Салъков бук (Салъов бук) е
тракийско мегалитно светилище, разположено на доминиращ скален връх
от хребета Дъбраш на източния бряг на р. Вищерица в подножието на
вр. Беслет - Западни Родопи. Светилището представлява масивна
отвесна скала, достъпна от север и запад, която в горната си част
образува заравнена площадка.
 |
 |
| Монументалната скална гъба от
мегалитно светилище "Салъов бук" |
Визуални връзки със светилищата
от Дъбраш |
Открива се пряка видимост към
тракийските скални светилища Кара таш, Кара кая, Али Алан в
Западните Родопи и със скалното светилище "Попово езеро" в Пирин. В
подножието му, непосредствено по протежението на Вищерица беше
локализирано тракийско селище, разбито от иманярите. Откритата
керамика датира от предримската и късноантичната епоха.
Мегалитното светилище Салъков бук е
оформено от няколко култови площадки и е значително и като мащаби,
и като значение. Своеобразен център се явява голям овален монолит,
наподобяващ монументална скална гъба, чиято горна част е маркирана
с няколко големи изсичания, явяваща се на практика централен
жертвеник.
 |
 |
| Изсичания върху монументалната
гъба |
Изсичания върху монументалната
гъба |
От изток и север "шапката" на
гъбата опира в склона. Нишата от източната страна е пробита така,
че да образува скална арка, ориентирана на изток. Сводът на нишата
под "шапката" на скалната гъба е изпълнен с кръгли и правоъгълни
изсичания, напомнящи пчелен кошер на диви пчели. Пчелният кошер е
един от най-ранните символи на домът на Великата богиня майка,
символизирана от пчелата.
 |
 |
| Скална арка |
Пчелен кошер |
На върха на "шапката" на скалната
гъба е вкопан огромен по мащабите си каменен "котел". От източната
му страна е изсечен дълбок улей, който "изтича" точно над просвета
на скалната арка. Около него се наблюдават множество други
вкопавания с улеи, изтичащи в различни посоки.
Върху разположената в съседство на
монументалната скална гъба площадка са изсечени две огромни
"стъпки" с изтичащи от тях улеи на юг и югоизток, т.е. към
слънчевата посока на хоризонта. От тази източна площадка се открива
гледка към светилището "Караташ". Интерес представлява и гледката
друго важно скално светилище - "Каракая", която се открива от
западната страна на централния жертвеник. Визуалните релации на
светилището "Салъов бук" като посредник между големите скални
светилища "Каракая" и "Караташ" поставя много въпроси за ролята на
този тип обекти в живота на тракийските племена в региона.
 |
 |
|
Изсичания на източната
площадка
|
Изсичания на източната
площадка |
Върху площадката, южно от монолита,
личат изсечени улеи, водещи надолу по ръба на скалата.
През 2021 г. при прелитане с дрон
над територията на светилището е забелязана висока концентрация от
изсичания и култови площадки върху скалите южно от описаната, което
показва, че обектът може да бъде характеризиран като скално-изсечен
комплекс.
Скалната гъба, която оформя
централният жертвеник на мегалитното светилище "Салъков бук" е
често срещана форма в древнотракийските свети места. Популярността
й се дължи на факта, че в индоевропейската митология и
култово-обредна практика вероятно именно от сакрализирани гъби се
добивала божествената напитка сома, която дава огромни сили на
боговете и осигурява безсмъртие.
Археоатрономическите проучвания на
арката, направени от Алексей Стоев и Пенка Мъглова през 2010 г.,
показват, че основната ос на скалната арка е ориентирана към
слънчевия изгрев на хоризонта в деня на лятното слънцестоене. Така
за пореден път имаме ориентиране на елементи от светилището към
съществени астрономически маркери, свързани с годишния соларен
цикъл.
Археастрономическите резултати
дават възможност на Васил Марков да предположи, че на мястото се е
извършвала обредност, свързвана с този празник, в която голямо
значение има обредното къпане. Съдейки от характера на
съоръжението, възлиянията се предполага да бъдат "от горе", по
време на обредно провиране, имащи характера на обредно къпане
(Марков 2012: 60).
Откритата в иманярски изкоп
фрагментирана, ръчно изработена керамика е с груба фактура и
кафяво-червен цвят на глината. Най-общо следва да се отнесе към І
хил. пр. Хр. Ръчно изработена тракийска керамика както и такава,
изработена на грънчарско колело беше открита и в разбит от
иманярска инвазия плосък некропол, разположен в местността
Скребатско, на левия бряг на р. Вищерица.
Литература
Генов, Антон
(2018). Обожествената природа. Скални
светилища от Рила, Родопите и Пирин. Велико Търново:
Фабер
Гоцев, Алексей (2008). Проучвания на тракийските светилища в
Западните Родопи. В: Тракийското светилище при Бабяк и неговата
археологическа среда. (М. Тонкова, Ал. Гоцев - ред.). София.
стр. 194-135
Гоцев, Алексей (2003). Проучване на
тракийски култови центрове от I-во хилядолетие пр.н.е. в Западните
Родопи /по археологически данни. В: Сакралното пространство в
Древна Тракия. Благоевград: УИ "Неофит Рилски"
Марков, Васил (2010). Древнотракийско наследство от
българската народна култура. Велико Търново: Фабер
Марков, Васил (2009). Културно-историческо наследство от
култа към змията-змей в земите на тракийските сатри. Благоевград:
УИ "Неофит Рилски"
Марков, Васил (2007). Културно наследство и
приемственост. Наследство от древноезическите свети места в
българската народна култура. Благоевград: УИ "Неофит Рилски".
стр. 236-248
Марков, В., Ал. Гоцев, А.
Генов, Д. Спасова, Ан. Ифандиев (2021). Мегалитни светилища от
Югозападна България. Благоевград. УИ "Неофит
Рилски". Свали
от ТУК
Стоев, Алексей, Пенка Мъглова, Мина Стоева, Петър Стефанов (2010).
Пространствена ориентация на трилити и скални арки от Западните
Родопи: археоастрономическа интерпретация. В: Границите на
културологията. Сборник трудове, посветен на 15 години от
основаването на специалност "Културология" в ЮЗУ "Неофит
Рилски". Благоевград: УИ "Неофит Рилски"
Yankov, Markov 2004: Yankov,A., Markov, V. The Holy
Spirit Holiday in the village of Novo Lyasky, Gotze Delchev Region.
- In: Art and Culture with no Limits. Blagoevgrad: Neofit
Rilski, 2004, p. 45-60