Параклисът "Св. Спас" се намира на
около 4 км северозападно от село Кръстилци, общ. Сандански.
Разположен е на коничен връх, с добре оформен скален масив в
най-високата част, който предлага красива и величествена гледка към
всички посоки на света. На изток се вижда река Средна Струма и
Пирин планина, на запад - планината Малешевска и Огражден, на юг -
Беласица.
Легендата свързва създаването на
това свещено място с Крали Марко - с крилатия си кон героят скача
от горната част на Пирин планина и прелита над долината на Струма.
Предните крака на коня се отпечатват на скалата на вр. Св. Спас.
Днес в скалите край параклиса местното население разпознава двата
крака, тялото и опашката на коня. Всъщност това са мегалитни
жертвеници от епохата на тракийската древност.
Специално внимание следва да се
обърне на функциите на скално-изсечените олтари. Обикновено дълго
време през годината те запазват дъждовна вода. В много от
паметниците като Марков камък /Странджа/, Маркова стъпка в близост
до връх Палатски връх /Огражден планина/, Марков камък в близост до
село Долен /Западни Родопи/ и Говедар Камен близо до град Щип
/Македония/ тази вода е свещена и носи изцеление. Може би това е
артефакт на древената индоевропейска концепция за дъжда като
небесна сома - божествената напитка на плодородието и безсмъртието,
изпращана на земята от Бога на бурята.
Втората теза е, че в тези олтари се
възлива вино - свещената напитка на тракийския Дионис, която в
Средиземноморския културно-исторически регион замества
индоевропейската напитката на безсмъртието сома.
Свещената територия на Кръстилски
връх, където днес е разположен параклисът "Св. Спас", е
сакрализирана в тракийската древност, ако се съди по наблюдаваните
археологически материали и културния пласт. Структурирана е в две
нива. На най-високото ниво се намира естествена скална платформа,
ориентирана север - юг. Върху нея са разположени скалните
жертвеници, сочени като следи от коня на Крали Марко. Крали Марко
от своя страна в научната литература се счита за фолклорен
наследник на върховното мъжко божество в Тракия - Тракийският
Дионис. От запад и юг върхът е заобиколен от втора по-тясна
платформа, която се явява по-ниското ниво на тракийското
светилище.
И на двете нива се наблюдава
културен пласт, засегнат изцяло от иманярска инвазия, който на
места достига до дълбочина 1,80 м. На повърхността има голямо
количество фрагментирана тракийска, римска и късноантична керамика.
Тя позволява светилището да се датира още от времето на късната
бронзова епоха XV - XII век пр. Хр. с непрекъснато функциониране до
III - IV в. След това тракийското светилище е християнизирано, за
да просъщестува до днес.
Литература
Markov, V. (2015). Megalithic
Sanctuary in the Valley of the Struma River In: (Spasova, D. -
compl.) Megalithic Culture in Ancient Thrace. Blagoevgrad: Neofit
Rilski University Press Свали от
ТУК
Спасова, Д.
(2021). Сакрално пространство и обредна
система. Благоевград: УИ "Неофит Рилски". Свали от
ТУК
Spasova, Д. (2020). Meteorological
Beliefs Related to the Veneration of High-Mountain Christian Holy
Sites in Southwestern Bulgaria. In: Megalithic Monuments
and Cult Practices. Proceedings of the Third International
Symposium. Blagoevgrad: Neofit Rilski Universit
Press Свали от
ТУК