Маркова скала край с. Долен, Гоцеделчевско представлява огромна скала, добре огладена отгоре, с множество добре оформени вдлъбнатини. В най-високата част се намира значителна по големина и дълбочина яма с триъгълна форма, определяна от местното население като "копанята" на Крали Марко. В най-ниската част личат множество копитообразни, изкуствено изработени "следи" върху камъка, останки според легендата, от копитата на коня на героя. Легендата сочи и синджира на кучето му, който също се отличил върху камъка. В южната част на площадката се наблюдава дълга (около 60 см.) следа от "крака" на Крали Марко.

MarkKam 1 MarkKam 6
"Марков камък", с. Долен. Поглед от изток Следи от стъпките на коня на Крали Марко

От южната стена на скалата е оформена широка пещерна ниша, сочена от легендата като дом на героя, тъй като според народните представи Крали Марко е жив, но се е оттеглил и се скрил в пещера. Над скалната ниша, върху заравнената повърхност на камъка, личи добре сложен рунообразен знак с кръстовидна форма.

MarkKam 4 MarkKam 2
Скално изсичане - "бебето" на Крали Марко Силует на костенурка, маркирана със скални изсичания

Ако реконструираме образа на героя по "следите", които е "оставил" върху камъка, ще видим един великан - наследник на езическите божества от източен тип, стъпил върху символа на космическата планина - скалата. В конкретния случай героят е конник, следван от куче. Образът е аналогичен на оброчните плочки на Хероса от трако-римската епоха, върху които, по типичен източен образец, е показан като хиперболизиран конник. Обикновено Херосът е изобразен връщащ се от лов и приближаващ жертвеник - светилище. Често конските копита опират или са се надвесили над жертвеника. Размерите на конника са огромни, в контраст на всички други изобразени фигури, които са показани дребни. Понякога е следван от куче. На практика чрез знаците символи върху изследвания мегалитен жертвеник, а вероятно и в множество аналогични случаи, е изобразявано и внушавано онова, което откриваме като изобразителен код от каменните оброчни плочки на Хероса.

MarkKam 5

MarkKam 7

Елементи от скалното светилище Копанята на Крали Марко

Жертвениците върху Маркова скала край с. Долен хвърлят светлина за изясняване функциите на скалните ями, тъй като във връзка с тях са съхранени и до днес здравоносни обредно-магически действия. В северозападната част на това светилище са разположени множество правилно изсечени в скалата кръгли ями. Повечето от тях бяха пълни с вода по време на проучването след изобилните летни дъждове през юни 2001 г. В една от тях се наблюдаваха поставени във водата жълти монети и конци от дреха - материални следи от традиционна народна практика за лекуване на брадавици.

Болният, който има брадавици по ръцете, сяда в специално издълбан за целта "стол" с лице на изток, като ямата с дъждовна вода остава зад гърба му. Без да се обръща назад, той измива ръцете покрити с брадавици. След това пуска монета и оставя конец от дрехата си. Вярва се, че така брадавиците изчезват и човекът оздравява. Една от информаторките, провела магическата процедура малко преди проучването каза за силата на водата: "До вечерта брадавицата вече я нямаше, всичко изпада."

MarkKam 3 MarkKam 8
Скално изсичане със съвременни монети - място за народно лекуване на брадавици Мястото, където е седял Крали Марко

Точно срещу "стола" на болния в скалата е оформено значително по-голямо седалище. Легендата разказва че това е мястото, където е бил Крали Марко с лице на запад.

Ако се доверим на информацията, съхранена в обичайната народна лечебна практика при този мегалитен тракийски жертвеник, една от възможните функции на скалните "следи" е събирането на дъждовна вода, мислена от населението в с. Долен за лековита. Възможна генеалогия на тази народна представа може да се търси в индоевропейските митологични представи за дъжда, чрез който Богът на бурята опложда земята - една от най-ранните форми на свещен брак.

 

Литература:

Генов, А. (2018). Обожествената природа. Скални светилища от Рила, Родопите и Пирин. Велико Търново: Фабер

Марков, В., Ал. Гоцев, Ант. Генов, Д. Спасова, Ан. Ифандиев (2021) Мегалитни светилища от Югозападна България. Благоевград: УИ "Неофит Рилски"

Марков, В. (2010). Древнотракийско наследство от българската народна култура. Велико Търново: Фабер

Марков, В. (2007). Културно наследство и приемственост. Наследството от древноезическите свети места в българската народна култура. Благоевград: УИ "Н. Рилски"

Марков, В., Ал. Гоцев, А. Янков (2003). Сакралното пространство в древна Тракия. Благоевград: УИ "Н. Рилски"

Марков, В. (2002). Следите на бога. Благоевград: УИ "Н. Рилски"

(В. Марков, А. Гоцев, А. Янков - съавтори). Сакралното пространство в древна Тракия (стр. 7-46). Благоевград: УИ "Н. Рилски".