В периода 2006-2010 г.
изследователските усилия на експедицията "Тракийски светилища от
Западните Родопи, Пирин и Рила", организирана от Университетския
научно-изследователски център за древни европейски и
източносредиземноморски култури при Югозападен университет "Неофит
Рилски", Катедра "Културология" с подкрепата на Национален
археологически институт с музей при БАН - София, Регионален
етнографски музей "Стою Шишков" - Пловдив, Народна астрономическа
обсерватория с планетариум "Юрий Гагарин" - Стара Загора,
бяха съсредоточени в района на Царев връх в южния дял на
Рила.
Марков камък е едно от най-високо
разположените тракийски мегалитни светилища и е най-сакралната част
от огромен сакрализиран в древността комплекс. Намира се в
югоизточното подножие на Царев връх, на Добро поле (1800-2000 м.
н.в.).
Показателно е разположението на
светилището в югоизточното подножие на Царев връх. Според
легендарния материал Царев връх в Рила е мястото, на което
българският цар Петър I се изкачил, за да разговаря и да се съветва
със св. Иван Рилски.Сакралността на района на Царев връх е
маркирана и от друга легенда, свързана с Крали Марко - героят живял
тук и като доказателство за това се виждат и днес паницата и
лъжицата му. Размерите на героя били гигантски - с единия си крак е
стъпил на Царев връх, а с другия - на Добро поле. Името "Крали"
пряко кореспондира с името на Царев връх. Този факт, заедно с
легендата за цар Петър и св. Иван Рилски може да се счита за
"следа" от провеждани тук царски ритуали.
Марков камък е маркиран от скална
арка - груба, вероятно изкуствено изработена, чрез поставяне на
огромна каменна плоча върху две съседни материкови скали. Арката е
със слънчева ориентация на изток. В скалата над нея са издълбани
две огромни човешки ръце с разперени пръсти, които в народните
легенди познаваме като ръцете на Крали Марко. Върху северната
носеща скала на арката личат множество изсичания-жертвеници,
най-забележителното от които е "стъпката на Крали Марко" с улеи,
изтичащи в светлия отвор.
Това предполага възлияния на
сакрализирани течности при култовите практики - вероятно
характерните за мистериалните орфически обреди "капкови възлияния
отгоре". Част от изсичанията археоастрономическия екип оприличи на
съзвездието Плеяди - факт, който има аналог и в други мегалитни
светилища - астрономически обсерватории в древността.
Изследваният централен жертвеник на
мегалитното светилище край Царев връх в Южна Рила притежава още
една по-малка слънчева арка, ориентирана в посока юг. Изградена е
по аналогичен начин - чрез поставянето на груб каменен блок върху
две близки материкови скали. От северната му страна се наблюдава
едната огромна, скално изсечена ръка - Сабазиев символ
Без съмнение става дума за
импозантен мегалитен жертвеник, ориентиран със скалните си арки към
три от основните посоки от движението на слънцето - изток, запад и
юг. Специален интерес представлява източната арка, която в
определен сезон на годината лови някои от ранните изгреви на
слънцето.
През лятото на 2007 г. доц.
д-р Алексей Стоев и доц. д-р Пенка Мъглова -
археоастрономическият екип към Центъра за древни култури -
установихa, че скалната арка е служела в древността за определяне
деня на лятното слънцестоене. Точката на изгрева на слънцето в този
ден е маркирана от скална гъба на близкия източен хоризонт,
белязана отгоре с цяла система от скално изсечени жертвеници и
улеи. При изгрева на слънцето слънчевите лъчи преминават през
арката и прониквайки на запад, огряват огромен каменен блок с форма
на яйце, маркирано в горната си източна част от множество изсечени
в скалата жертвеници. Точката на залеза на слънцето в деня на
лятното слънцестоене, наблюдавана от Марков камък е вр. Куртман, на
който при теренни проучвания беше регистрирано култово съоръжение
с овална форма или кръг с диаметър 10 м., унищожено от
иманярска инвазия. Посочените факти дават основание да се твърди,
че именно денят на лятното слънцестоене е свързан с извършването на
астрономическите наблюдения и на основните култово-обредни практики
тук в древността.
С концентрация от скални жертвеници
e маркирана и точката на есенното и пролетното равноденствие на
връх Вододела, отстоящ на около 2,5 км. югоизточно от арката.
Най-сакралната точка е маркирана с жертвеник, изсечен с формата на
голяма човешка длан.
Установяването на деня, разширява
значително възможностите за реконструиране на извършваните в
древността обреди, чрез паралели с обредите, известни за празника
на лятното слънцестоене от античните писмени източници, както и с
традиционните народни обредни практики на Еньовден в българската
народна култура и в народната култура на редица други европейски
народи, принадлежащи като генеалогия към индоевропейските като:
- Широко разпространената
традиционна народна практика на обредна баня;
- Водата, превръщана по
обредно-магически път в "жива";
- Обредът за здраве чрез провиране
и т.н.
Най-ранният артефакт, открит при
теренното археологическо обхождане на територията на светилището, е
кремъчен връх на стрела, датиращ от късната бронзова епоха.
Керамичният материал се отнася най-общо към втората половина на I
хил. пр. Хр. и IV-V век сл. Хр.
Кремъчна стрела. Късна
бронзова епоха
Тракийска и късноантична
керамика
Скална маска-жертвеник
Литература:
Генов, Антон (2018).
Обожествената природа. Скални светилища от Рила, Родопите и
Пирин. Велико Търново: Фабер
Марков, В., Ал. Гоцев, А. Генов, Д.
Спасова, Ан. Ифандиев (2021). Мегалитни светилища от Югозападна
България. Благоевград. УИ "Неофит
Рилски". Свали
от ТУК
Марков, В. (2010). Древнотракийско наследство от българската
народна култура. Велико Търново: Фабер
Марков, В. (2009). Културно-историческо наследство от
култа към змията-змей в земите на тракийските сатри.
Благоевград: УИ "Неофит Рилски"
Марков, Васил (2007). Културно наследство и приемственост
Наследството от древноезическите свети места в българската народна
култура. Благоевград: УИ "Н. Рилски"