Мегалитното светилище Кара кая
(Черната скала) е разположено в Западните Родопи край изворите на
р. Вищерица. Скалната пирамида на Кара кая доминира над околните
родопски върхове, поради което представлява естествен природен код
на космическата планина и по-точно на нейната най-сакрална небесна
част. От светилището се открива 360-градусова панорама, позволяваща
визуални връзки със светилищата в подножието на Беслет, както и с
това на връх Бабяк на север и връх Митровица над долината на река
Места.
Скалната пирамида на върха
На върха на скалната пирамида има
изсичания с формата на огромни "конски стъпки", а в съседство с тях
- огромен скален жертвеник. В подножието на пирамидата от север е
разположена скална площадка, на която личат следи от значителна
като размери архитектурна сграда, датираща от елинистическата и
трако-римската епоха. Сградата е служела за мистериални цели,
вероятно посвещения. При теренните проучвания установихме, че е
напълно унищожена от иманярската инвазия.
Жертвеник с форма на конска стъпка
Скално изсечен жертвеник на върха
Под скалната пирамида в посока
запад е разположено следващото - трето ниво на светилището. Тук се
наблюдава скулптиран фрагмент от огромна конска челюст, като
каменния блок е маркиран с жертвеник за възлияния. На следващото
четвърто ниво от мегалитния комплекс се натъкнахме на естествена
скала с форма на предната част на нос на каменна ладия, насочена в
посока запад към залеза на слънцето. Върху нея също е регистриран
кръгъл жертвеник за възлияния, издълбан в скалата. Би могло да се
мисли, че става въпрос за един природен код на слънчевата ладия,
насочена към страната на залеза и смъртта, през която трябва да
премине тракийския династ, за да получи божествено безсмъртие.
Паметникът намира културно-исторически паралел в слънчевата ладия в
стелите от Разлог.
Мегалитен жертвеник с форма на конска челюст
Скален жертвеник с форма на ладия
В югозападното подножие на Кара
кая, на източния бряг на р. Вищерица е разположен внушителен скален
жертвеник - огромен скален къс с форма на риба. По гърба на
жертвеника, както и по близкия скален блок се наблюдават множество
плитки кръгли вкопавания. Пряката визуална връзка, която съществува
от "гърба" на огромната каменна "риба" със скалната пирамида на
Кара кая е свидетелство за това, че този мегалитен жертвеник е част
от сакралната територия на Кара кая. Чрез него е отбелязана
позицията долу, край реката, което от своя страна подсказва за
наличието на култови практики с хтонична насоченост.
Скален жертвеник край р. Вищерица с форма на риба
Скална арка при р. Вищерица
Тракийска керамика
Изследователският екип на върха
на Кара кая
Литература
Генов, Антон (2018).
Обожествената природа. Скални светилища от Рила, Родопите и
Пирин. Велико Търново: Фабер
Гоцев, Алексей (2003). Проучване на
тракийски култови центрове от I-во хилядолетие пр.н.е. в Западните
Родопи /по археологически данни. В: Сакралното
пространство в Древна Тракия. Благоевград: УИ "Неофит
Рилски"
Марков, В. (2010).
Древнотракийско наследство от българската народна култура.
Велико Търново: Фабер
Марков, В.
(2009). Културно-историческо наследство от култа към
змията-змей в земите на тракийските сатри. Благоевград: УИ
"Неофит Рилски"
Марков, В. (2007). Културно наследство и приемственост
Наследството от древноезическите свети места в българската народна
култура. Благоевград: УИ "Н. Рилски"
Марков, В., Ал. Гоцев, А. Генов, Д.
Спасова, Ан. Ифандиев (2021). Мегалитни светилища от Югозападна
България. Благоевград. УИ "Неофит
Рилски". Свали
от ТУК