Параклисът "Св. Спас" се намира на около 4 км северозападно от село Кръстилци, общ. Сандански. Разположен е на коничен връх, с добре оформен скален масив в най-високата част, който предлага красива и величествена гледка към всички посоки на света. На изток се вижда река Средна Струма и Пирин планина, на запад - планината Малешевска и Огражден, на юг - Беласица.

Krastilski 12Krastilski 1Krastilski 2

Легендата свързва създаването на това свещено място с Крали Марко - с крилатия си кон героят скача от горната част на Пирин планина и прелита над долината на Струма. Предните крака на коня се отпечатват на скалата на вр. Св. Спас. Днес в скалите край параклиса местното население разпознава двата крака, тялото и опашката на коня. Всъщност това са мегалитни жертвеници от епохата на тракийската древност.

Krastilski 6Krastilski 3

Специално внимание следва да се обърне на функциите на скално-изсечените олтари. Обикновено дълго време през годината те запазват дъждовна вода. В много от паметниците като Марков камък /Странджа/, Маркова стъпка в близост до връх Палатски връх /Огражден планина/, Марков камък в близост до село Долен /Западни Родопи/ и Говедар Камен близо до град Щип /Македония/ тази вода е свещена и носи изцеление. Може би това е артефакт на древената индоевропейска концепция за дъжда като небесна сома - божествената напитка на плодородието и безсмъртието, изпращана на земята от Бога на бурята.

Втората теза е, че в тези олтари се възлива вино - свещената напитка на тракийския Дионис, която в Средиземноморския културно-исторически регион замества индоевропейската напитката на безсмъртието сома.

Krastilski 4Krastilski 5

Свещената територия на Кръстилски връх, където днес е разположен параклисът "Св. Спас", е сакрализирана в тракийската древност, ако се съди по наблюдаваните археологически материали и културния пласт. Структурирана е в две нива. На най-високото ниво се намира естествена скална платформа, ориентирана север - юг. Върху нея са разположени скалните жертвеници, сочени като следи от коня на Крали Марко. Крали Марко от своя страна в научната литература се счита за фолклорен наследник на върховното мъжко божество в Тракия - Тракийският Дионис. От запад и юг върхът е заобиколен от втора по-тясна платформа, която се явява по-ниското ниво на тракийското светилище.

Krastilski 7Krastilski 8

И на двете нива се наблюдава културен пласт, засегнат изцяло от иманярска инвазия, който на места достига до дълбочина 1,80 м. На повърхността има голямо количество фрагментирана тракийска, римска и късноантична керамика. Тя позволява светилището да се датира още от времето на късната бронзова епоха XV - XII век пр. Хр. с непрекъснато функциониране до III - IV в. След това тракийското светилище е християнизирано, за да просъщестува до днес.

Krastilski 9
Krastilski 10
Krastilski 11

Литература

Markov, V. (2015). Megalithic Sanctuary in the Valley of the Struma River In: (Spasova, D. - compl.) Megalithic Culture in Ancient Thrace. Blagoevgrad: Neofit Rilski University Press Свали от ТУК

Спасова, Д. (2021). Сакрално пространство и обредна система. Благоевград: УИ "Неофит Рилски". Свали от ТУК

Spasova, Д. (2020). Meteorological Beliefs Related to the Veneration of High-Mountain Christian Holy Sites in Southwestern Bulgaria. In: Megalithic Monuments and Cult Practices. Proceedings of the Third International Symposium. Blagoevgrad: Neofit Rilski Universit Press Свали от ТУК