Салъков бук (Салъов бук) е
тракийско мегалитно светилище, разположено на доминиращ скален връх
от хребета Дъбраш на източния бряг на р. Вищерица в подножието на
вр. Беслет - Западни Родопи. Светилището представлява масивна
отвесна скала, достъпна от север и запад, която в горната си част
образува заравнена площадка.
 |
 |
| Монументалната скална гъба от
мегалитно светилище "Салъов бук" |
Визуални връзки със светилищата
от Дъбраш |
Открива се пряка видимост към
тракийските скални светилища Кара таш, Кара кая, Али Алан в
Западните Родопи и със скалното светилище "Попово езеро" в Пирин. В
подножието му, непосредствено по протежението на Вищерица беше
локализирано тракийско селище, разбито от иманярите. Откритата
керамика датира от предримската и късноантичната епоха.
Мегалитното светилище Салъков бук е
оформено от няколко култови площадки и е значително и като мащаби,
и като значение. Своеобразен център се явява голям овален монолит,
наподобяващ монументална скална гъба, чиято горна част е маркирана
с няколко големи изсичания, явяваща се на практика централен
жертвеник.
 |
 |
| Изсичания върху монументалната
гъба |
Изсичания върху монументалната
гъба |
От изток и север "шапката" на
гъбата опира в склона. Нишата от източната страна е пробита така,
че да образува скална арка, ориентирана на изток. Сводът на нишата
под "шапката" на скалната гъба е изпълнен с кръгли и правоъгълни
изсичания, напомнящи пчелен кошер на диви пчели. Пчелният кошер е
един от най-ранните символи на домът на Великата богиня майка,
символизирана от пчелата.
 |
 |
| Скална арка |
Пчелен кошер |
На върха на "шапката" на скалната
гъба е вкопан огромен по мащабите си каменен "котел". От източната
му страна е изсечен дълбок улей, който "изтича" точно над просвета
на скалната арка. Около него се наблюдават множество други
вкопавания с улеи, изтичащи в различни посоки.
Върху разположената в съседство на
монументалната скална гъба площадка са изсечени две огромни
"стъпки" с изтичащи от тях улеи на юг и югоизток, т.е. към
слънчевата посока на хоризонта. От тази източна площадка се открива
гледка към светилището "Караташ". Интерес представлява и гледката
друго важно скално светилище - "Каракая", която се открива от
западната страна на централния жертвеник. Визуалните релации на
светилището "Салъов бук" като посредник между големите скални
светилища "Каракая" и "Караташ" поставя много въпроси за ролята на
този тип обекти в живота на тракийските племена в региона.
 |
 |
|
Изсичания на източната
площадка
|
Изсичания на източната
площадка |
Върху площадката, южно от монолита,
личат изсечени улеи, водещи надолу по ръба на скалата.
През 2021 г. при прелитане с дрон
над територията на светилището е забелязана висока концентрация от
изсичания и култови площадки върху скалите южно от описаната, което
показва, че обектът може да бъде характеризиран като скално-изсечен
комплекс.
Скалната гъба, която оформя
централният жертвеник на мегалитното светилище "Салъков бук" е
често срещана форма в древнотракийските свети места. Популярността
й се дължи на факта, че в индоевропейската митология и
култово-обредна практика вероятно именно от сакрализирани гъби се
добивала божествената напитка сома, която дава огромни сили на
боговете и осигурява безсмъртие.
Археоатрономическите проучвания на
арката, направени от Алексей Стоев и Пенка Мъглова през 2010 г.,
показват, че основната ос на скалната арка е ориентирана към
слънчевия изгрев на хоризонта в деня на лятното слънцестоене. Така
за пореден път имаме ориентиране на елементи от светилището към
съществени астрономически маркери, свързани с годишния соларен
цикъл.
Археастрономическите резултати
дават възможност на Васил Марков да предположи, че на мястото се е
извършвала обредност, свързвана с този празник, в която голямо
значение има обредното къпане. Съдейки от характера на
съоръжението, възлиянията се предполага да бъдат "от горе", по
време на обредно провиране, имащи характера на обредно къпане
(Марков 2012: 60).
Откритата в иманярски изкоп
фрагментирана, ръчно изработена керамика е с груба фактура и
кафяво-червен цвят на глината. Най-общо следва да се отнесе към І
хил. пр. Хр. Ръчно изработена тракийска керамика както и такава,
изработена на грънчарско колело беше открита и в разбит от
иманярска инвазия плосък некропол, разположен в местността
Скребатско, на левия бряг на р. Вищерица.
Литература
Генов, Антон
(2018). Обожествената природа /Скални
светилища от Рила, Родопите и Пирин/. Велико Търново:
Фабер
Гоцев, Алексей (2008). Проучвания на тракийските светилища в
Западните Родопи. В: Тракийското светилище при Бабяк и неговата
археологическа среда. (М. Тонкова, Ал. Гоцев - ред.). София.
стр. 194-135
Гоцев, Алексей (2003). Проучване на
тракийски култови центрове от I-во хилядолетие пр.н.е. в Западните
Родопи /по археологически данни. В: Сакралното пространство в
Древна Тракия. Благоевград: УИ "Неофит Рилски"
Марков, Васил (2010). Древнотракийско наследство от
българската народна култура. Велико Търново: Фабер
Марков, Васил (2009). Културно-историческо наследство от
култа към змията-змей в земите на тракийските сатри. Благоевград:
УИ "Неофит Рилски"
Марков, Васил (2007). Културно наследство и
приемственост. Наследство от древноезическите свети места в
българската народна култура. Благоевград: УИ "Неофит Рилски".
стр. 236-248
Стоев, Алексей, Пенка Мъглова, Мина Стоева, Петър Стефанов (2010).
Пространствена ориентация на трилити и скални арки от Западните
Родопи: археоастрономическа интерпретация. В: Границите на
културологията. Сборник трудове, посветен на 15 години от
основаването на специалност "Културология" в ЮЗУ "Неофит Рилски".
Благоевград: УИ "Неофит Рилски"
Yankov, Markov 2004: Yankov,A., Markov, V. The Holy
Spirit Holiday in the village of Novo Lyasky, Gotze Delchev Region.
- In: Art and Culture with no Limits. Blagoevgrad: Neofit Rilski,
2004, p. 45-60