Едни от най-често срещаните
елементи в древнотракийските мегалитни светилища са скалните арки.
Срещаме ги в множество паметници, на базата на което можем да
твърдим, че те са неделима част от сакрализираната в древността
територия.
Археоастрономическите проучвания
показват, че изборът на скалните арки, които винаги се
характеризират с точно определена ориентация е подчертано
преднамерен. Ориентирането на светлия отвор е винаги с източни и
западни азимути на екстремни изгреви и залези на слънцето по време
на слънцестоене. Този факт показва, че древният наблюдател е
избирал този тип скално съоръжение главно за мегалитна
обсерватория, чрез които да определи продължителността на
слънчевата тропическа година, проследявайки движението на слънцето
по небесната сфера.
Голяма част от скалните арки
престават да функционират в края на Античността. При друга голяма
група паметници, обаче се наблюдава забележително
културно-историческо наследство на култово-обредните практики. Тук
се включват мегалитни обекти, на които се практикува обредно
провиране през скални отвори с магически лечебен характер.
Един от най-впечатляващите
паметници от втория тип е скалната арка в местността
Градището ("Поп Минчин камък") край с. Долно Дряново,
Гоцеделчевско (Изображения 1 и 2). Тя представлява класически
кромлех. Арката е насочена на североизток, а фрагментираната ръчно
изработена тракийска керамика свидетелства за следи от древни
култови обреди.
 |
 |
Изображение 1. Мегалитно
светилище "Градището". Скална арка - трилит,
служеща в лечебния обред за ритуално провиране. Следи от
съвременни монети и червени конци от измерването на ръста на
болните. |
Изображение 2. егалитно
светилище "Градището". Скална арка - трилит,
служеща в лечебния обред за ритуално провиране.
Североизточен просвет. |
Магическите лечебни обреди
чрез провиране се практикуват тук до 2003 г. Болните се водят от
70-годишната тогава Атидже Саидова от с. Долно Дряново. Преди да
пристъпи към обредното провиране, възрастната жена трябва да
установи каква е болестта и какъв е най-подходящият лек. За целта
размазва върху квадратна хартия пчелен мед, произнася молитви,
въртейки пръста си в посока обратна на часовниковата стрелка и пита
многократно как да помогне на болния. Ако отговорът на въпросите е
лекуването да се проведе на скалната арка, обредът продължава на
следващия ден рано сутринта. Болният трябва да е облякъл два ката
дрехи, т.е. върху старите носи нови.
Точно преди изгрев
слънце болният и лечителката отиват при скалната арка. Лечителката
се приближава сама и произнася молитви. След това приканва болния
да премине с арката, но с жестове, мълчешком. Провирането
задължително се извършва при обредно мълчание отгоре - надолу, т.е.
в посока от изток на запад, заедно с проникващите в отвора на
култовото съоръжение лъчи на изгряващото слънце.
Върху южния ляв камък се поставя
червен конец, с който предварително е измерен ръста на лекувания.
След провирането, пак там се поставят дребни монети - отплата за
полученото здраве. Излизайки от арката, болният съблича горните си
дрехи и ги оставя върху същия камък или край него - на скалите
наоколо, но винаги от южната, лява на провирането страна.
Макар и силно профанизирана и тук
можем да открием древната култово-магическа практика за връщане в
пещерата утроба на майката земя, където умира и се изоставя
старата, болна същност на човека и той излиза от пещерата оздравял,
т.е. обновен и възроден за нов живот.
Въпреки, че посочената скална арка
- трилит е сред най-дълго използваните елементи от скално светилище
"Градището", мегалитните съоръжения, които то включва са
многобройни, разположени по целия склаист хребет. Непосредствено
южно до трилита в материковата скала са изсечени два силуета на
костенурки, а още по на юг - силуети на водоплаващи птици
(Изображение 3).
Отново южно, на около 150 м се
наблюдава още един трилит, който е полу-разрушен. Пред него е
ситуиран кръгъл каменен жертвеник (Изображение 5).
 |
 |
Изображение 3. Скално светилище
"Градището". Силуети на
скално-изсечени костенурки. |
Изображение 4. Скално светилище
"Градището". Силуети на водоплаващи
птици. Поглед от север
|
 |
 |
Изображение 5. Скално светилище "Градището". Полу-
разрушена скална арка. |
Изображениие 6. Скално светилище "Градището". Силует на
огромно
човешко лице. Поглед от север.
|
Мегалитно светилище "Градището" е
изследвано от екипа на Университетския научно-изследователски
център за древни европейски и източносредиземноморски култури чрез
антроположки и археоастрономически наблюдения (Изображения 7-10) и
резултатите са публикувани в редица монографии и статии в България
и чужбина.
Непосредствено над този
култов комплекс се наблюдава монументален силует на мъжка глава
(Изображение 6). Още по на юг, по билото на хребета се наблюдава
значителна заравнена скална площадка с изсечен върху нея комплекс
от малки кръгли жертвеници, напомнящ за звездна карта. Южно от него
се наблюдават силуетите на две водоплаващи птици (Изображение 3) и
още едно, по-малко от първото, скално-изсечено мъжко
лице.
 |
 |
| Изображение 7. Скално
светилище "Градището". Теренни изследвания. |
Изображение 8. Скално светилище
"Градището". Тракийска керамика. |
 |
 |
| Изображение 9. Скално
светилище "Градището". Теренни изследвания. |
Изображение 10. Скално
светилище "Градището". Теренни изследвания. |
Литература
Марков, В., Ал. Гоцев, А.
Генов, Д. Спасова, Ан. Ифандиев (2021). Мегалитни светилища от
Югозападна България. Благоевград. УИ "Неофит Рилски".
Свали от
ТУК
Генов, Антон (2018). Обожествената
природа /Скални светилища от Рила, Родопите и Пирин/. Велико
Търново
Марков, В. (2010). Древнотракийско
наследство от българската народна култура. Велико Търново:
Фабер
Марков, В.
(2009). Културно-историческо наследство от култа към
змията-змей в земите на тракийските сатри. Благоевград: УИ "Неофит
Рилски"
Марков, Васил
(2007). Културно наследство и приемственост Наследството от
древноезическите свети места в българската народна култура.
Благоевград: УИ "Н. Рилски"
Марков, В., Ал. Гоцев,
Анг. Янков (2003). Сакрално пространство в Древна Тракия.
Благоевград: УИ "Н. Рилски"
Megalithic Monuments
and Cult Practices Proceedings of the Second International
Symposium Blagoevgrad, 12-15 October 2016