Югозападен университет "Неофит Рилски"

Маркова скала край с. Долен, Гоцеделчевско представлява огромна скала, добре огладена отгоре, с множество добре оформени вдлъбнатини. В най-високата част се намира значителна по големина и дълбочина яма с триъгълна форма, определяна от местното население като "копанята" на Крали Марко. В най-ниската част личат множество копитообразни, изкуствено изработени "следи" върху камъка, останки според легендата, от копитата на коня на героя. Легендата сочи и синджира на кучето му, който също се отличил върху камъка. В южната част на площадката се наблюдава дълга (около 60 см.) следа от "крака" на Крали Марко.

"Марков камък", с. Долен. Поглед от изток	Следи от стъпките на коня на Крали Марко

От южната стена на скалата е оформена широка пещерна ниша, сочена от легендата като дом на героя, тъй като според народните представи Крали Марко е жив, но се е оттеглил и се скрил в пещера. Над скалната ниша, върху заравнената повърхност на камъка, личи добре сложен рунообразен знак с кръстовидна форма.

Скално изсичане - "бебето" на Крали Марко	Силует на костенурка, маркирана със скални изсичания

Ако реконструираме образа на героя по "следите", които е "оставил" върху камъка, ще видим един великан - наследник на езическите божества от източен тип, стъпил върху символа на космическата планина - скалата. В конкретния случай героят е конник, следван от куче. Образът е аналогичен на оброчните плочки на Хероса от трако-римската епоха, върху които, по типичен източен образец, е показан като хиперболизиран конник. Обикновено Херосът е изобразен връщащ се от лов и приближаващ жертвеник - светилище. Често конските копита опират или са се надвесили над жертвеника. Размерите на конника са огромни, в контраст на всички други изобразени фигури, които са показани дребни. Понякога е следван от куче. На практика чрез знаците символи върху изследвания мегалитен жертвеник, а вероятно и в множество аналогични случаи, е изобразявано и внушавано онова, което откриваме като изобразителен код от каменните оброчни плочки на Хероса.

Елементи от скалното светилище	Копанята на Крали Марко

Жертвениците върху Маркова скала край с. Долен хвърлят светлина за изясняване функциите на скалните ями, тъй като във връзка с тях са съхранени и до днес здравоносни обредно-магически действия. В северозападната част на това светилище са разположени множество правилно изсечени в скалата кръгли ями. Повечето от тях бяха пълни с вода по време на проучването след изобилните летни дъждове през юни 2001 г. В една от тях се наблюдаваха поставени във водата жълти монети и конци от дреха - материални следи от традиционна народна практика за лекуване на брадавици.

Болният, който има брадавици по ръцете, сяда в специално издълбан за целта "стол" с лице на изток, като ямата с дъждовна вода остава зад гърба му. Без да се обръща назад, той измива ръцете покрити с брадавици. След това пуска монета и оставя конец от дрехата си. Вярва се, че така брадавиците изчезват и човекът оздравява. Една от информаторките, провела магическата процедура малко преди проучването каза за силата на водата: "До вечерта брадавицата вече я нямаше, всичко изпада."

Скално изсичане със съвременни монети - място за народно лекуване на брадавици	Мястото, където е седял Крали Марко

Точно срещу "стола" на болния в скалата е оформено значително по-голямо седалище. Легендата разказва че това е мястото, където е бил Крали Марко с лице на запад.

Ако се доверим на информацията, съхранена в обичайната народна лечебна практика при този мегалитен тракийски жертвеник, една от възможните функции на скалните "следи" е събирането на дъждовна вода, мислена от населението в с. Долен за лековита. Възможна генеалогия на тази народна представа може да се търси в индоевропейските митологични представи за дъжда, чрез който Богът на бурята опложда земята - една от най-ранните форми на свещен брак.

Литература:

Генов, А. (2018). Обожествената природа. Скални светилища от Рила, Родопите и Пирин. Велико Търново: Фабер

Марков, В., Ал. Гоцев, А. Генов, Д. Спасова, Ан. Ифандиев (2021). Мегалитни светилища от Югозападна България. Благоевград. УИ "Неофит Рилски". Свали от ТУК

Марков, В. (2010). Древнотракийско наследство от българската народна култура. Велико Търново: Фабер

Марков, В. (2007). Културно наследство и приемственост. Наследството от древноезическите свети места в българската народна култура. Благоевград: УИ "Н. Рилски"

Марков, В., Ал. Гоцев, А. Янков (2003). Сакралното пространство в древна Тракия. Благоевград: УИ "Н. Рилски"

Марков, В. (2002). Следите на бога. Благоевград: УИ "Н. Рилски"