Настоящото изследване е резултат на
повече от двадесет годишни теренни проучвания на автора, съвместно
с един чудесен, силно мотивиран и високо квалифициран научен екип
от историци, археолози, етнолози, антрополози, археоастрономи,
обединени като интердисциплинарен научен колегиум в Университетския
научно-изследователски център за древни европейски и
източносредиземноморски култури при Югозападния университет "Неофит
Рилски". Тук специално трябва да благодаря на доц. д-р Алексей
Гоцев от Националния археологически институт с музей при БАН, на
доц. д-р Ангел Янков, от Регионалния етнографски музей в Пловдив,
на доц. д-р Алексей Стоев и доц. д-р Пенка Мъглова от Института за
космически изследвания и технологии при БАН, на гл. ас. д-р
Димитрия Спасова, ас. д-р Антон Генов и гл. ас. д-р Александър
Порталски от ЮЗУ "Неофит Рилски", както и на многобройните ми
докторанти и студенти от катедра "Културология" на Югозападния
университет, които с впечатляваща всеотдайност участваха в
теренните проучвания.
Изследването е базирано основно на
личните ми наблюдения върху паметниците, както разбира се и върху
известните ми археологически, писмени, езикови, епиграфски,
изобразителни и фолклорни източници.
Интердисциплинарният подход към
изследваната материя има амбицията да бъде поредна стъпка по
преодоляването на императивното отношение към мегалитните паметници
в Балкано-Анатолийския регион, като разкрие, доколкото позволява
напредъка на науката в наши дни, тяхната символика, семантичната
натовареност на знаците в мегалитните светилища, връзката им с
древната митология и култови практики, мястото им в религията на
древните народи, населявали Балкано-Анатолийския регион.
Поради необятността на количеството
известни ни вече паметници, както и поради значителния
хронологически обхват на изследването, обхващащ времето от епохата
на Халколита чак до наши дни, аз съм се ограничил до
най-представителните скално изсечени светилища, даващи най-много
информация по изследваната проблематика. Едновременно с това съм се
старал да се покажат представително паметници от различни, в
географско отношение, части на Балкано-Анатолийския регион,
свързани с различни древни етноси - основно траки, фриги, пеони и
елини. Представени са паметници, които съм имал възможност да
изследвам лично на терен.
С цел да бъде разкрита връзката
между символите в мегалитните светилища и древното
религиозно-митологично мислене, изследването е структурирано и
следва основни, често универсални митологични символи. Например,
космическата планина е представена като природен код, а също и в
архитектурен код от сакралните пирамидални структури в
Балкано-Анатолийския регион.
От тази тема, като самостоятелна
глава, е изведена проблематиката, свързана с локализирането на
прочутото светилище на Дионис Сабазий от Древна Тракия.
Макар и не като отделен параграф,
специално внимание е отделено на символиката на божественото яйце,
в повечето случаи представено като природен код. Символ, дълбоко
свързан в древното митологично мислене от Балконо-Анатолийския
регион, Източното Средиземноморие и Класическия Изток с началото на
мирозданието, и с раждането на боговете.
Темата за "Следите на бога" от
мегалитните светилища ме вълнува вече второ дестилатите. Тя е
особено важна за това изследване, тъй като предлага решение на
проблема за превръщането на профанната скала в сакрална, на
"суровото във варено", на природата в култура. Това в голяма
степен обяснява както масовото
присъствие на стъпките на божествата в мегалитните светилища, така
и продължаването, и религиозно-митологичното преосмисляне на този
митологичен символ в рамките на двете по-късни религии тук -
християнството и исляма.
Проблемът за божествените епифании,
като знаци-символи и образи-символи в мегалитните светилища от
изследвания регион, е основополагащ за "избирането" от древното
религиозно-митологично мислене на сакралната скала като природен
код. Навярно в природните, а по късно и дообработени антропоморфни,
зооморфни и фитоморфни силуети/символи в скалите древните жители на
Балкано-Анатолийския регион са виждали неръкотворните образи на
своите божества. Точно богопоявата, наблюдавана върху релефа на
естествената скала от изначалното митологично време, когато са
създадени боговете, света и хората, навярно е причината мястото да
се превърне от профанно в сакрално.
Темата за символите на "свещения
брак" от мегалитните светилища също е дълбоко свързана, както с
раждането на боговете, така и с темата за култово-обредните
практики по обожествяването на тракийските царе. Изследвани са
основно символи като пещери-утроби, скални арки /трилити, менхири и
съчетания от тях. При анализите в голяма степен се уповавам на
резултатите от археоастрономическеските изследвания, дело основно
на археоастрономическия ни екип, съставен от колегите Алексей Стоев
и Пенка Мъглова.
Проблематиката за скалните гъби
навлезе сравнително късно в изследователския ми периметър.
Интересът към нея дължа основно на връзката им с мистериалните
култове, както и особено на съвместните изследвания с проф. Карл
Рак и проф. Евия Холмберг от Бостънския университет, както и с
колегата Ставрос Киотсекоглу от Тракийския университет в Р
Гърция.
Накрая бих желал да поставя един
терминологичен въпрос. Редица автори са склонни да правят разлика
между мегалитни и скално изсечени светилища. Разбира се, те имат
известно основание. Аз считам, че скално-изсечените светилища са
част от по-голямата група на мегалитните светилища, тъй като в
чисто съдържателен план имаме древен култ към голямата/огромната
скала, камък, независимо дали тя е първичен/природен код или е
архитектурно обработена. Още повече, че в скално- изсечените
светилища често се срещат мегалитни съоръжения като менхири,
трилити, долмени... По тази причина аз използвам в текста си
термините "мегалитни светилища" и "скални светилища" като
синоними.
Васил Марков
Извадка