува като артефакт от извършван тук царски обред по обезсмъртяване или периодично обновяване на царската власт. Като доказателство могат да бъдат приведени надгробната тракийска могила, маркираща най-високата част на хребета и разположените край нея следи от разрушение на сграда със сакрален характер.

Tsarevi porti 3Tsarevi porti 4Tsarevi porti 5

На базата на множество паралели с други светилища в Западните Родопи, на археоастрономическите проучвания и на фолклорния материал, свързан с "живите" светилища "Скрибина" и "Градището", бихме могли да изкажем предположение, че на "Цареви порти" са се извършвали обредни провирания, свързани с древните мистериални практики по обезсмъртяването. Вероятно е също така те да са свързани с деня на лятното слънцестоене, който е бил отбелязван в по-голямата част от тракийските светилища в Западните Родопи.

Магнитометричните измервания на мегалитното светилище "Цареви порти" показват, че зоната на максимален градиент на местното магнитно поле е най-силна при входа на скалната арка. Резултатите от интердисциплинарния анализ на източниците ни кара да мислим че става дума за древнотракийско мегалитно царско светилище, свързано с обезсмъртяването на тракийски царе.

Tsarevi porti 6Tsarevi porti 2Tsarevi porti 7

 

Литература

Генов 2018: Антон Генов. Обожествената природа /Скални светилища от Рила, Родопите и Пирин/. Велико Търново.

Гоцев 2008: Алексей Гоцев. Проучвания на тракийските светилища в Западните Родопи. В: Тракийското светилище при Бабяк и неговата археологическа среда. ред. М. Тонкова, Ал.Гоцев. София. стр. 194-135

Марков 2010: Васил Марков. Древнотракийско наследство от българската народна култура.

Марков 2009: Васил Марков. Културно-историческо наследство от култа към змията-змей в земите на тракийските сатри. Благоевград

Марков 2007: Васил Марков. Културно наследство и приемственост. Наследство от древноезическите свети места в българската народна култура. Благоевград. стр. 236-248

Yankov, Markov 2004: Yankov,A., Markov, V. The Holy Spirit Holiday in the village of Novo Lyasky, Gotze Delchev Region. - In: Art and Culture with no Limits. Blagoevgrad: Neofit Rilski, 2004, p. 45-60