В периода 2006-2010 г. изследователските усилия на експедицията "Тракийски светилища от Западните Родопи, Пирин и Рила", организирана от Университетския научно-изследователски център за древни европейски и източносредиземноморски култури при Югозападен университет "Неофит Рилски", Катедра "Културология" с подкрепата на Национален археологически институт с музей при БАН - София, Регионален етнографски музей "Стою Шишков" - Пловдив, Народна астрономическа обсерватория с планетариум "Юрий Гагарин" - Стара Загора,  бяха съсредоточени в района на Царев връх в южния дял на Рила.

Tsarev vrah 14Tsarev vrah 6

Марков камък е едно от най-високо разположените тракийски мегалитни светилища и е най-сакралната част от огромен сакрализиран в древността комплекс. Намира се в югоизточното подножие на Царев връх, на Добро поле (1800-2000 м. н.в.).

Показателно е разположението на светилището в югоизточното подножие на Царев връх. Според легендарния материал Царев връх в Рила е мястото, на което българският цар Петър I се изкачил, за да разговаря и да се съветва със св. Иван Рилски.Сакралността на района на Царев връх е маркирана и от друга легенда, свързана с Крали Марко - героят живял тук и като доказателство за това се виждат и днес паницата и лъжицата му. Размерите на героя били гигантски - с единия си крак е стъпил на Царев връх, а с другия - на Добро поле. Името "Крали" пряко кореспондира с името на Царев връх. Този факт, заедно с легендата за цар Петър и св. Иван Рилски може да се счита за "следа" от провеждани тук царски ритуали.

Tsarev vrah 1Tsarev vrah 2

Марков камък е маркиран от скална арка - груба, вероятно изкуствено изработена, чрез поставяне на огромна каменна плоча върху две съседни материкови скали. Арката е със слънчева ориентация на изток. В скалата над нея са издълбани две огромни човешки ръце с разперени пръсти, които в народните легенди познаваме като ръцете на Крали Марко. Върху северната носеща скала на арката личат множество изсичания-жертвеници, най-забележителното от които е "стъпката на Крали Марко" с улеи, изтичащи в светлия отвор.

Sacrifical altarsTsarev vrah 11

Това предполага възлияния на сакрализирани течности при култовите практики - вероятно характерните за мистериалните орфически обреди "капкови възлияния отгоре". Част от изсичанията археоастрономическия екип оприличи на съзвездието Плеяди - факт, който има аналог и в други мегалитни светилища - астрономически обсерватории в древността.

Tsarev vrah 13Tsarev vrah 8

Изследваният централен жертвеник на мегалитното светилище край Царев връх в Южна Рила притежава още една по-малка слънчева арка, ориентирана в посока юг. Изградена е по аналогичен начин - чрез поставянето на груб каменен блок върху две близки материкови скали. От северната му страна се наблюдава едната огромна, скално изсечена ръка - Сабазиев символ

Tsarev vrah 4Tsarev vrah 3Tsarev vrah 5

Без съмнение става дума за импозантен мегалитен жертвеник, ориентиран със скалните си арки към три от основните посоки от движението на слънцето - изток, запад и юг. Специален интерес представлява източната арка, която в определен сезон на годината лови някои от ранните изгреви на слънцето.

Tsarev vrah 7Tsarev vrah 9Tsarev vrah 10Tsarev vrah 15

През лятото на 2007 г. доц. д-р Алексей Стоев и доц. д-р Пенка Мъглова - археоастрономическият екип към Центъра за древни култури - установихa, че скалната арка е служела в древността за определяне деня на лятното слънцестоене. Точката на изгрева на слънцето в този ден е маркирана от скална гъба на близкия източен хоризонт, белязана отгоре с цяла система от скално изсечени жертвеници и улеи. При изгрева на слънцето слънчевите лъчи преминават през арката и прониквайки на запад, огряват огромен каменен блок с форма на яйце, маркирано в горната си източна част от множество изсечени в скалата жертвеници. Точката на залеза на слънцето в деня на лятното слънцестоене, наблюдавана от Марков камък е вр. Куртман, на който при теренни проучвания беше регистрирано култово съоръжение с овална форма или кръг с диаметър 10 м., унищожено от иманярска инвазия. Посочените факти дават основание да се твърди, че именно денят на лятното слънцестоене е свързан с извършването на астрономическите наблюдения и на основните култово-обредни практики тук в древността.

С концентрация от скални жертвеници e маркирана и точката на есенното и пролетното равноденствие на връх Вододела, отстоящ на около 2,5 км. югоизточно от арката. Най-сакралната точка е маркирана с жертвеник, изсечен с формата на голяма човешка длан.

Rock arch stone egg

Установяването на деня, разширява значително възможностите за реконструиране на извършваните в древността обреди, чрез паралели с обредите, известни за празника на лятното слънцестоене от античните писмени източници, както и с традиционните народни обредни практики на Еньовден в българската народна култура и в народната култура на редица други европейски народи, принадлежащи като генеалогия към индоевропейските като:

- Широко разпространената традиционна народна практика на обредна баня;

- Водата, превръщана по обредно-магически път в "жива";

- Обредът за здраве чрез провиране и т.н.

Най-ранният артефакт, открит при теренното археологическо обхождане на територията на светилището, е кремъчен връх на стрела, датиращ от късната бронзова епоха. Керамичният материал се отнася най-общо към втората половина на I хил. пр. Хр. и IV-V век сл. Хр.

Flint Arrowancient pottery

Кремъчна стрела. Късна бронзова епоха                                                        Тракийска и късноантична керамика

 Rock mask

Скална маска-жертвеник