Салъков бук (Салъов бук) е тракийско мегалитно светилище, разположено на доминиращ скален връх от хребета Дъбраш на източния бряг на р. Вищерица в подножието на вр. Беслет - Западни Родопи. Светилището представлява масивна отвесна скала, достъпна от север и запад, която в горната си част образува заравнена площадка.

SalaovB 1 SalaovB 6
Монументалната скална гъба от мегалитно светилище "Салъов бук" Визуални връзки със светилищата от Дъбраш

Открива се пряка видимост към тракийските скални светилища Кара таш, Кара кая, Али Алан в Западните Родопи и със скалното светилище "Попово езеро" в Пирин. В подножието му, непосредствено по протежението на Вищерица беше локализирано тракийско селище, разбито от иманярите. Откритата керамика датира от предримската и късноантичната епоха.

Мегалитното светилище Салъков бук е оформено от няколко култови площадки и е значително и като мащаби, и като значение. Своеобразен център се явява голям овален монолит, наподобяващ монументална скална гъба, чиято горна част е маркирана с няколко големи изсичания, явяваща се на практика централен жертвеник.

SalaovB 3 SalaovB 4
Изсичания върху монументалната гъба Изсичания върху монументалната гъба

От изток и север "шапката" на гъбата опира в склона. Нишата от източната страна е пробита така, че да образува скална арка, ориентирана на изток. Сводът на нишата под "шапката" на скалната гъба е изпълнен с кръгли и правоъгълни изсичания, напомнящи пчелен кошер на диви пчели. Пчелният кошер е един от най-ранните символи на домът на Великата богиня майка, символизирана от пчелата.

SalaovB 5 SalaovB 2
Скална арка Пчелен кошер

На върха на "шапката" на скалната гъба е вкопан огромен по мащабите си каменен "котел". От източната му страна е изсечен дълбок улей, който "изтича" точно над просвета на скалната арка. Около него се наблюдават множество други вкопавания с улеи, изтичащи в различни посоки.

Върху разположената в съседство на монументалната скална гъба площадка са изсечени две огромни "стъпки" с изтичащи от тях улеи на юг и югоизток, т.е. към слънчевата посока на хоризонта. От тази източна площадка се открива гледка към светилището "Караташ". Интерес представлява и гледката друго важно скално светилище - "Каракая", която се открива от западната страна на централния жертвеник. Визуалните релации на светилището "Салъов бук" като посредник между големите скални светилища "Каракая" и "Караташ" поставя много въпроси за ролята на този тип обекти в живота на тракийските племена в региона.

SalaovB 7 SalaovB 8

Изсичания на източната площадка

Изсичания на източната площадка

Върху площадката, южно от монолита, личат изсечени улеи, водещи надолу по ръба на скалата.

През 2021 г. при прелитане с дрон над територията на светилището е забелязана висока концентрация от изсичания и култови площадки върху скалите южно от описаната, което показва, че обектът може да бъде характеризиран като скално-изсечен комплекс.

Скалната гъба, която оформя централният жертвеник на мегалитното светилище "Салъков бук" е често срещана форма в древнотракийските свети места. Популярността й се дължи на факта, че в индоевропейската митология и култово-обредна практика вероятно именно от сакрализирани гъби се добивала божествената напитка сома, която дава огромни сили на боговете и осигурява безсмъртие.

Археоатрономическите проучвания на арката, направени от Алексей Стоев и Пенка Мъглова през 2010 г., показват, че основната ос на скалната арка е ориентирана към слънчевия изгрев на хоризонта в деня на лятното слънцестоене. Така за пореден път имаме ориентиране на елементи от светилището към съществени астрономически маркери, свързани с годишния соларен цикъл.

Археастрономическите резултати дават възможност на Васил Марков да предположи, че на мястото се е извършвала обредност, свързвана с този празник, в която голямо значение има обредното къпане. Съдейки от характера на съоръжението, възлиянията се предполага да бъдат "от горе", по време на обредно провиране, имащи характера на обредно къпане (Марков 2012: 60).

Откритата в иманярски изкоп фрагментирана, ръчно изработена керамика е с груба фактура и кафяво-червен цвят на глината. Най-общо следва да се отнесе към І хил. пр. Хр. Ръчно изработена тракийска керамика както и такава, изработена на грънчарско колело беше открита и в разбит от иманярска инвазия плосък некропол, разположен в местността Скребатско, на левия бряг на р. Вищерица.

 

Литература

Генов, Антон (2018). Обожествената природа /Скални светилища от Рила, Родопите и Пирин/. Велико Търново: Фабер

Гоцев, Алексей (2008). Проучвания на тракийските светилища в Западните Родопи. В: Тракийското светилище при Бабяк и неговата археологическа среда. (М. Тонкова, Ал. Гоцев - ред.). София. стр. 194-135

Гоцев, Алексей (2003). Проучване на тракийски култови центрове от I-во хилядолетие пр.н.е. в Западните Родопи /по археологически данни. В: Сакралното пространство в Древна Тракия. Благоевград: УИ "Неофит Рилски"

Марков, Васил (2010). Древнотракийско наследство от българската народна култура. Велико Търново: Фабер

Марков, Васил (2009). Културно-историческо наследство от култа към змията-змей в земите на тракийските сатри. Благоевград: УИ "Неофит Рилски"

Марков, Васил (2007). Културно наследство и приемственост. Наследство от древноезическите свети места в българската народна култура. Благоевград: УИ "Неофит Рилски". стр. 236-248

Стоев, Алексей, Пенка Мъглова, Мина Стоева, Петър Стефанов (2010). Пространствена ориентация на трилити и скални арки от Западните Родопи: археоастрономическа интерпретация. В: Границите на културологията. Сборник трудове, посветен на 15 години от основаването на специалност "Културология" в ЮЗУ "Неофит Рилски". Благоевград: УИ "Неофит Рилски"

Yankov, Markov 2004: Yankov,A., Markov, V. The Holy Spirit Holiday in the village of Novo Lyasky, Gotze Delchev Region. - In: Art and Culture with no Limits. Blagoevgrad: Neofit Rilski, 2004, p. 45-60